Той се казва Виктор, на 25 години е и е от София. По образование е икономист – завършил е Стопанския факултет към Софийския университет. Преди това се е дипломирал в столичната Първа английска езикова гимназия. Това е мястото, където усеща вълнението от досега с изкуството – участва в театрални състезания, а в национален конкурс по творческо писане на английски език печели трето място, което, както сам казва, е преломен момент, защото разбира, че му харесва да „твори“, но и че е приятно да печелиш. Ние попаднахме на неговите фотографии и решихме да му зададем няколко въпроса, а ето и отговорите:
Здравей, Виктор! Разбираме, че си имал досег до творчески занимания отрано, но си учил Икономика. Защо направи този избор?
Според мен изучаването на наука е изключително важно за формирането на личността на човека. Не само, че помага да си обясняваш процесите в света, в който живееш, но и те прави много по-практичен, рационален и аналитичен при решаването на проблеми и намирането на работа.
Но докато медицината, правото, икономиката, компютърните науки и подобните дисциплини са нужни, за да поддържаме, развиваме и правим живота на себе си и хората около нас по-добър, то изкуството прави живота по-смислен и изпълнен със съдържание. А пък природата, приключенията, пътуванията – те пък са отговорни за вдъхновението.
Кога започна да се занимаваш с фотография? От кого си се учил?
Още от малък съм изпитвал огромна страст към природата и спортовете. На четири години съм бил, когато за първи път родителите ми ме качиха на ски. Е след няколко години мрънкане по пистите, започна да ми харесва все повече и повече, докато не смених на сноуборд, тогава със сигурност си намерих своето. Освен това съм карал уиндсърф, скейтборд и всякакви други водни или борд спортове.
Бях в първи курс, когато пък се запалих по планинарството. Имаше логика, обичах планината, но това си беше някаква тотално различна дейност от предишните изброени спортове. Тук се изискваше много повече физическа издръжливост, боравене с карти, GPS-и и т.н. Някак си няма откъде да наемеш учител по планинарство. Тогава нямах познати, които бяха планинари – учиш се, откриваш пътеките и върховете сам, срещаш готини хора по пътя, които те водят и учат, слушаш истории, питаш съвети, четеш блогове, книги, статии, забавляваш се в общи линии.
Вече си бях купил един фотоапарат, който го използвах да снимам, докато пътувам или ходя по пътеките. Тогава снимах като замаян китайски турист – напосоки, по много снимки, без много много да му мисля за светлина, настройки, композиция.
После дойде и тая гадна история с пандемията и локдауните. Понеже беше трудно да се пътува извън България, естествено беше да се ходи на планина повече. А пък в свободното време започнах да се интересувам как да правя снимките си по-готини. Всичко, на което съм се научил е било от YouTube, правене на много кадри и търсене на вдъхновение от други пейзажни фотографи. Тук искам да вметна, че българските лендскейп фотографи са изиграли много сериозна роля да ме запалят по планинарството и фотографията.
Какво обичаш да снимаш сега?
Тази година си купих дрон и преоткрих себе си. Мисля, че в скоро време няма да слезна на земята. В момента много се кефя да снимам от въздуха епични пейзажи, при които обекта е едно малко човече на фона на голям ландшафт.
Какво е за теб фотографията?
За мен пейзажната фотография не е просто хоби, тя е страст. Хоби е примерно да отидеш да поиграеш мачле, бордови игри и т.н. Мисля, че е важно всеки човек да намери някаква подобна страст, която да го изпълва с вдъхновение, смисъл и вълнение. Тя ти помага да преминаваш през различни житейски фази – и добри, и лоши. Но най-готиното е да видиш как това, което обичаш да правиш “расте” заедно с теб, как всъщност ти инвестираш в техника, пътувания, в умения и ставаш все по-добър и съответно се чувстваш все по-щастлив от живота.
Кои са най-интересните места, които си снимал? Разкажи ни интересна история.
Тази пролет бяхме с един приятел на Метеора и естествено и двамата искахме да снимаме залеза. Бяхме с автобусен транспорт и бяхме отседнали в Каламбака, което е китно градче в подножието на скалните манастири. След кратък research бях открил най-известното място, което дори носеше описателното име Sunset Rock. Проблемът беше, че единствените два начина да се достигне от Каламбака е чрез кола или през една обрасла пътека, която видях на gps-а.
Нямаше какво да го мислим и тръгнахме през пътеката. Горе беше пълно с хора от всякакви националности. Изпълва те едно много приповдигнато чувство на интернационалност, когато си сред хора от всички краища на света, съзерцавайки един и същи момент във времето.
Там всъщност се запознах с един друг колега лендскейп фотограф – Ян Беке (Jan Becke), който беше разтворил трипода, сменяше ND и CPL филтри и френетично се местеше наляво-надясно да улови най-добрата композиция. Всъщност самата снимка от манастирите, която аз успях да заснема доста ми харесва, но по-точно историята, свързана с нея – запознанството, съветите, разговорите за живота, и затова как той е преминал от счетоводител в странстващ фотограф беше запомнящото се. Затова търсете хора като вас на местата и дейностите, които обичате.
Кажи ни нещо за календара си?
Календарът е компилация от едни от най-любимите ми снимки през последните години. Съчетал съм кадри от зимни върхове, ледени водопади, езера, топли морета, от земя и от въздух. Целта е всеки месец да носи нова динамика и идея, да показва големите контрасти на природата. Но най-вече целта е да си напомняме всеки ден, че светът е адски красиво място.
