За втора поредна година алпийски клуб Пловдив събира катерачната общност на нов обект. По-подходящо име от „Процепът“ едва ли има за скалното образувание в дълбините на Родопите, което първо е видяно от въздуха преди няколко години.
Преди броени дни, на 19 октомври, тази година, се проведе катерачна среща „Процепът“ – новият катерачен обект, разработен от членовете на АК „Пловдив“. Над 30 катерачи от София, Стара Загора, Бургас и разбира се, Пловдив, взеха участие. За изненада на всички надъхани в слънчевия, но леден ден, срещата имаше състезателен характер. А домакините бяха създали не само стройна организация, която разчиташе на коректност, но и атмосфера на грижа, топлина и романтичния уют на българския алпинизъм.
След с. Руен, Община Куклен, пътят те върти нагоре и нагоре. До малък параклис „Св. Илия“ и пожълтяла от есента поляна. Пътеката за скалния обект плавно се вие завой след завой. Най-хубавата част от един нов обект е, че не знаеш как изглежда, не знаеш какво те очаква. Вълнението от откривателството се засили от уж 10-минутния подход, който изведнъж те „изплюва“ в каменисто-скалиста пътека в каньон. Моменти за откатерване, за сурване и слизане все по-надолу. Усещането за епичност е неизбежно. Слизаш към някакво необичайно дъно, а от ляво и дясно се извисяват причудливи гиганти без очи. Стъпваш на дъното на процепа. Да, процеп – отгоре небето се вижда като тънка линия синева.
Обектът е сходен на пещерата „Божиите очи“ (Проходна), частично на Врабча – особено с дясната част. Разработван е в продължение на 2 години като основният двигател е полякът Кшищоф Качмарек, от алпийски клуб Варшава. Категориите на готовите маршрути са от 4с до 7б. 21 линии предизвикаха участниците в приятелска среда, в която всеки се записваше като състезател само за да се преброим. Нямаше го изразеният съпернически дух, открояваше се съдействието. „Мога ли да катеря на тия примки, на това въже“, „Ще ми събереш ли маршрута?“ са въпросите, които летяха към процепа синева и пробиваха с усмивка сухия студ. А някъде слънцето настойчиво печеше.
„А видяхте ли гледката като излезете от каньона?“, пита нетърпеливо Димитър, следящ за записването на преминатите маршрути. В края на дългата линия, навигирана от сърцатата, камениста пътека, се качвам на последните камъни извън пещерата. Пейзажът, който се разкрива, предизвиква онова модерно, познато „Уаооо“. Златисто със зелено, слънце и сянка, гори и къщи сплитат пръсти в ниското в безкрайно съжителство. А ти си тук, горе, невидим. Невидими ли сме катерачите, откривателите, създателите на нови обекти? От кого искаме да бъдем видими? Екзистенциалните въпроси сами се редят, но „отговор не ща“ – както се пее в една стара песен.
Всички катериха. Имаше и малки катерачи, на 4 години, две чудни кучета, които добре си поспаха, стоплиха ни еспадрилите и долу на беседката ни пазеха. Катерачните срещи са и място да се видим, да се наприказваме, да си разкажем с какво сме се преборили скоро или не чак толкова скоро.
А АК Пловдив се бяха постарали да има награди за преминалите най-много маршрути и с висока категория на трудност, да привлекат спонсори, да запалят камината, да сложат скарата, да нарежат салатата.
След награждаването, разговарям с Георги Цанков и Кшищоф Качмарек.
„Започнахме работа след обхождане на района и обекта. Материалите осигуриха АК Пловдив, тази година след одобрен проект се включи и Българска федерация по катерене и алпинизъм – основно под формата на клинове. В края на годината успяхме да организираме тази катерачна среща. Дойдоха доста хора и останаха доволни.“ Да, надявали са се държавното първенство да бъде проведено на тези скали. По-важното е, че обектът е наличен.
„Съпругата ми е българка, от Пловдив, затова съм тук“, пояснява Кшищоф на прекрасен български език. „Понеже ходя на хайлайн и всеки път като минаваме край скалите покрай Асеновград, гледам за нови скали. Един път пътувахме с момчетата и се оказа, че те също са видели тези скали. Решихме да ги разгледаме, но взехме клинове. И от гледане на гледане, направихме първия маршрут „Генезис““.
Колко време отнема правенето на 21 маршрута?
„Две години работа, два сезона. Като работни дни не знам“, пояснява Георги.
„Може би има маршрути с категория над 7 б, но трябва да се качат повече хора и да кажат. Аз малко ги занижавам, защото ще дойде някой друг и ще намери други хватки. Засега е така. Но може да се окаже, че има 7с“, признава си Кшищоф
„Важно е да се спомене, че обектът има потенциал за поне още 50 линии доста високи категории, нещо от рода на 8а нагоре. За тях се изискват хора със съответното ниво на проходимост, за да могат да ги разработят.“, призовава спорните катерачи Георги
Освен осигурените материали от АК Пловдив и БФКА за разработването на обекта, за катерачната среща организаторите и ние, участниците, изказваме специални благодарности на пловдивската бирария „Гайда“, осигурила бирите за почерпката и отново на стопаните от Пловдив, открили не само предизвикателния „Процеп“, но и и погрижили се за камината, топлината, храната. Със сърдечност, каквато всеки път ме изненадва.
Благодаря, че бях част от събитието!
И както си обещахме, пак ще дойдем! Само да ни канят!
До нови срещи!
Ваша,
Петрана
Снимки благодарение на: Александър Пенков, Павел Гайтански, Петрана Петрова
П.с. ВАЖНО! Не оставяйте примки или какъвто и да е инвентар по маршрутите. Има съсели със здрави зъби, които всичко разяждат: въженца, еспадрили, примки, ленти и каквото им попадне.
На обект „Процепа“ може да откриете още крастава жаба и мълчаливи сови – улулици.
П.с. 2. Да кажа още защо само жени получават наградите – момчетата са се зарибили да си минат всички линии, независимо, че състезателната част изтече. И ние взехме техните награди: четки, магнезий, фингър борд.
