В началото на историята те са двама млади, запознали се като студенти в Бургас. Постепенно Пламена и Антон откриват, че дългите разходки из природата, странстването в родината и мечтите за приключения извън нея са това, което най-много ги сближава. Така, след като завършват образованието си, решават да се отдадат на мечтите си.
Работят дълго, за да осъществят най-големите си мечти. Първо реализират тази на Пламена и живеят 6 месеца с африканското племе бемба. Когато приключват проекта в Замбия, се отдават на преследването на мечтата на Антон – да странстват в Южна Америка с по раница на гръб.
След тези две приключения си идват вкъщи с идеята да създадат семейство Нашеви и се ражда дъщеричката им Ева. Следват 5 години на приключенстване в „свободен трио стил“ в България и с мечти за покоряване на далечни земи.
През тези години и двамата работят в голяма корпорация, но мечтите винаги ги изваждат извън стените на офиса. Когато Ева е на 1 годинка, се сдобиват с първата вело рикша и така прекосяват Родопа планина и Странджа.
И така мечтите им порастват!
Напускат корпоративната си работа, издават книга за приключенията си и 2 месеца по-късно, през декември 2021 г. заминават за Мексико с еднопосочни билети.
Една година по-късно, пълна с много невероятни срещи, изживявания и борби, достигат Панама. Решават да продължат за втори път към Южна Америка, но този път с колелата. Продължават към Колумбия, където сменят рикшата Nordic cab, с която изминават над 5000 км, прекосявайки Централна Америка, с колумбийска вело система Funny Tracks Bikes, която позволява на Ева да върти педалите с тях.
До момента са изминали 15 000 км, изцяло с колелата, без да използват помощ от друг вид транспорт и мечтаят да стигнат Огнената Земя, като на практика ще прекосят целия континент.
За Пламена, Ева и Антон вече сме ви разказвали, като първия път проследихме пътуването им в Мексико, а във втората те ни споделиха за прекосяването на цяла Централна Америка от север на юг, в което изминават приблизително 5000 км.
Потърсихме ги отново, за да ни разкажат за вълнуващите си преживявания през последните 11 месеца.
Пътуването ви започна преди 2 години. Как изглежда това в цифри?
До момента сме изминали 15 000 км, придвижвайки се изцяло с колелата, без да използваме друг вид транспорт. 5000 км от тях бяха в Централна Америка и вече 10 000 км караме в Южна Америка. Средно на ден изминаваме около 50 км, разбира се това зависи от атмосферните условия, денивелацията и населените места по пътя ни. Най-дългият ни преход за ден бе 125 км в един от най-слабо населените райони в Южна Америка – Чако, Парагвай, а най-краткият 5 км в Мексико.
А най-тежкият?
Имали сме много тежки моменти, трудно е да изберем и разкажем само за един.
Перу решихме да прекосим изцяло по бреговата ивица, която се оказа много трудна. Това бяха около 2000 км в пустинни и полупустинни райони, където насрещните ветрове и пясъците в очите ни съпътстваха като сенките ни. Минавахме големи участъци, без да има населени места, така че трябваше добре да планираме провизиите си от вода и храна, докато се доберем до следващо селце или град.
Трудно ни беше да прекосим и еквадорската част на Амазония, а след това да се прехвърлим от другия край на Андите, през планински проход виещ се нагоре по планината. Дните бяха дъждовни и температурите ниски, а нагорнището така и не свършваше. Освен дъждовете, в някои определени райони на джунглата се сблъскахме и с представители на две етнически групи, които не бяха отворени за чужденци в малките им селца, въпреки че само нощувахме и на следващия ден продължавахме.
Вижте още: Вярвай, обичай и пътувай: По целия свят с велосипеди и детска рикша
В Чако, Парагвай, една от любимите ни зони, също се изправихме пред редица изпитания – преживявахме жеги от над 40 градуса и преживяхме за пореден път един от бичовете на природата – ужасните комари, които са носители на денге, малария, чикунгуня и жълта треска в района. Чако е много слабо населен район, който изискваше добро планиране и организация. Събуждахме се в 5 сутринта, за да можем да тръгнем малко преди изгрев слънце и да караме до обяд.
