„Неверест“ (Neverest ) успешно приключи втория етап от Експедицията, която имаше за цел първото пълно прекосяване на Севeрния ледовит океан с гребна лодка. Стефан Иванов и неговия син Макс акостираха в Свалбард на 8 септември.
На 8 август 2024 бе даден стартът на втория етап от Frøya, централна Норвегия, към Северна Норвегия. За този етап към Стефан Иванов се присъедини Камерън Белами – бивш член на националния отбор до 23-годишна възраст по гребане на Южна Африка, прекосил Индийския и Южния океан на гребни лодки за 6 души. Камерън е запален е по маратонски плувания в открити води и е завършил плуванията на Ocean Seven (през Ламанша, Северния канал, протока Кук, канала Молокай, канала Каталина, протока Цугару и протока Гибралтар), както и други невероятни плувания от Барбадос до Санта Лусия (151 км) и др.
Вижте още: Новото приключение на „Неверест“ – прекосяване на Северния ледовит океан (обновена)
През първия ден екипажът изминава 50 морски мили при изморителни условия на променящ посоката си вятър и внимателно навигиране между назъбените скалисти острови и рифове, характерни за пейзажа около фиордите. Появилият се впоследствие буреносен вятър със скорост над 30 възела, по посока директно към сушата, ги принуждава да повикат катер от Норвежката брегова охрана, който ги изтегля безопасно до най-близката марина в Toft.
Бяхме хвърлили плаваща котва, но отместването ни по посока на брега беше около 1 възел (1 морска миля в час), а се намирахме на 15 морски мили от най-близките скали. Имаме и дънна котва, но никъде наоколо не беше подходящо да я хвърлим, тъй като нямаше плитко дъно на безопасна дистанция от скалите.
– споделя Стефан Иванов.
15 август
„Продължаваме да гребем измежду безброй острови, островчета и скалички по крайбрежието на Норвегия сред неописуеми пейзажи, които дори снимките и филмчетата от нашите камери не могат да предадат достойно. Въртележките на вятъра не спират – успяваме да правим прогрес на север към океана, но от време на време трябва да хвърляме дънна котва, преди вятърът да ни е захвърлил на някоя скала. Не е тривиално, защото често дъното в твърде дълбоко.“
17 август
„Вече сме в Орнес (66 градуса и 52 минути северна ширина – северно от Полярния кръг). Както бяхме планирали с Кам от самото начало, гребем на север по крайбрежието на Норвегия, докато синът ми Макс свърши летния си стаж в Ню Йорк, за да продължим с него нататък към Свалбард. Днес Макс лети насам, а Кам се връща към Калифорния. С Кам имахме невероятното щастие да се насладим на борда на НЕВЕРЕСТ на неземно красиви пейзажи и незабравими моменти, които ще ценим завинаги.“
Вижте още: „Неверест“: да гребеш 4444 мили в океана в сезона на бурите
20 август
„Отново заедно, баща и син! Обладани от щастие, отново се отправяме да прекосим океан. Току що потеглихме от Орнес, Норвегия през Северния ледовит океан към Свалбард.“
23 август
„Имаме недостиг на електрическа енергия на борда. Затова временно сме изключили автопилота, десалинатора, AIS-a, радиостанцията, стерео системата и ограничили ползването на телефоните. Най-много ни липсва автопилота, защото трябва да управляване руля с въжета, които пристягаме близо до седалката, така че всеки път когато трябва да коригираме курса за малко трябва да оставим греблата.“
24 август
„От снощи сме на плаваща котва – най-вероятно за около 4 дни. Предстои да ни ударят 2 бури една след друга. Вятърът постепенно се усилва и в момента е 20 възела. Очаква се да достигне 34, с пориви от 55 възела и да вдигне вълна от около 5 метра.
Междувременно празнуваме рождените си дни – днес, 24/8 Стефан, утре, 25/8 Макс. Чухме се с Жени и Лара и отваряме писма от най-близките ни. Най-големият ни подарък е, че ще ги изкараме 100% заедно. Ще има да си говорим на дълго и широко за още толкова много неща. В забързаното ни ежедневие на сушата, никога нямаше да имаме този лукс.“
25 август
„Ихааааа, първата буря премина през нас за около 8 часа – скоростта на вятъра достигна 42 възела с пориви над 55 възела! НЕВЕРЕСТ се представи великолепно, също като по време на бурите в Атлантика. В Северния океан обаче вълните са по-стръмни, идват на по-чести интервали и удрят лодката като в поредица от катастрофи.
Сгушени в каютата, се чувстваме като в нечия боксова ръкавица, блъскаща круша. Усещаме всепоглъщащата сила на природните стихии. Благодарни сме за тези екстремни моменти, които ще има да си спомняме цял живот.
