„Рекорден брой участници записа това издание на Ботевата алпиниада“ са първите думи на Нино Пелов, председател на КЕС „Вратица“, преди да обяви класиранията.
„Тази година се записаха за участие 78 катерачи, разпределени в 35 свръзки и бяха направени 100 изкачвания в рамките на алпиниадата, което е рекорд по всички тези показатели за последните 15 години, откакто организираме Ботевата алпиниада. Така ни мотивирате да продължим да правим Алпиниадата, независимо от предизвикателствата. Благодарим ви“, допълва Нино и преминава към обявяване на 6-те свръзки – от шесто към първо място. Да, изненади има.
Ето крайното класиране за 2024 г.:
1-во място: Станислав Атанасов/Владислав Ангелов – 788 т.
2-ро място: Виктор Иванов/Дилян Христов/Александър Шакрачки – 433 т.
3-то място: Благовест Цолов/Розалина Марина – 271 т.
Втората тройка изглежда така:
4-то място: Григор Вътев/Овагим Кешишян – 248 т.
5-то място: Кирил Попбожиков/Евгения Илиева – 238 т.
6-то място: Никола Леваков/Стоян Тодоров – 176 т.
Защо ви споделям и втората тройка? За да се убедите сами, скъпи читатели, в малките разлики и оспорваното класиране. Да, първото място продължава за поредна година да се държи от Станислав Атанасов, с различна свръзка (Владислав Ангелов тази година), но разместванията и наместванията надолу заслужават отделно внимание и несдържани коментари, които оставям на вас.
Тазгодишното издание на Ботевата алпиниада се отличава с повишеното ниво на направени премиерни маршрути в дните на форума и няколко първи преминавания (FFA – първо чисто преминаване на целия маршрут с водене, при което се определят категориите на въжетата от съответната свръзка). Отделно, нека да отбележа, покачване нивото на наградите (заради които си струва да изчакаш до край обявяването на резултатите), раздадени от 6 до 1 място и на принципа на томболата на почти всички участници.
НАГЛАСАТА ЗА УСПЕХ
„Два дена на лично предизвикателство с една единствена цел – да се представим по-добре от преди”, написа Дилян Христов в личния си профил. Мисълта, която обединява усилията на всичките 78 участници. Интервютата, които направих с няколко катерачи, потвърждават тази мотивация, но казват и още нещо – нагласата за успешно класиране има различни измерения. За едни от свръзките УСПЕХ е да дадеш най-доброто от себе си; за други – повече от предходната година. За трети – да имаш конкретна ЦЕЛ (да не си в дъното на таблицата) и да си я постигнеш. За четвърти – да катериш толкова МНОГО в двата поредни дни без да обръщаш внимание на физическите неразположения.
Завесата се вдигна в петък вечер. Дъждът спря. Хайлайнът беше опънат. Прогнозите се гледаха по няколко пъти. В събота сутрин слънцето блажено огря катерачната арена – Врачанските скали. И палатковият лагер се изпразни. Макар че една идея по-късно започна катеренето, за да изсъхнат скалите, жаждата за катерене си каза своята дума.
„Да те сърбят пръстите и да потропваш от нетърпение да дойде свръзката ти и да започнете да катерите“, сподели в един дебат Григор Вътев за предишните си участия.
„Отивахме до маршрута и чакахме да стане 6 сутринта, за да започнем. Постоянно гледахме часовниците“, разказва и Сашо Пенков за минали Алпиниади.
В събота вечер, още преди официалния краен час за катерене, беседката със знамената временно е изоставена, защото спонтанно всеки се „приземява“ на полянката до моста. Покрай един багажник на кола се събираме на раздумка и записване кой какви маршрути е изкатерил. В този катерачно-приятелски хаос и „хайде да се снимаме“, решавам, че ще направя няколко кратки интервюта. Имах наум въпроси, без пределна яснота. В процеса на разговорите обаче всичко се подреди. Фиксирах въпросите и се оформи начина им на представяне: по свръзки. Очертаха се три типа свръзки, които рисуват цялостна картина на участниците:
- 1 тип – съвсем млади хора и катерачи с малко опит, които обаче амбициозно участват за втори път
- 2 тип – опитни алпинисти, които катерят от над 20 години, но участват за първи път целенасочено в Ботевата алпиниада!
- 3 тип – гледната точка на победителя в няколко поредни години Станислав Атанасов и неговата свръзка в това издание Владислав Ангелов
ДУМАТА Е ВАША
Въпросите към свръзките са следните:
- За кой път участваш на Ботевата алпиниада?;
- Каква е мотивацията ти за участие?;
- Имахте ли предварителна стратегия?;
- Коя е най-хубавата част на Алпиниадата? Какво най-много ти харесва от събитието?
