Константин Саваджиев – човекът с най-голям принос за това Мальовица да се превърне в символ на българския алпинизъм

На 23 август 1938 г., след 44-часово изключително трудно и рисково катерене, заедно с Георги Стоименов са първите, които достигат върха по Североизточната стена

0
 

Сподели

Shares
14 часа на 23 август 1938 година: Георги Стоименов, Константин Саваджиев и Б.Чешмеджиев на връх Мальовица, след като са го изкачили по Североизточната стена
14 часа на 23 август 1938 година: Георги Стоименов, Константин Саваджиев и Борис Чешмеджиев на връх Мальовица, след като първите двама са го изкачили по Североизточната стена (снимка: архив на доц. Сандю Бешев)

В дългогодишната история на българския алпинизъм много хора са вплели съдбите си с планините и най-вече с техните върхове. Изписването само на техните имена би представлявало един огромен телефонен указател, каквито помним от близкото и по-далечно минало…

На първите, които още през 20-те години на миналия век, са изоставили удобните туристически пътеки и са поели по по-прекия, но труден път към върховете, не са им стигнали силите, знанията и опита, но са прокарали пъртината. Обходили са района на Прекорек, както тогава са наричали района, на поредицата върхове. Преминали са ги първи /1926 г./ и са ги назовали Попова капа, Купените, Ловница, Злия зъб, Орловец, Петлите…

Получили малко повече самочувствие, през следващото десетилетие те отправят поглед и към отвесните им стени. Битката с тях е бавна, трудна, но когато има воля, успехите не закъсняват. Последователно се предават Злия зъб и Орловец от север и Еленин връх от юг. Много усилия влагат наши и чужди алпинисти с отвесната Североизточна стена на вр. Мальовица. Битката обаче печелят двама млади български алпинисти Константин Саваджиев от София и Георги Стоименов от Самоков. За епичната им битка и жизнения път на първия от двамата са и следващите редове. /За втория малко по-късно/.

За разлика от мнозина от тези, които прокарват пъртина в непознатата Рила, той не е роден в нейното подножие, а в столичния град, в който все още малко се говори за алпинизъм. Роден на 8 юли 1907 г., той прави първите си стъпки в планината още като ученик в близката Витоша. Още от малък Саваджиев се интересува от техниката, поради което се записва и завършва средното си образование в Софийския механотехникум, където получава първите си умения по шлосерство, ковачество, стругарство. Това обаче не го задоволява и той заминава за Белгия, където продължава образованието си в областта на машинното инженерство.

Завърнал се в България, младият специалист започва работа като конструктор в Софийската община, където работи до края на войната /1944г./. С алпинизъм се занимава още от 18-годишен, където посещава „лекциите” на Ото Бауер – германец, който работи у нас като словослагател в Държавната печатница. Поставям лекциите в кавички, тъй като познанията му за алпинизма са твърде оскъдни. Първите истински алпийски маршрути на Коце Саваджиев са на Комините и Резньовете, но скоро те не го задоволяват и пробва възможностите си на Лакатник, където скалите предлагат много по-високи изисквания към тези, които са дръзнали да мерят сили и умение с тях. Тук катеренето обаче изисква и ползването на клинове и карабинери, каквито у нас все още са непознати. За щастие точно по това време /1933 г./ Любен Радославов, който при завръщането си от Италия, където учи, донася първите истински алпийски клинове и карабинери у нас. /Виж: Хората, които поставиха началото на българския алпинизъм/. Снабдяването с тях, за нашите алпинисти, е трудно и скъпо, но за Коце Саваджиев не е никакъв проблем да започне производството на клинове. Нали това отчасти съвпада с науките, които той е изучавал още в Софийския механотехникум.

Лакатнишките скали
Къщичката, дело на Коце Саваджиев на Лакатнишките скали, която е реконструирана през 2000 г. (снимка: архив доц. Сандю Бешев)

Един отдавнашен проблем на българските алпинисти е решен и то от младия специалист Константин Саваджиев. Снабдени с това крайно необходимо алпийско съоръжение, по скалите на Лакатник и Черепиш се прокарват множество трудни алпийски маршрути, като едни от най-техничните са дело на Коце в свръзка с различни партньори, от които най-вече на другия край на въжето му е младият самоковски алпинист Георги Стоименов. Тук именно през пролетта на 1934 г. инж. Йордан Кузманов и Георги Ценев забиват първите клинове по скалите на Искърското дефиле, а малко по-късно, през лятото, д-р Любен Телчаров, Пепи Енглиш и Мария Въжарова правят това и във високата планина, забивайки първия клин в гранитната снага на Северната стена на вр. Мальовица.