Очаква ни още една малко по-слаба но по- продължителна буря и се надяваме, че след около 2 дни отново ще можем да хванем греблата.“
28 август
„Последната буря ни затвори в каютата за ден и половина. Успяхме да гребем едва 12 часа и нова буря ни държи вътре вече два дни и половина. На Макс му прилошава от време на време, но се бори, като спи като мечка и гризва като мишка. Обградили сме се със сакове, пълни с дрехи, за да омекотят ударите ни в стените от неумолимите сблъсъци на вълните с лодката, която е закрепена за плаваща котва. „Неверест“ сякаш е в една гигантска пералня, заедно с други твърди предмети.
Вътре ни е топло и уютно, но времето минава бавно и сме нетърпеливи да се върнем към греблата.“
1 септември
„18 часа гребем с любимите ни 15-25 възела вятър. „Неверест“ лети, сякаш е част от тялото ни – лек като перо, въпреки че тежи повече от тон. Вятърът твърде често сменя посоката си и вдига вълни, които идват от всички страни, пресичайки се една през друга – връхлитат лодката с риск да я преобърнат или скачат да се повозят в нея. Тонове вода се изливат през 16-те шпигата на палубата.
В такива часове сме двойно и тройно нащрек, особено в сумрака на нощта, а адреналинът пищи в ушите ни. Изтощително е – понякога заспиваш още преди главата ти да е стигнала до възглавницата. Или пък правиш малки грешки – като да забравиш да затвориш някой цип на сухия си костюм и след първата вълна усещаш как се е напълнил отвътре със студена вода, та чак ботушите ти джапат.
Това е същността на океанското гребане – броеница от еуфорични, критични, приказно-красиви, болезнени и блажени моменти, които се редуват в непредсказуем кръговрат.“
3 септември
„Изтощени сме до незнайно какъв предел – 30 часа се борим със силни западни ветрове и разбъркани вълни, при положение че трябва да се придвижваме на север, за да не пропуснем Свалбард.
От няколко дни не сме виждали слънцето нито за миг, което много ни липсва, не толкова от романтични съображения, а поради това, че соларните панели не зареждат батериите. Прогнозата е, че най-вероятно няма да го видим още 10-ина дни. Поради това сме изключили автопилота и управляваме руля с въжета, което в променливите навигационни условия тук е не малко предизвикателство.“
4 септември
„Пресекохме 75-ия паралел и хвърлихме котва, за да си починем, докато духа западен вятър. Наближаваме Свалбард, но времето е нестабилно.
Макс непрекъснато търси големи морски обитатели – досега видя косатка и акула, а аз – два кита, но докато успеем да ги снимаме или да ги покажем един на друг, вече бяха изчезнали. Всеки от нас си мисли, че другият халюцинира.“
6 септември
„През последната седмица сме отново в поредица от беснеещи вятърни въртележки, сменящи посоката си няколко пъти на ден, чиято средна скорост често надминава 30 възела, с пориви над 40 възела. Не бяхме виждали такова чудо нито в Атлантика, нито в Южния ледовит океан. Вече не помним за кой път хвърляме парашутна котва за по няколко часа, ден или два.
Днес успяхме да напреднем едва 27 морски мили, а гребането беше като в природна анархия – всяка вълна като че ли нарочно се опитваше да се откъсне от идеята за някакъв ред. Незабравимо.
Сега отново сме на котва, поне до утре следобед, а североизточен вятър ни връща назад. Вече сме едва на 36 морски мили от най-южната точка на Свалбард, а прогнозата продължава да се мени значително по няколко пъти на ден. Продължаваме да кроим и прекрояваме стратегии и тактики А, Б, В, Г, Д за акостиране до няколко дни с нашия наземен навигатор – капитан Валери Петров, който познава Свалбард като дланта на ръката си.
Както при гребането ни в Атлантика, така и тук, неговите предупреждения и съвети относно метеорологични феномени, прогнози, течения, посоки, в които да поемем и т.н. са безценни.
Възхищаваме се на неговото желязно спокойствие и трезва преценка, които е изградил след десетилетия капитанстване и навигиране на кораби по цялата земна шир. Благодарим ти, Валери!“
8 септември
„Акостирахме в Свалбард‼️ След прекосяването на Северния ледовит океан с „НЕВЕРЕСТ“, телата са изцедени от канските усилия, но душите преливат от удовлетворение, а мозъкът от безброй незабравими спомени. Нямаме търпение да се върнем при любимите си хора, които ни липсват повече от всякога!“
* * *
Експедицията бе в подкрепа и на научни изследвания. По време на плаването екипажът събираше проби с планктон от 50 метра дълбочина.
„Правим го с огромно старание, когато е възможно – дори когато ни се спи или ни е студено. Развълнувани сме, че имаме възможността да подкрепим доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в неговите изследвания върху климатичните промени.“
Доц. Кендеров започва тези изследвания в Антарктида, около българската база на остров Ливингстън, и сега ги продължаваме в Арктика.
„Така усещаме, че нашата експедиция не е просто авантюра, а същевременно допринася с нещо за науката и евентуално за опазването на околната среда.
Баща ми, дядото на Макс, проф. Огнян Димитров, беше преподавател в същия Биологически факултет повече от 50 години, а сестра ми Емилия завърши Молекулярна биология в него.“ – споделя Стефан Иванов.
Приключенията