Две свръзки, петима приятели. Съвсем млади хора и катерачи с неголям опит. Спонтанно се получи, че всеки от тях отговаряше на отделен въпрос. Както сами ще се убедите, този приятелски кръг е от съмишленици, които перфектно се допълват.
Тихомир Младенов: Участвам за втора година на Алпиниадата. Миналата година просто бяхме дошли с приятели и тръгнахме, минах няколко неща и осъзнахме, че сме качили маршрут, който се включва в Алпиниадата и решихме да се запишем. Тази година сме целенасочено тук с целта да не сме последни.
Михаил Стайков: Да, имахме предварителна стратегия. За да не сме последни, първо решихме да не минаваме маршрут, който често е катерен. Поради тази причина си избрахме нов сектор – от 2021 г. („Кемера“), за да вземем малко повече точки. Утре ще разберем дали ще вземем повече точки (смее се цялата компания). Втората част на стратегията ни е да се пробваме на трад маршрут. Досега не сме катерили такъв и затова събираме информация от по-опитните катерачи.
Данаил Якимов: Най-много ми харесва събирането с приятели и хора сред природа, на скали, на високо и да правим любими неща. Аз и половинката Румяна катерим от една година. Нови сме, нямаме много опит. Тук сме и заради опита, който ще придобием и след някоя и друга година да се осмелим да катерим трад.
Румяна Момчилова: Освен половинката, моята мотивация да съм тук са хората – позитивни. Нямаме амбиция да се класираме кой знае колко напред, по-скоро сме за преживяването и за събирането с хора, с които имаме общи интереси.
Илиян Стоянов завършва общия ни разговор с двете свръзки, с които се засякохме и през деня на Кемера: Групата обобщи изчерпателно преживяванията ни. Акцентът ни е да не сме последните в класирането, защото две години бяхме в дъното на таблицата. Но и тогава ни беше втори ден на скали, имаме оправдание. Бяхме много надъхани, тази година сме още повече.
Миналата година бяхме на неАлпиниадата и веднъж дойдохме началото на тази година. Два пъти сме идвали от предишната алпиниада да трупаме опит по врачанските скали. Запознаваме се с нови хора и след това с тях ходим на нови, интересни места. Така че участието ни в Ботевата Алпиниада и неАлпиниада са много ползотворни.
Свръзка Явор Цветанов и Димитър Коджабашев. Опитни алпинисти, вероятно катерят над 20 години.
Явор: За първи път участвам всъщност, не се сещам да съм участвал преди това. Когато Митака ми предложи да катерим днес, не знаех, че ще има Алпиниада, след това научих. Така че аз нямах стратегия. Митака беше избрал маршрутите на принципа с най-кратък подход.
Димитър: Да, имах стратегия. Бяхме подбрали маршрути без подход между отделните сектори така, че да може да се катери непрекъснато. Последователността на маршрутите беше избрана така, че да се поддържа категория и да не излизаме от ритъм. И най-вече познати неща, които сме катерили, за да знаем какво да очакваме и да няма моменти, в които да не можем да минем през някое въже и да се забавим прекалено много.
Участвам за първи път. Реших се, защото мисля, че е доста яко. Виждам Алпиниадата като празник на цялата общност, на всички катерачи. Виждаме се с много познати хора, катерим – нещото, което ни доставя удоволствие така или иначе и се забавляваме.
Коя е най-хубавата част на Алпиниадата? Какво най-много ти харесва от събитието?
Явор: Катеренето. И да, хората.
Димитър: Най-много ми харесва в катерачните форуми хората, средата. Самият факт, че се събираме заедно, споделяме не само катеренето, а и приятелството и взаимоотношенията, които са изграждани не само просто и чрез катеренето, а и в живота. Един празник на всичко това, което сме ние и като катерачи, и като хора.
Завършвам представянията на свръзките с гледните точки на победителя в няколко поредни години – Станислав Атанасов и неговият катерачен партньор Владислав Ангелов. Станислав, както винаги, е обран, концентриран и внимателен към всичко случващо се.
„Участвам над 10 пъти вече. Мотивира ме добрия награден фонд, изпитанието и това, че обичам да катеря на джаджи. Имам стратегия, да, каквато и предната година – намерили сме маршрути, които ни носят добри точки и ги катерим тях. Най-хубавата част от Алпиниадата е това, че имаш мотивация да станеш в 5 ч. и да катериш до 8 ч. вечерта, като си даваш зор. Една добра тренировка за Алпите”.
