Само този, който е бягал маратон, знае за какви усилия на волята и физиката става дума. Дистанцията от 42,195 км е истинско предизвикателство и изпитание за човешката сила, издръжливост и психична устойчивост.
В 21 век, когато бягането става все по-популярно, мнозина пробват силите си в класическата маратонска дистанция от 42 км. И ако за едни това е само увлечение, то за други маратонът е начин на живот.
Искаме да ви разкажем за една жена, която вече не води отчет на завършените си маратони, но не е и необходимо. Тя бяга маратони вече повече от 20 години и почти на всеки от тях е била на призовата стълбичка.
Малина Иванова се занимава с бягане от 1985 година. Завършила е ТУ – София. По професия е преподавател. Има защитена докторска степен в направление „Обогатяване и рециклиране на суровини“ в Минно-геоложки университет “СВ. Иван Рилски“, където работи в момента. Също така в ПГТЕ “Хенри Форд“ обучава ученици по специалността „Възобновяеми енергийни източници“. Има две дъщери.
Срещата със спорта
Малина Иванова се занимава сериозно със спорт от 1985 година. Като студентка в Техническия университет, минавайки покрай стадиона, вижда „едни хубави и здрави момичета“ да правят упражнения и да бягат, и ѝ се иска да бъде като тях. Веднъж се престрашава и отива да ги пита дали може да се присъедини към групата им. Те я изпращат при треньорката си. Така се запознава с първия си треньор Снежана Керкова, старши преподавател в катедра „Лека атлетика“ на ТУ-София.
На първата среща с нея, на стадиона при басейн „Октомври“, Малина признава, че не се е занимавала със спорт досега. Затова следва „пробна“ тренировка, за да разбере дали ще ѝ хареса.
Още на първата тренировка започнах да бягам и се опитвах да не изоставам от момичетата. Те бяха страшно добри лекоатлетки. Най-добрите. По-добри от отбора на НСА. Беше ми тежко и трудно, но след няколко години упоритост и ежедневни тренировки, станах почти като тях.
Малина си спомня с топли чувства за грижовността на тяхната треньорка, която им е като майка.
„Имахме летни и зимни спортни лагери, получавахме стипендии от „Академик“. Тя изграждаше у нас навици, които ни помагат в живота и сега. Без да прозвучи прекалено, бих казала, че това, което съм сега, го дължа на нея. За съжаление, тя вече не се занимава с треньорска дейност.“
Вижте още: 10 неща, които се случват в тялото ни, когато бягаме маратон
Тренировките и състезанията в студентските години
Като студентка се състезава в дисциплините 800, 1500, 2000 и 3000 метра, като 3000 метра са част от дистанциите на Пролетния и Есенния студентски кросове. Останалите дистанции са на писта, на ежегодните Студентски игри, в които участие взимат всички университети в страната.
Тези състезания съм запомнила със силния състезателен дух и хъс за победа, за по-добри постижения. Снежа Керкова ни надъхваше да заставаме на старта и да даваме всичко от себе си.
Има ли сега и други бегачи от студентските години, които все още бягат активно?
„Да, има. Това са Снежина Стефанова, нейната сестра – проф. Нина Пенкова, Янко Николов и много други. С изброените се виждаме често по състезания. Има и много други, които участват на други състезания и не се срещаме толкова често.“
Бегаческият стаж
Малина Иванова бяга от 1985 година до сега, като има прекъсване от 5 години, за да се появят двете ѝ прекрасни дъщери. Към днешна дата това прави 34 години.
След университета
След дипломирането си продължава да бяга, но работи като инструктор по аеробика. Там някъде се появяват и дългите бягания – след като се е родила и втората ѝ дъщеря, през 1998 година.
Много исках да избягам един маратон. Веднъж, бягайки в Борисовата градина, срещнах Мануш Димитров /светла му памет/ и се заговорихме за маратони. Той ми даде препоръки за тренировки и така стана вторият ми треньор.
Постепенно удължава дистанциите
След 5 участия на маратон София, през 2002 година получава предложение за участие на маратон извън България.
2 седмици след маратон София участвах на маратон Подгорица, Черна гора. Там разбрах, че след месец ще се проведе ултрамаратон 100 км. Така отново се върнах в Подгорица и за пръв път избягах 100 км.
Преди 100-те километра в Подгорица Малина е участвала на Обиколката на Витоша. Разказва, че тогава състезанието е организирано от семейство Еленски от Годеч и старт-финалът е на последната спирка на трамвай №7. Тогава печели Обиколката, а след това е участвала още 7 пъти.
„Организаторите вече бяха други. Още веднъж спечелих Обиколката, но не си спомням годината. Втора беше Мария Митева Николова, а трета – Евелина Златанова. Знам само, че беше отдавна и Мария тогава започваше да бяга ултрамаратони. И двете сега са топ-спортистки в дългите и свръхдългите дистанции.“
Вижте още: Какво се случва в тялото ни след като пробягаме маратон?
