Музеят по палеонтология – оцелял във времето, но докога?

Анна Шиндарова е съвременен откривател. Наскоро тя е „открила“ Музея по палеонтология в София (, но от своя трети опит. Ето какво разказва тя на страниците на своя блог ПроСтранство за опитите си да стигне до музея и за това какво е състоянието му към днешна дата:

Той съществува! Музеят по Палеонтология, гр. София
Знаете ли, че в Софийския университет се крие седемметров скелет на праисторическо животно? Посещавали ли сте музея по Палеонтология в София? А поне чували ли сте за него?
Ако повечето ви отговори са „не“, не се притеснявайте, не сте единствени. Според уредника на музея и по-голямата част от учащите и дори работещите в самия Университет не само не са виждали, но не са и чували какво се помещава на петия етаж на сградата.
И можем ли да ги обвиним? Не видях нито една табела нито около, нито в сградата на университета. Случайно преди време бях прочела в интернет за този музей. Това ми беше трети опит да го посетя и първи успешен:

Първия път дойдохме с децата в събота, но се оказа, че не работи през почивните дни. Втория път вече в работен ден обиколих какви ли не коридори и етажи, докато не се озовах на съвсем друг пети етаж и нямах повече време да го търся.
Третия път, вече подкрепена от още две поколения жени (майка ми и дъщеря ми), не се отказах въпреки обезсърчителните знаци.

Този път поне охраната бе чувала за музея и даде насоки, но когато намерихме Северно крило, липсваше бутон за пети етаж на асансьора (табели разбира се все така нямаше). Студентите до нас, които всеки ден са там, бяха убедени, че сме се объркали „тук няма пети етаж“. Тъмното прашно стълбище нагоре също крещеше, че не сме на прав път, както и дебелите заключени решетки…Но се оказа, че точно така се стига до музея.
Вече бяхме решили, че е затворен (макар да бяхме в точните часове от оскъдното работно време) и показах внушителния скелет на дъщеря ми през решетките. Но тогава дойде един любезен, макар и силно изненадан господин, и с леко недоверие попита: „Да не би да искате да разгледате музея?“. Отговорихме утвърдително, той направи някаква магия (с дистанционно) и решетката се отключи.

Почувствахме се като в истинска приказка – бяхме намерили тайно място, за което никой не знае, а там се криеше цял един вълшебен свят.

Скелети на праисторически животни, двуметрови бивни, стотици вкаменелости, зъби на динозаври (с кариеси), огромна препарирана игуана, вкаменелост на древен делфин- това са само част от чудесата, които ще откриете там. Най-любопитен е почти изцяло автентичният, реставриран в продължение на седем години, скелет на Дейнотериум (прапрадядо на слоновете). Размерите му са внушителни – близо 7 m дължина и 4,20 m височина. Смята се, че скелетът е принадлежал на възрастен екземпляр (около 45 годишен), и е живял преди около 10 млн. год. Скелетът е намерен през 1965 г. край Асеновград и се счита за най-запазения в света!

Уредникът на музея пък е изключително мил към децата, закачаше малката, обясняваше любопитни факти, дори донесе праисторически зъб, който може да се пипа. Обясни ни, че музеят съществува от над 60 години, но поддръжката и интересът към него са изключително слаби.
Това се вижда с просто око и на снимките: мухъл, стари, почти изгнили маси, избледнели табели, всичко сякаш стои недокоснато през тези 60 години.

Тъй като не обичам празната критика, имам конкретни предложения за съживяването на Музея по Палеонтология в пет стъпки.
1. Спешен ремонт поне на мухлясалата част – едва ли е полезна за съхранението на експонатите, да не говорим за здравето на работещите там. И аз, и други граждани можем да се включим с дарения, ако е необходимо.
2. Табели на всички входове на университета (мога да осигуря дървена такава от Art Store Collection, ако е разрешено поставянето й).

