ПСС – София: Боянският водопад е „горещата“ ни точка

Планините са любимо място за туризъм и разходка за все повече хора. Особено забележим е този интерес за столицата и прилежащите ѝ планини. Колкото по-голям е потокът от хора обаче, толкова повече са и случаите, в които е необходима намесата на Планинската спасителна служба. За условията, при които спасителите работят, за възможностите за предотвратяване на инциденти и за бъдещите инициативи на службата, потърсихме Асен Ангелов, завеждащ Отряд „София“ към ПСС и началник база „Алеко“.

За ПСС – Отряд „София“

Териториите, които покрива столичният спасителен отряд са доста обширни –
освен Витоша, всички планини, които заобикалят София – включително Стара планина, до район Лакатник, връх Мургаш, и до Пирдоп, също така съседните Лозен планина и Люлин планина.

Отрядът има един единствен пост, който е на Алеко и е постоянен, с денонощно дежурство. На него шестима щатни служители дават дежурства постоянно. В работни дни през лятото на поста има 1 човек, а през зимата са по двама. Освен това има доброволен отряд, наброяващ около 80 човека, които всяка събота и неделя, в нарядни групи по 17-18 човека, дават дежурства и в случай, че се наложи да се ходи в другите райони, се организират групи.

Оборудването на отряда

За лятото разполагат с две високопроходими коли и едно АTV, за зимата имат 4 моторни шейни, които освен на пистата, могат да се ползват и извън нея. През зимата, когато времето не позволява с шейни, планинските спасители се придвижват основно на ски.
Отряд „София“ има кучета, но не са на постоянно дежурство. Те са към доброволния отряд и се включат при издирвания, лавини, земетресения.

Въздушно спасяване

При необходимост, в случай на инцидент, ПСС може да поиска хеликоптер. Това става през системата на 112 и, според тежестта на случая и възможностите не хеликоптера, се решава дали да се действа с него или да се окаже наземна помощ. В зависимост от ситуацията, може да се ползва хеликоптера на HEMS или хеликоптер на военните.

За последната година хеликоптер е викан веднъж от ПСС – Отряд „София“, но не е могъл да дойде. Той не лети нощно време, в лоши метеорологични условия, а понякога и теренът не позволява.

За пострадалия спасяването с хеликоптера на HEMS е безплатно, тъй като помощта се оказва по линия на „Спешна помощ“. А разходите за акцията на ПСС ще се покрият от Планинската застраховка на туриста.

„Ако хеликоптерът е кацнал на половин или един час от мястото, ние сваляме човека до него и застраховката ще покрие разходите по нашата работа. Ако човекът няма застраховка, ще трябва да заплати. Работата на хеликоптера на HEMS е безплатна за пострадалия. Хеликоптерът е една въздушна линейка. Планинската застраховка обаче не покрива хеликоптера на военните.“

Към момента HEMS разполага с 1 хеликоптер, който стои на летище „Враждебна“. Очаква се до края на годината да пристигне още един, а в следващите години да станат 8.

Горещата точка: Боянски водопад

През 2024 г. (до момента) софийски отряд има над 20 проведени акции, от които 5 или 6 са на Боянски водопад.

Това превръща водопада в мястото с най-много случаи, средно за година. Той е най-горещата точка на Витоша.

Един от случаите на Боянски водопад е много тежък, но е рядкост – с катерач през зимата. „Зимата нямаме случаи там, ходят основно катерачи на лед, а те са адекватни хора и внимават“, казва Ангелов. Случаят бил инцидент, а момчето оцелява, въпреки тежките травми, добавя той.

Повечето инциденти обаче са свързани с чупене на крайници от туристи по стръмната пътека към водопада, на места, където е най-влажно и най-стръмно.

Вижте още: ВНИМАНИЕ! Боянски водопад – как да стигнем безопасно (видео)

Причините за инциденти на Боянски водопад

Завеждащият ПСС – Отряд „София“ посочва няколко проблема.

☑️ Безотговорното поведение на хората, отиващи в планината

„Проблемът е, че хората се изсипват на „Момина скала“ сравнително лесно, цял ден лежат по поляните и след това решават за по-интересно да слязат до водопада. И масово са неподготвени. Освен случая с катерача, който е рядкост, повечето хора, на които помагаме, са меко казано неадекватни, откъм екипировка и подготовка.“

☑️ Друг съществен проблем е поддръжката на Природен парк „Витоша“.

„Според мен парк „Витоша“ е абдикирал от всичко, което трябва да извършва по тези пътеки. Те трябва да се поддържат. Маркировката е оскъдна. Стига се до това, че спасителите доброволци правят табели и ходят да ги поставят на места, за да пренасочат хората по обиколния маршрут през Боянско езеро, който е доста по-безопасен за движение.“

Освен че липсва ясна информационна табела, която да обяснява, че има лесен обиколен маршрут, по предпочитаната от туристите пътека има много паднали дървета. Паркът би трябвало да следи състоянието на пътеките и да ги поддържа, казва Ангелов, но отчита и това, че от парка „най-вероятно нямат средства и правят каквото могат, но е крайно недостатъчно“.

