Може би сте чували за Мумджидам махала или сте чели разкази на вдъхновени пътешественици. Изоставената махала не е безизвестна сред приключенски настроените. Но е изоставена и забравена от хората. И е тъжно да я гледаш. … Все пак какво ли друго да се случи там? Ако се превърне в туристическа дестинация, тя ще загуби своя автентичен облик и просто ще приключи съществуването си. Добре си е така, само да имаше хора, които да живеят в къщите и да си гледат стопанствата от овце, крави, кози, да събират храна и дърва за зимата, а когато падне сняг, меко да се стелят къдри пушек от комините… И да си е жива!
Притегателната сила на Мумджидам махала
То е като да ти се ходи на село при баба и дядо. Ама не сега, ами 10 или 20 години да се върнеш назад при спомените за безгрижното. За тогава, когато не е трябвало да отговаряш на очаквания. Та, натам отиват всички. Към спокойствието и топлите спомени от детството. Така ми се струва.
Останали са няколко къщи. Всичките от камък и покривите им – с каменни плочи. Малки прозорци, там където още личат. Разпръснати са и, ако ги гледаш отдалеч, може да си представиш, че са като насядали съсухрени мъдреци, които си хортуват кротко помежду си.
Историята на махалата
Разказват, че някога, преди много време, махалата Мумджидам била тържище, пазар за животни. Там живял турчин на име Мумджи. Та той имал обор, което на турски е дам и оттам името: Мумджидам.
Къщата, обитавана преди от Тунджер (снимка: Даниела Манева)
В сегашно време…
До миналата година в Мумджидам махала имало един обитател. Наближаващият 50-те Тунджер, роден и отрасъл в съседната Гяур махала. Макар добре образован, завършил Пловдивския университет и живял години наред в чужбина, той се връща в родното си място, за да отглежда стадата на баща си Шабан. Сега вече и Тунджер се е изнесъл и компания на махалата правят само вятърът и животните.
Пътят до там
Махала Мумджидам е една скъпоценна брошка в диплите на югоизточните Родопи. Ако решите да отидете, изходната ви точка ще е Асеновград, в посока Кърджали. От с. Червен се тръгва по указания с табела път към село Три могили. Следват 30 км по тесен планински път, който до село Врата е асфалтов. Следващите 12 километра са по черен път, който на места крие предизвикателства, ако не сте с високопроходим автомобил.
Отвъд опънатите нерви на съвременния свят
Навлизайки в село Три могили, разбирате, че сте преминали някаква граница. Там сте в друг свят. Казват, че има десетина обитатели, някои от тях идват само за почивните дни. Като Руфат и Хатидже от Асеновград, които живеят в крайна къща и първо ни изпращат с послание да внимаваме за мечки, а на връщане ни чакат с най-вкусните мекици и пържено агнешко.
Пътеката не е трудна и по протежение на цялото разстояние от 4,5 километра пред пътника се откриват най-разнообразни гледки. Ако първо се върви по тясна пътека между вековни борове, то после се виждат панорами, разкриващи меките полегати склонове на планината, които надничат един зад друг и примамват погледа. Ако сте там в ранна пролет или в златисто обагрена есен, със сигурност краткият път ще ви отнеме доста време, за да можете да се наслаждавате на магията.
Планинската пътека се вие стройно, сякаш нарочно е правена по някакъв арт проект, така че отдалеч ще ви се мерне като на картичка Мумджидам махала. Оттам често туристите възкликват, че виждат българското Мачу Пикчу. Махалата е разположена на плато и така тихо си стои, все едно е замряла някъде в онова далечно време на инките.
Криволичещата сред дъбова гора пътека така увлича, че изглежда сякаш няма да има край. Но точно когато не очаквате, ще видите, че сте стигнали. Мумджидам махала е разположена ниско долу и, за да я стигнете, вече не ви е нужна пътека – няма оформена такава – очевидно всеки стигнал дотам, е давал воля на душата си да го отведе до мястото, по който път тя иска.
В кралството на Мумджидам
Да вървиш между старите къщи – кои запазени, кои полу или напълно срутени, е силно и много лично изживяване. Какво намира и усеща там, всеки знае сам за себе си. А гледките, особено в слънчев ден, щедро примамват за обиколка и надзърване ту към близкото дере, ту към кацналата на съседен хълм Гяур махала. Може и да се покатерите до зъберите на близките скали и да се насладите на нова спираща дъха гледка към скута на Родопа планина и към околните ѝ чеда – полегати възвишения и скалисти гиганти.