3. Повишаване на таксата за вход – в момента е 2лв и при почти нулева посещаемост няма как да се самоиздържа.
4. Продажба на малки сувенири- магнити, фигури на динозаври, мамути, зъби и други.
5. Промяна на работното време с включване на поне един почивен ден. В момента работи само от понеделник до петък в определени часове.
Нека попречим на музея да изчезне постепенно като мамутите и динозаврите. Защото за да има светът ни бъдеще, трябва добре да познаваме миналото му.
Как може да помогнете? Като за начало можете да споделите поста, защото колкото повече се шуми около даден казус, толкова по-голям е шансът за разрешаването му.
И разбира се, да посетите музея и да споделите за неговото съществуване на близките си.
Всичко започва с една малка стъпка.

П.П. Тъй като много хора попитаха, давам точни насоки как да се намери: Северно крило на СУ се намира от страната на ул. Шипка, спирката на автобусите. Ако входът откъм “Шипка” е заключен, влиза се през улица “Св Климент Охридски”. След това по коридора към Юридически факултет, етаж 5 (може по стълбите или с асансьор до 4ти и после пеша един етаж). Може да се влезе и от Южно крило до метростанцията, но има доста обикаляне до Северно крило. Работното време е пон-петък от 10 до 12 и от 13 до 16 ч. Ако решетката е заключена, викнете леко да ви чуят.

Ние се свързахме с Анна Шиндарова и ѝ зададохме няколко въпроса, а ето и нейните отговори:

Разкажи ни малко повече за себе си?

Казвам се Анна, майка съм на две деца (момче и момиче на 9 г. и 4 г.), които са причината да бях така упорита да намеря музея. От малка обичам да пиша (написах първия си детски „роман“ на 9 години) и макар да работя нещо съвсем друго, използвам всяка възможност да споделям идеи и впечатления в блога си.

Как разбра  за музея?

За този музей от години се носят легенди – беше като слух за някакъв скелет в СУ. Но никой не знае истина ли е, не е ли, както са споделили много хора под статията… Вече не помня откъде точно съм чула първия път, навярно някъде от интернет пространството.

Какво породи желанието да го посетите?

По принцип с децата сме посетили всички музеи в София и много от тези в страната. Ходили сме до Палеонтологическия музей в Асеновград, в който също има голям праисторически скелет (оказа се реплика на този в СУ). Струваше ми се срамота да има подобен музей под носа ни и да не го видим.

Опитите Ви да стигнете до него звучат като сцени от „Индиана Джоунс“ – вълнуващи и леко страшни. Защо не се отказахте още първия път?

Абсолютно! Лутането беше голямо още първия път. Питах няколко пъти, но никой не можеше да ме упъти. Накрая намерих друг музей на пети етаж в СУ – този по Минералогия. Реших, че съм на правилното място и скелет просто няма… Чак по-късно разбрах, че музеите всъщност са два. Реалното ми посещение стана съвсем спонтанно – бяхме тръгнали към Борисовата градина и по пътя се сетих за този Музей и се оказа, че сме в рамките на работното време. Този път нищо не можеше да ме спре!

След като вече си го разгледала, как смяташ – за кого би бил най-полезен, най-интересен?

За всички! Разбира се, най-интересен е за децата, но навътре има още много любопитни експонати и факти, които са по-скоро за възрастната аудитория. Мисля да отида отново, защото не успях да обърна внимание на абсолютно всичко.

Имаше ли отзвук след публикацията ти?

Много хора ми писаха с идеята да дарят средства – ако има начин СУ да открият специална сметка за дарения за Музея, би било чудесно!

Анна Шиндарова е завършила МИО (УНСС) и магистратура Немска филология, също и Медии и комуникации към СУ. Работи като мениджър в ИТ компания. От няколко месеца има собствен блог за родителство и пътешествия ПроСтранство.

Редакцията ни се свърза и със Софийски университет, в лицето на ПР отдела, откъдето на по-късен етап ни изпратиха отговори, които може да прочетете в материала: Призрачният мамут под купола на Софийски университет не е сам и не само той чака ремонт