Не пропускам да питам Станислав за препоръка към организаторите. „По-дълго време да се катери в събота и по-кратко да се катери в неделя, защото всичко свърши много късно”.
Свръзката му за 2024 г., Влади Ангелов, който участва за втори път на Алпиниадата, потвърждава примамливостта на наградния фонд като мотивация и допълва: „Да направя изтощителна тренировка и да се предизвикам“. По отношение на стратегията, Влади оставя вратичка да реагират спрямо условията.
Сигурно се чудите коя е най-хубавата част на Ботевата алпиниада според този, преди всичко, спортен катерач. „Събират се много хора под скалите, всеки е повече надъхан да се катери и да преминава маршрутите, отколкото би бил в обикновен ден на скалите. Всичко е в приятелския кръг на нещата“.
Продължавам събирането на препоръки. „Да се следи стриктно за спазване на правилата за катерене – щом е състезание, да е състезание!“ и оставям с впечатлението, че Владислав Ангелов ще участва и следващата година във Враца!
ОРГАНИЗАТОРИТЕ
Гамата на споделени впечатления няма да е пълна, ако не се чуе и гледната точка на двигателя на Ботевата алпиниада – Нино Пелов. Него го попитах следното:
Каква е твоята лична мотивация да организираш събитието? И едновременно с това да успееш да катериш на Алпиниадата, че и да поддържаш пламъка ѝ?
„Личната ми мотивация, ами хванал съм се на хорото и ще го играя до край . Роден съм в този град (Враца – б.а.) и като може би най-активен в тази дейност през последните години, е нормално да поема и по-голяма отговорност в съхранението на традицията на събитието. Но аз не съм сам в организацията – всеки от клуба помага: кой с каквото и колкото може.
Освен това хората се кефят, все пак катеренето е начин за самоусъвършенстване, а състезателният характер на алпиниадата малко или много те кара да дадеш най-доброто от себе си. Разбира се, бих предпочел само да се катеря и да не трябва да въвеждам 100 маршрута в ексел с всичките им параметри и да смятам точки, докато някои състезатели спорят какво означава да се изкатери едно въже от свръзка, а пък останалите са нетърпеливи да си тръгват, защото ги чака дълъг път. Или пък да обикаляш спонсори и да уреждаш награден фонд.
Но това са дребни неща. По важни са усмивките по лицата на катерачите и раздувките, и смеха край огъня вечер. Това е истинската награда за всички и най-голямата мотивация за нас от КЕС „Вратица“ да има и следващ път догодина”, заключава Нино.
В анализ на изданието на Алпиниадата през 2024 г., организаторите установиха и още нещо. Противно на битуващата досега нагласа в алпинизма, тази година една сериозна част от участниците са „продукт“ на неАлпиниадата, където от една страна те са намерили съмишленици, а от друга – са открили нужната подкрепа и са попълнили уменията си за справяне с предизвикателствата при катерене на мултипич маршрути. Усеща се и все по-отвореното отношение на опитните катерачи към новите – показател, че общност се гради с приемственост и отговорно, добронамерено отношение.
НАГРАДИТЕ
Рекорден брой награди бяха раздадени и няма как да не се отбележи, че освен за първите три места, големи награди имаше и за вторите три свръзки. Огромни благодарности за спонсорите!
Под формата на томбола, КЕС „Вратица“ раздаде и достатъчно по-малки награди на всички участници, осигурени от Община Враца; Climbro, Walltopia Climbing Center, които, освен основни награди, подариха талони с 15% отстъпка за посещение на залата и тениска. Balkan Climbing – нов партньор на Алпиниадата, участваше с апетитна награда за първото място. От магазини „Стената” получихме ваучери за отстъпки – абсолютно всички. Магазин Outsider се включи с торбички за магнезий; ChupaClimb – със самия магнезий; Магазин „Вратцата“- гр. Враца с клинове и джаджи. Вероятно не успявам да ви опиша изобилието от награди и рядко има състезание, в което всеки да си тръгне с по нещо ценно.
Специални благодарности на Slackline Bulgaria за екипирането на вече традиционния хайлайн на Вратцата, на който всеки имаше възможност да тества баланса и куража си.
Сърдечни благодарности освен на спонсорите, и на Българска федерация по катерене и алпинизъм, която за поредна година се погрижи да подсигури безопасността в лицето на ПСС!
Искрени благодарности за предоставените снимки от участниците!
Ще се видим в края на м. септември, на третото издание на неАлпиниадата!
Ваш кореспондент,
Петрана Петрова