Вижте още: (Р)еволюция на планинарската екипировка

По същото време там горе на Рила един връх отбива атаките, не само на редица наши млади алпинисти, но и на и чужди светила в алпинизма. Проблемът е Североизточната стена на вр. Мальовица, известна още като „Черният триъгълник”. С нейните отвеси не се справят италиански, словенски, немски, австрийски алпинисти. Последен, който се връща от стената без да е преминал повече от 60 метра, е известният френси алпинист Раймонд Лайнингер, който я обявява за непревземаема….

Неуспехите не отчайват двамата млади български алпинисти – Коце Саваджиев и Георги Стоименов. Те не са правили опит за нейното изкачване. Не я познават в детайли, но подготовката, която имат от многобройните премиери по Витоша, Лакатник и Черепиш им дава достатъчен заряд, за да предприемат своя опит.

На 20 август 1938 г. двамата, съпроводени от верните си приятели Борис Чешмеджиев, Любомир Загоров и Владимир Лимончев, разпъват палатките си в основата на стената. В тежките си раници петимата са изнесли 120 железни клина марка „Саваджиев” и едно двойно 60-метрово въже, осигурено им от Куньо Чипев, донесено от чужбина лично за техния опит. За това толкова знаково и важно изкачване е писано много, поради което ще се спрем бегло и то най-вече чрез разказа на водача на кордето /свръзката/.

Маршрутът "Саваджиев - Стоименов" на Мальовица
Маршрутът „Саваджиев – Стоименов“ на Мальовица (архив на доц. Сандю Бешев)

Още същия ден двамата алпинисти изнасят по стената част от тежкия си над 30 кг. инвентар, достигат на около 60 м. и се връщат, за да преспят в палатката, която са опънали в подножието на върха. На 22 август двамата бързо и без проблеми достигат до оставения предния ден инвентар. Нагоре обаче ги очаква напълно непознат път, тъй като нито един алпинист преди тях не е успял да премине над тази височина.

„Най-после, след 12-часова непосилна и непрекъсната борба със скалата, без хапка хляб и глътка вода, ние двамата стъпихме на една наклонена площадка, голяма колкото да седнем двамата. Тук, завързани о забит здраво в скалата клин, ние си отдъхнахме и унищожихме малкото храна и вода, що носехме. След още половинчасово катерене, точно в 19 ч. вечерта, стигнахме до един корниз 50 см широк и около 2 м дълъг. Тук именно избрахме място за пренощуване. Бяхме изкачили около 120 метра, а оставаха още толкова. За връщане назад беше абсолютно невъзможно.
Седнахме, като предварително се превързахме към скалата с два здраво забити масивни клина, като краката ни висяха навън от корниза. Започна мъчителното чакане. Минутите минаваха много бавно. От 20 ч. вечерта нататък нашите другари Чешмеджиев и Лимончев през всеки половин час ни съобщаваха точното време. Така вървеше до 12 ч. през нощта. Към 1,30 ч. ясното и звездно небе се помрачи от черни облаци, а малко след това започна да ръми.“ – разказва Коце Саваджиев.

Вижте: Защо Мальовица е символът на българския алпинизъм?

Гравюра за успеха на 23 август 1938 г. - Георги Стоименов, Константин Саваджиев изкачват Мальовица по Североизточната стена
Гравюра за успеха на 23 август 1938 г. – Георги Стоименов, Константин Саваджиев изкачват Мальовица по Североизточната стена (архив на доц. Сандю Бешев)

Двамата били съвсем леко облечени, дъждът ги намокрил. Тревожела ги и необходимостта на сутринта да продължат изкачването по мокра стена, защото връщането обратно въобще не влизало в техните планове… На зазоряване дъждът спира и те отново се заизкачват нагоре – мокри, жадни и гладни. Георги Стоименов поема водачеството, но малко преди да стигне до „Орловото гнездо”, той полита надолу. Пада от 5 метра направо върху якия гръб на Коце. Забитият в скалата клин се оказал здрав! Въжето издържало удара! Почиват малко. Успокояват се и Коце отново излиза напред. Малко над след това и той увисва на въжето, но бързо се оправя и продължава напред и нагоре.

