Повечето хора свързват Черно море с понятието за курорт и лятна почивка. Малцина се замислят, че то си има обитатели и то е техен дом.
Мащабно самолетно проучване на Черно море беше проведено с участието и на експерти от България (Зелени Балкани). То обхвана акваториите на 5 черноморски държави, а резултатите са публикувани в един от най-престижните международни научни журнали Frontiers in Marine Science.
Кои са бозайниците в Черно море?
В Черно море се срещат 3 вида китоподобни бозайници, които са ендемични –различават се от близките им видове, включително срещащите се в съседното Средиземно море. Причина за това е затвореният характер на Черноморския басейн, като за период от хиляди години тази изолация е довела до съответни промени и адаптации.
Китоподобните представители в Черно море са хищници – хранят се с риба иса на върха на хранителната пирамида. Това ги определя като важен индикатор за състояние на Черноморската екосистема и за нейното равновесие.
• Бутилконос делфин/афала – Афалите са разпространени по цялата крайбрежна зона на Черно море, понякога се срещат и далече навътре в открито море. Обикновено сформират големи групи през есента. Това е най-едрият представител на китоподобните в Черно море, достигащ дължина до 3,3 м и тегло до 300 кг. Продължителността на живота му е 25–30 години.
• Обикновен делфин – разпространен основно в открити води, но понякога посещава и крайбрежните райони, следвайки сезонните миграции и струпвания на дребни видове риба. Черноморският обикновен делфин е най-малкият представител на вида в целия свят – средната му дължина е 1,5–1,7 м. Теглото е средно 50–55 кг, а продължителността на живота му е приблизително 20–22 г.
• Морска свиня/муткур – това е най-малкият представител на китоподобните в Черно море. Дължината на тялото му е средно 1,3–1,5 м, а средно тегло – 30 кг. Главата е къса и заоблена, а рострума (клюнът) не е отличим. Морската свиня е бозайник със сравнително кратък живот, но най-високо ниво на репродуктивност. Продължителността на живота му е вероятно 7–8 г., до максимум 15 г. Живее на малки групи и плува бавно, близо до повърхността, като рядко скача над водата.
Вижте още: 31 октомври – Международен ден на Черно море
Резултати от самолетно проучване на Черно море
Проучването показва, че числеността за цялата акватория на Черно море е следната:
- обикновени делфини – около 100 000 индивида;
- муткури – 90 000 индивида;
- афали – 20 000 индивида.
Благодарение на това проучване за първи път разполагаме със задълбочени познания за цялостната численост, плътност и разпространение на популациите на тези видове. Изготвени са и регионални базови стойности и карти на плътност за трите вида китоподобни в Черно море през летните месеци.
Резултатите са изключително важни, защото са първи по рода си и ще послужат за разработването на ефективни мерки за опазване на Черно море и делфините, както и за изпълнението на националните и международни регламенти.
Заключение:
Данните показват, че популациите на китоподобните в Черно море не са се възстановили напълно от различните видове антропогенен натиск, включително пряк улов (продължил до 1983 г.) или продължаващото и днес заплитане в риболовни мрежи (приулов).
Обикновените делфини и афалите хипотетично са преминали най-ниската точка на намаляване на популацията, тъй като са подложени на по-малък натиск от приулов, отколкото муткурите.
Вижте още: Чисто ли е? Колко микропластмаса има в Черно море
Това първо мащабно самолетно проучване на китоподобните в Черно море предоставя изчерпателни данни и първите точни оценки за числеността, разпространението и плътността на популациите им, а също така и засили сътрудничеството на учените от региона и извън него.
Вижте още: 74 000 делфина са регистрирани в българската акватория на Черно море – през 2021 г.