През тези моменти много ни помага Ева и нагласата ѝ към света, защото, погледнати през детския ѝ поглед, трудностите изглеждат по-незначителни и простички.
Във всяка държава, през която сме минали в Южна Америка, сме се изправяли пред изключително тежки моменти, които са били в състояние да ни откажат от всичко. В един момент разбираш, че тялото се е нагодило към физическото натоварване и трудностите, които посрещаш, зависят от перспективата, през която ги погледнеш и това дали ще успееш или не, се определя от психическата ти нагласа. Дългите преходи с колела не са леки и зад всеки тежък участък стои една физическа и емоционална борба, която се оказва решаваща, за да те подготви за следващия.
Измина почти една година, откакто разговаряхме за последно. Какво се случи оттогава?
Когато разговаряхме последно бяхме в Панама. От там с моторна лодка влязохме в Колумбия, защото между двете страни няма път и стои една от най-опасните джунгли в света – Дариен. Това се оказа един от най-трудните и може би опасни преходи от пътуването ни, тъй като, без да подозираме, месецът, в който решихме да влезем в Колумбия, морето бе и най-бурно. Пътувахме в Карибско море два дни, като една вечер прекарахме на бреговете на Дариен с местното племе Гуна Яла.
В Колумбия заменихме рикшата на Ева със система, която ѝ позволява да върти педалите с нас и в същото време да е на сянка и да си почива, когато иска. След това продължихме към Еквадор, Перу, Чили, Боливия, Парагвай, за кратко в Северна Аржентина, Бразилия.
В момента сме в шестнайсетата държава от пътуването ни – Уругвай.
Имали сме по-дълги спирки на определени места, на които да организираме пътуването си занапред, но не сме го прекъсвали.
Прекосили сте Андите. С какви трудности се наложи да се справяте?
Прекосихме Андите в най-широката им част. Изкачването ни започна от бреговете на Тихия океан в Арика, Чили. От морското равнище ни предстояха 200 км изкачване, което ни отведе на 4800 м н.в., откъдето влязохме в Боливия през граничното селце Тамбо Кемадо, преминавайки в близост до вулканите Паринакота и Сахама. Облечени в снежна премяна, те ни правиха компания и се радвахме, че сме заменили пустинята с планината, въпреки изнурителното изкачване.
Карането в боливийското високо пустинно плато е впечатляващо, при все че условията са изключително сурови. За щастие боливийци са прекрасни хора и помагат много. Приспособихме се и към големите височини. Денем се радвахме на слънчевите лъчи, но щом слънцето се скриваше зад хоризонта, андските ветрове ни приканваха да се скрием на топло. Нощем се налагаше винаги да прибираме водата си и да спим на закрито, защото всичко наоколо потъваше в студ и замръзваше.
Вижте още: С два велосипеда и половина: приключения между океан и изригващи вулкани
Компания в платото ни правиха лами, викуни и фламингота, дори имахме късмета да видим южноамерикански щраус (нанду). Проправяхме си път на юг към Салар де Уюни и решихме, вместо да се запътим към крайната ни цел в Аржентина, да преминем през Парагвай, Бразилия и Уругвай.
Какво е Casa de ciclistas и какъв е вашият опит с тях?
Преведено на български това е къща за велосипедисти. За нас колоездачите на дълги преходи това са убежища, в които намираме сигурно и уютно място за почивка и приятели велосипедисти, с които споделяме опит, неволи и обменяме идеи. Обикновено къщите са на местни велосипедисти или ентусиасти, които срещу скромно дарение, а понякога и без, приемат велосипедисти от цял свят. В такива къщи отсядат пътешественици само с колела и едни от най-големите си приятели по пътя сме срещнали именно там.
Какви подаръци, жестове и помощ сте получавали от местните?
По време на пътуването срещаме много различни хора, именно те са тези, които придават най-много цвят и вълнения в приключението ни. За нас най-безценни са моментите, в които след дълъг ден непознати ни приемат в къщите си и споделяме взаимно културните ни привички. Голямо значение имат моментите, в които, докато караме колела, спре някоя кола и ни попита как сме или ни предложи вода. Такива случки са рядкост, но когато ги има, ни зареждат с много позитивна енергия. А ако има подаръци, те най-често са за Ева.