Малина е участвала 6 пъти на 100 километра в Подгорица, Черна гора. Спомня си ясно своето първо участие през 2002 година:
„Тогава бягането го разделих на 3 части: 1 маратон, после още един маратон, плюс 16 километра. По трасето бягах заедно с представителката на Сърбия – Стоянка Сокол. Помагахме си и се подкрепяхме по трасето, гледахме да не изоставаме една от друга и финиширахме, отново заедно, за 9 часа и 9 минути.“
Мастърс състезанията
Започва с участията в мастърс състезанията преди доста време, когато попада в групата 30-34 години (първата възрастова категория). Участва и сега, но в категория 60-64 години. През всички тези години Малина има спечелени много Балкански титли, последните от които са от този септември.
Един Мастърс турнир продължава минимум 3 дни и често Малина има по 3-5 старта. До преди няколко години участва на 21 км, 10000 м и 5000 м на писта. След това обаче от Балканиадата за ветерани първо отпаднат бяганията на 10000 метра, а няколко години по-късно отпадат и полумаратоните и са заменени с 3000 метра на писта. Затова сега Малина Иванова участва на 5000 м, 3000 м гладко бягане и 2000 метра стипълчейз. Почти винаги взима участие и в Балканска щафета. Питаме я как успява да се съхрани и да има сили за всички стартове:
След като имаш подготовката за маратон и след като 14 пъти си бягал 100 километра, дистанцията няма значение, защото можеш да бягаш всичко.
Планина, шосе или писта?
„Може да се каже, че съм асфалтов бегач и по-лесно бягам на асфалт“, признава ни Малина. След това отдава предпочитание на пистата, но планинските бягания са неразделна част от тренировъчния ѝ процес.
Вижте още: Бягане и дълголетие: 10 бегачи, за които възрастта е само число
Тренировките
Старае се да тренира според тренировъчния си план, но тъй като от 15 години има 12-часов работен ден, няма точен час за тренировка.
В колата си винаги имам екип за бягане и когато се отворят поне 2 часа свободно време, обличам екипа и хуквам.
От много години посещава занимания по народни танци. „Освен, че ми харесват, те тренират „пъргав глезен“. Преди 1 година започва да ходи и на табата при Моника Георгиева и при възможност – в Плевен, при Борислав Борисов.
„Табатата е супер тренировка, която заменя гъвкавостта и специалните бегови упражнение от тренировъчния план. Смятам, че помогна за по-стегната фигура, защото освен стречинг и кардио, в заниманията има много коремни преси и лицеви опори.“ Към подготовката си, от няколко месеца насам Малина е добавила занимания по ориенталски танци, които ѝ помагат за гъвкавостта.
Предпазване от травми
„От травми се предпазвам освен с горепосочените занимания, като слушам тялото си и самонаблюдавам състоянието си.“
Планиране на състезанията
Малина планира състезанията си за годината, когато излезе спортният календар на БФЛА. Първо избира маратоните в България, след това Мастърс турнирите – в зала и на открито. Следват ежемесечните състезания от веригата на Трейл-сериите, Отборните бягания и ХL-те на 5 kmrun.
Съвместяване на много стартове с целевата подготовка
„Ежемесечните състезания от веригата на Трейл-сериите, Отборните бягания и ХL-те на 5 kmrun са неразделна част от комплексната ми подготовка за маратон. Отдавна участието ми на състезания не е „на всяка цена“, така че не мога да си проваля подготовката.“
Съвети към хората, които сега започват да бягат
„Съветът ми към всички е да правят това, което ги кара да се чувстват добре, което ги прави щастливи. Това може да не е бягането.“
Наградата от бягането
„Бягането ми носи здраве и добро настроение. Така си почивам от натоварения ден и не се налага да спазвам диети.
Състезанията ми носят емоция, удовлетвореност от вложените труд и средства.“
Вижте още: На 92 години Желязната монахиня все още завършва триатлони
Световното първенство по маратон за ветерани, провело се на 13.10.2024 г. в Букурещ, Румъния
„Равносметката ми е, че цял живот съм се подготвяла за това състезание“, споделя ни Малина. На него тя се класира 5-а, а ние я молим да ни разкаже как е преминала надпреварата.
„Бягането на Световното първенство по маратон за ветерани започна като всяко бягане на маратон – внимателно и без емоция. Стартът бе даден в 9,00 часа. В моята възрастова категория участие бяха заявили 14 състезателки от цял свят. Времената, които бяха заявили, че са постигнали, показваха, че сме с изравнени възможности, т.е. конкуренцията беше голяма. До 25-тия километър нищо не се случваше. Бягах и си мислех, че няма значение на кое място ще финиширам, важното е, че ще прибавя към портфолиото си на състезател и участие на Световно. На 25-ия километър настигнах състезателката на Украйна, на 32-рия настигнах шведката и после започнах да настигам и други. Беше емоционално, защото се бях съхранила и никоя не ми оказа съпротива при задминаване. Единствено съпротива оказа румънската състезателка в моята категория, защото я настигнах 500 метра преди финала. Задминах я, тя се амбицира и на свой ред ме задмина. Оставаха 400 метра до финала. Казах си: „Или сега, или никога“. Имах сили и тръгнах. Такъв финален спринт съм правила единствено на Първия Европейски маратон за ветерани, който се проведе във Вроцлав, Полша, през 2017 година, за да го спечеля. Когато финиширах и ми дадоха медала „финиширал“, аз се обърнах и видях, че конкуренцията е на 200 метра от финалната линия. Беше епично!“