В 14 часа на 23 август, след 44-часово изключително трудно и рисково катерене, двамата достигат върха, където ги очакват техните другари. Изключителен успех! Североизточната стена на Мальовица е победена от двама български алпинисти! Този успех намира широк отзвук сред туристическите и алпийските среди. Ласкави отзиви за него дават редица столични вестници – „Зора“, „Нови дни“, „Заря“, както и списанията „Български турист“ и „Млад турист“.

Константин Саваджиев пред покорената стена на Мальовица
Константин Саваджиев пред покорената Североизточната стена на Мальовица(архив на доц. Сандю Бешев)

След изкачването на Мальовица двамата продължават още по-активно да се катерят и бродят по планините. В края на лятото на 1938 г. Коце Саваджиев конструира малка дървена къщичка, която заедно с партньора си от Мальовица Гошо Стоименов, Георги Ценев (Хаге) и Тодор Божков (Тарзан) монтират чрез железни скоби на 620 м н.в. високо на Лакатнишките скали, за да се вижда отдалеч. През 2000 година къщичката, която се е нуждаела от ремонт, е реконструирана от планинския спасителен отряд на гара Лакатник, като с малко е удължена и боядисана в червено. И ето вече толкова много години влаковите машинисти, преминавайки през гара Лакатник, надуват свирките, а пътниците излизат от купетата, за да се насладят на това творение и го запечатат за спомен в обективите на своите телефони.

А ето и една любопитна история от живота на Коце Саваджиев. На 23 август 1958 г., или точно 20 години по-късно, подпомогнат от Никола Корчев и Йордан Мачирски, Бай Коце отново преминава по пътя, трасиран от него преди толкова години. „Не, нямах никакво притеснение и с удоволствие приех предизвикателството. Та нали пред мен и след мен бяха двама от най-добрите ни катерачи. А и аз все още не се давах” – каза за любопитните журналисти легендата на българския алпинизъм. Човекът, който най-много е сторил вр. Мальовица да стане „Символ на българския алпинизъм”.

От 1940 г. Константин Саваджиев е активен доброволен член на ПСС, като 1942-1944 г. е и член на ръководството и, по спомените на Александър Белковски, е главен двигател на Службата. През 1943 година той конструира първата олекотена и разглобяема шейна за спасяване на пострадали в планината, която изработват с Георги Кючуков. Шейната се разглобява на 2 еднакви части по 12 кг. По същото време пак той организира група, с която се прави първата ски маркировка у нас – от Черни връх до Каменното здание.

Документ, удостоверяващ изкачването на Мальовица по Североизточната стена от Георги Стоименов и Константин Саваджиев
Документ, удостоверяващ изкачването на Мальовица по Североизточната стена от Георги Стоименов и Константин Саваджиев (архив на доц. Сандю Бешев)

През 1958 г., вече на 52-годишна възраст, Коце Саваджиев е включен в първата българска група, която посещава Кавказ, където заедно с цялата 19-членна група и той изкачва вр. Гумачи /3805 м/. За съжаление голямата му мечта да се изкачи и на Европейския първенец Елбрус /5642 м/, остава отново само голяма мечта. Дали от вълнение или от годините, кръвното му налягане се покачва и лекарите не му позволяват да тръгне към голямата си мечта…

Константин Саваджиев остава дълги години в алпийските среди и се радва на голяма популярност. Прокарва нови маршрути и обучава бъдещи алпинисти. Учител е на много от най-добрите наши алпинисти. За това, което е направил в областта на туризма, алпинизма и спасителната служба, Константин Саваджиев е удостоен от ЦС на БТС с два ордена – „Алеко Константинов“ през 1969 г. и „За особени заслуги” – І степен през 1979 г., когато бе отбелязан 50-годишният юбилей на организирания алпинизъм в България. Жизненият си път завършва на 10 декември 1987 г.

Благодарствен плакет от Петър Малов за Константин Саваджиев
Благодарствен плакет от Петър Малов за Константин Саваджиев (архив на доц. Сандю Бешев)

Партньорът му от многобройните премиерни изкачвания по Витоша, Лакатник и най-вече от вр. Мальовица Георги Стоименов няма възможност да се радва дълго на заслужения си успех. Към него съдбата бе неблагосклонна, защото точно на рождения му ден – 20 януари 1940 г. коварна лавина, откъснала се от Трионите, погребва мечтите на един смел планинар и алпинист. Сега за него напомня само един железен кръст, на южния склон на вр. Мусала по пътя вр. Близнаците.

доц. Сандю Бешев

Вижте: Ветераните в българския алпинизъм   

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.