Образът на пътешественика в Южна Америка се е променил, заради голямата емигрантска вълна, заляла континента от 2017 г. насам.
Много хора гледат на нас с недоверие, защото са имали или са чули неприятни изживявания с чужденци и трудно намират разликата между тези като нас, които пътуват, за да опознаят и тези, които пътуват в търсене на по-добър живот и работа, за да преживяват.
Разкажете ни за вашите правила за пътуване?
Планираме пътя пред нас – следим метеорологичните условия, посоката и скоростта на вятъра, денивелацията, населените места, в които можем да отседнем и на базата на това определяме провизиите, следващите дни и часовете на тръгване. Опитваме се винаги да се движим по пътища, които имат банкет (рамо), макар че това невинаги е възможно.
Много рядко се храним по заведения, предимно си готвим и не караме по тъмно.
Кои природни забележителности ви впечатлиха най-силно?
Салар де Уюни е едно местата, които най-силно ни впечатли, прекосявайки го с колелата. Прекарахме 4 дни в най-голямото солно езеро в света, където белотата няма край.
Водопадите Игуасу в Аржентина и Бразилия, също са едно от онези места, които се запечатаха в съзнанието ни.
Високопланинското вулканично плато в Чили и Боливия, по-специално вулканите Паринакота, Сахама, Таапака винаги ще живеят в съзнанието ни.
Национален парк Паракас в Перу, разположен на брега на Тихия океан, в който се срещат много морски лъвове и впечатлява с пустинната си прелест, както и някои участъци от пустинята по крайбрежието на Перу.
Нощували сте в полицейски участък?
О, да, неведнъж, но винаги доброволно. Често нощуваме по малки населени места, където полицейските участъци разполагат с приятен двор или зала, където да разпънем палатката си на сигурно място.
Парагвайско терере – каква е тази напитка, защо е толкова популярна? Хареса ли ви?
Национална напитка на Парагвай. Това е билката йерба мате, обикновено примесена с други билки, най-често мента и болдо. Билковата смес се изсипва в специална чаша със сламка и се покрива със студена вода. Традицията, идваща от етноса гуарани, е цялата компания да пие от една сламка и чаша, като има един, който налива вода и подава напитката в определен ред. Напитката е призната за наследство на човечеството от ЮНЕСКО.
Споделените чаши терере с местните са едни от най-специалните моменти за нас в Парагвай. Разговорът около освежаващата напитка в ръка с добра компания е навик, който ни допадна, приехме за свой и сега се движим навсякъде с нашата чаша, сламка и билки.
Какви други местни напитки и ястия опитахте и ви впечатлиха?
В Боливия още първия ден ни посрещнаха с печена лама и ни хареса, първоначално не знаехме какво месо точно ядем, но на височините, на които се намирахме, трудно би оцеляло друго селскостопанско животно. В Перу опитахме пържен куй. Това е Андско ястие, останало от времето на инките, счита се, че се консумира поне от 3000 години насам. А куй всъщност в родината ни е домашен любимец – морско свинче.
В Колумбия местните винаги имат приготвена агуапанела (вода от панела) на котлона и ни предлагаха да споделим по чаша. Панелата е нерафинирана тръстикова захар и заема много важна част от културата на страната.
В Уругвай ни почерпиха с омлет от яйце от американски щраус (нанду), което се равнява на около 12 кокоши яйца.
По пътя си срещнахме много венецуелци, които ни приготвяха, дори научиха и нас, венецуелски арепи, които са царевични питки, пълни с различни вкусотии – от кълцано месо в зеленчуков сос, до пържено яйце с кашкавал.
В Еквадор опитахме местен деликатес – майонес. Това са червеи, които живеят в определен вид палма. Звучи неприятно, но всъщност са изключително вкусни.
Ще спрем дотук, за да не пригладнее някой.
Разкажете ни за температурите – само жегата ли е проблем?