☑️ Липсва паркова охрана 

Аз съм спасител от 2000 г., от 2016 г. съм щатен на Алеко, но не съм видял с очите си паркова охрана – такъв човек, на който видимо да личи, че работи в парка и извършва нещо по Витоша. Може и да има, но аз не съм виждал. Докато на х. „Плевен“ например има униформени, с обозначения „паркова охрана“.

– посочва Ангелов.

Какво и как да се подобри на пътеката към водопада

Хубаво е да се прередят камъни, да се махнат дървета, обяснява шефът на софийския отряд. Казва, че спасителите имат готовност за разчистят дърветата, но им трябва разрешение от парка.

„Когато сваляме пострадал, трябва да пренасяме количките върху тези дървета. В повечето случаи пътят ни е надолу, много трудно можем да се движим нагоре с пострадал.“

По стръмната пътека до поделението, където обикновено стават инцидентите, имаме 2-3 часа доста тежко преживяване. Тя е трудна за ходене, ние изглеждаме като опълченците на Шипка. Носим въжета, връзваме, освобождаваме на места и няколкото паднали дървета допълнително пречат.

По инициатива на директора на ПСС Емил Нешев, наскоро комисия от представители на дирекция ПСС и отряд „София“ е минала по двете пътеки към Боянски водопад, като са снимани местата, на които да се предложи да бъдат поставени табели – разклоните, на които липсва ясно указание. Скоро тези предписания ще бъдат задвижени към ПП „Витоша“ и от ПСС ще очакват отговор дали може да действат сами или съвместно с парка. „Съставили сме план, ще предоставим снимки. Нашата работа е да дадем предписание кое смятаме за опасно“.

Има ли увеличение на туристите?

„Хората тръгнаха по-масово след ковид“, разказва Асен Ангелов. Казва и че тази година като цяло има ръст на акциите.

Увеличават се хората, които мислят, че като е близко планината, могат да тръгнат като за града.

Заедно с колега през изминалия уикенд си правят експеримент и се разхождат по маршрута от х. „Алеко“ до Черни връх:

99% от хората изглеждат все едно са в града, не изглеждат екипирани за планина. Витоша е с лесен достъп, човек мята едно яке и решава да се пробва – това е един от проблемите на Витоша. Може би липсва кампания, която да покаже, че това е планина, а не градски парк.

Споделя, че съботно-неделните посетители на Витоша не са екипирани и „когато нещата се влошат, те рязко осъзнават, че екипировката им е бедна“.

Проблеми, пред които са изправени спасителите

Много важно е спасителният отряд да се придвижи бързо, когато има пострадал, но огромен проблем се оказва струпването на коли в районите на Алеко и на Златните мостове.

Ние излизаме от Алеко, което е трудно, и отиваме на Златните, където придвижването е невъзможно.

Вместо да минат по платото, на спасителите се налага първо да слязат до Бояна по асфалтовия път и после да се качат отново по асфалт до Златни мостове.

Имаме ATV, но то не може да мине през каменистия участък в района на хижа „Бор“.

За планинските спасители е изключително важно да имат кратки пътища за достигане до пострадали. За съжаление не могат сами да си ги проправят, защото на територията на природния парк „не се мести и един камък“. Всичко това е залегнало в Правилника, който регулира дейностите в парка.

„Мисля, че Планът за управление на парк „Витоша“ е правен преди десетина години. Грубо казано забранява всяка дейност в парка. Ако искаш да преместиш камък от пътеката, не можеш, защото е парк. И на нас ни се налага да обикаляме през София с кола. Би могло отгоре да минем доста бързо. Имаме огромна нужда от места за минаване.“ 

Съвети към туристите

Как да подадем сигнал при инцидент

Тъй като на места на Витоша няма обхват на мобилните оператори, добре е да се знаят всички възможности. Как да подаде сигнал човек, ако е попаднал в такава „дупка“ – Асен Ангелов споделя важни неща, които да вземем под внимание:

• обаждане към 112 се осъществява сравнително лесно и при малък обхват;
• съобщението към ПСС през приложението, за подаване на координати, минава като есемес почти без обхват;
• есемесът като цяло може да мине с много малък обхват.

Вижте още за работата на Планинска спасителна служба

Лична безопасност

Най-важните неща, за които и ПСС често напомня, са: туристите да следят прогнозата; да съобразят екипировката си с времето, терена и възможностите си; да подсигурят личната си безопасност. Да носят източник на светлина – ако остават на тъмно, пускат фенера на телефона, който хаби батерията и нещата стават по-зле. Накрая той съветва още:

Човек винаги трябва да има резерв за непредвидени ситуации, защото там се решават нещата. Едно изкълчване на крак може да стане и в хубаво време.