През по-голямата част от пътуването ни си имаме разправии с жегите. Планираме ранно тръгване, приемаме много течности и през най-горещите часове от деня се опитваме да сме на сянка. В Боливия и Чили се изправихме пред студове и среднощни замръзвания, но тези дни бяха добър повод да се излежаваме до късно и да се сгушваме рано в палатката, играейки различни настолни игри.
Срещате ли българи по пътя си?
В Панама се срещнахме с българин, който се е установил в страната и благодарение на него се срещнахме с още българи, които пътешестваха за около две седмици в Централна Америка. Наскоро срещнахме и група сънародници на водопадите Игуасу, Ева забеляза българския флаг, чрез който се събираше групата и така се разпознахме.
Приятни срещи, които ни носят положителни емоции, че можем да разговаряме с някой толкова далеч от България на родния ни език.
Дъщеря ви Ева на колко години е вече? Как приема пътуването?
Опитваме се да намираме баланс в пътуването ни, за да може да поддържаме интереса и любопитството ѝ. Има дни, в които караме повече, но се опитваме да ги сведем до минимум и да сме на колелата по 3-5 часа дневно, а останалото време да прекарваме в учене, игри, посещения на паркове, библиотеки и музеи.
Ева обича да е сред природата, тогава е най-развълнувана и обикновено изразява тази радост в рисунките си. Развила е страхотно наблюдение по отношение на дивия свят, забелязва и разпознава птици и малки интересни твари.
Опитваме се да е сред деца и да споделя времето си с тях, но понякога се оказва трудна задача, защото често децата се отглеждат сами пред екраните, това ги лишава от детството, което имахме ние – децата на 90-те. За своите 5 години сякаш знае, че има хора, които срещаш и стават част от живота ти, има и такива, с които съдбата те среща и разделя, и всеки си продължава по пътя.
Създава приятелства лесно, 4-5 месеца след като предприехме пътуването започна да комуникира на испански, а вече се изразява съвсем спокойно и може да води нормален разговор. Поддържаме връзка с най-близките приятелства, които сме създали по пътя си.
Замисляте ли се да се установите някъде, когато стане време тя да тръгне на училище?
Обичаме родината си и искаме да живеем в България, където вероятно ще се установим след като приключим пътуването си.
Къде ще бъдете за Коледа, къде ще посрещнете Нова година?
Не сме планирали. Миналата година получихме покана за празниците от семейство в Панама и беше една от най-хубавите ни Коледи и за трима ни. Прекарахме Рождество и посрещнахме 2023 г. в семеен кръг, което в повечето случаи за латино стандартите е около 20-25 човека. Танцувахме меренге и ръченица, а на Нова година импровизирахме с питки с късмети, които много допаднаха на фамилията.
Очакваме тази година да видим къде ще ни заварят празниците.
Къде приключва настоящият етап от пътешествието ви?
Крайната ни цел е Огнената Земя. Делят ни около 4000 км от най-южната точка на континента, към която сме се насочили.
Ще си идвате ли скоро в България?
Замисляме да се приберем между февруари и април, но все още нямаме конкретна дата.
Обмисляте ли издаване на нова книга?
С първата ни книга „Стъпки към непознатото“ се запознахме добре с пътя на книгоиздаване, това е много дълъг и трудоемък процес, изискващ много време, с което се надяваме да разполагаме, когато приключим настоящото приключение. Водим си записки и документираме всичко, което се случва по пътя ни с колелата. Мислим, че бихме могли да издадем една или две книги, в които да съберем преживяното през последните две години на път.
Какъв е планът занапред?
Предстои ни преминаване към Аржентина, през река Уругвай. Надяваме се всичко да е безпроблемно, тъй като в района през последният месец има сериозни наводнения. След това продължаваме към Буенос Айрес, насочвайки погледите и усилията си към Сан Карлос де Барилоче, Патагония и Огнена Земя.
Къде може да следим вашето приключение?
Споделяме част от приключението в социалните мрежи: Фейсбук – Travelproof
и в Instagram – Travelproofbg.
Може да следите и документалната им видео поредица „Карай към непознатото“.