Август 2018
Часът е 13:30, полетът с хеликоптера е насочен за 14 часа, аз съм в селото под хижата, а микробусът отказва да запали. Ужасна жега е и май съм го прегряла по стръмните планински улички. Натоварен е с около два тона хранителни продукти. Умът ми бясно пресмята вариантите. Трябва да намеря помощ за да запаля колата, да се обадя да отложа снабдителния полет с хеликоптер и да предупредя Симон, който е в очакване горе в хижата.
Денят започна в 3 през нощта, когато станах да приготвя закуска и кафе за планинарите, изкачващи Бифертенщок 3421м, най-високия и интересен връх, за който хижата е изходна точка. След като те тръгнаха в тъмнината на челници, аз изчистих, сложих масата за закуската на следващата група и по изгрев слънце вече тичах надолу по планинската пътека към Алп Квадер, най-близкия асфалтов път, където ме чака нашият микробус Мило.
Заедно с приятеля ми Симон управляваме малка китна хижа Бифертен в западна Швейцария. Кацнала на едно високо плато на 2400 м, хижата предлага страхотни гледки но е и винаги брулена от вятъра. Цяло лято не обличам къс панталон, а снежни бури през август вече не ни изненадват. Философията ни за стопанисване на хижата е да я снабдяваме с био месгни продукти от малки фермери и мандри и да правим всичко сами, което си е доста трудоемко занимание.
Тичайки един час надолу по осветените от първите слънчеви лъчи ливади в главата си подреждах списъка със задачи за деня:
- Хипермаркета Продега (подобно на Метро) с дълъг списък от хранителни продукти, общо около 1.5 тона, който аз трябва сама да натоваря от пазарните колички в буса и после от буса в чувалите за хеликоптера.
- Винарната в близкото градче
- Градината при затвора, от където трябва да взема предварително заявени 20кг моркови, 10кг картофи, 5кг домати, 100 листа манголд за местните сарми и още зеленчуци и плодове, който трябва добре да си изчислил да стигнат до следващото зареждане след месец, но да не се развалят преди това
- Склада за напитки за 20 кашона бира Engadin Pale Ale от местна микропивоварна
- Фермерът за био мезета в малкото високопланинско селце от другата страна на хълма
- Строителния магазин за бутилки газ
- Мандрата в село Бригелс под хижата за 24 кг био швейцарски кашкавали на кръгли питки и 4 кг био масло
- И последно…през фермата за био яйца на Марта, за 10 кори яйца от щастливи свободни кокошки.
Историята има щастлив край. След като охладих двигателя на буса, той запали, стигнах до мястото от където хеликоптера качва запасите до хижата, опаковах всичко навреме и две ротации на хеликоптера по-късно храната беше в хижата, а аз тръгнах пеша нагоре, изпреварвайки туристите, които идват да нощуват при нас. Защото денят още не е свършил. Горе всичко трябва да си намери местенце и да се подреди, и после трябва да сготвим четиристепенно меню за гладните ни гости и да ги настаним за нощта.
Вижте: Мостът, който свързва два върха в Швейцарските Алпи
Професия хижар не е само романтика
Това е само един от многото интензивни спомени от хижарството ни. Беше си страхотен житейски урок по бързо мислене, пресметливост, издръжливост. Бяхме хижари в Бифертенхюте два сезона от 2018 до 2019, като сезонът е само лятото от юни до октомври. Беше много щастливо време, макар и реалността да не беше толкова романтична колкото си я представяхме. Да си хижар в Алпите означава много работа без работно време (на практика винаги си на работа), много еднообразни задачи, много мръсни задачи (като транспортиране на фекалиите с хеликоптер до станцията за отпадни води в долината), липса на адекватен душ, и натрупваща се умора. Но живяхме с идеалите си.
Всичко приготвяхме домашно с най-добрите продукти. Виждайки нагледно топящия се ледник от една година до друга се опитахме да сме максимално екосъобразни. Сведохме броя на доставките с хеликоптер до минимум, организирайки депо в началото на пътеката, така че гостите ни да могат да сложат нещо в раницата нагоре, където за награда ги чакаше чаша българско червено вино от малини Трастена. Ние самите нито веднъж не се качихме до хижата с хеликоптер, а винаги пеша от най-близката изходна точка (2 часа), често натоварени с тежки раници. И най-радващото бяха срещите с еднакво мислещи хора, откраднатото време за походи, и радостта в очите на хората, когато им сервираш истинска чиста храна.
Вижте: Алпийски курорти част 3 – Швейцария
Как започна всичко?
Но да започнем отначало. Ние, Мариана и Симон, бяхме софтуерни инженери в Берн, столицата на Швейцария и всеки един свободен момент бяхме в планината, катерейки скали, ледници, чакъли. Често оставахме да нощуваме в хижи и говорейки си установихме, че и двамата сме си мечтали да бъдем хижари.
И се заехме да кандидатстваме. Но да станеш хижар в Швейцария се оказа хич не лека задача. Професия хижар е много престижна там, свързана с гордост и почитание. Интервютата си бяха като за най-реномираната работа. След три неуспешни опита се бяхме отказали и април 2018 стягахме багажа да отиваме да живеем в България (за мен завръщане, за Симон, който е швейцарец, начало на приключение).
И двамата бяхме напуснали работа и искахме, докато нямаме деца и рискът е премерен, да пробваме живота в България и да сбъднем друга мечта – да творим с ръцете си. Но както обикновено става в живота, той ни предложи неочакван обрат. Тъкмо бяхме стигнали в София и ни се обадиха, че сме одобрени за хижари в малката кокетна хижа Бифертен, където бяхме кандидатствали като на шега и без очаквания, че ще се получи. Така две лета живяхме на 2400 м в Алпите, а зимите и пролетите се прибирахме в Смолян да развиваме “бизнеса” ни за ръчно направени изделия от вълна и дърво и да се подготвяме за сезона на хижата.
А подготовката за хижата включваше:
- бране и правене на 100 литра сироп от бъз
- бране и сушене на билки за чай
- правене на нектар и сладко от кайсии
- закупуване тенекия на мед от вуйчо
- бране на ягоди и малини и правене на сладко
- правене на сироп от лимони
- правене сироп от джинджифил и лимони.
И други, които до сега вече сме забравили. А горе на хижата приготовленията ни привличаха фенове. Чаят го сервирахме в стъклени кани от 1.5 литра с домашния мед от вуйчо и беше страхотен хит за швейцарците. А сиропите освен че ги смесвахме с газирана вода, направена на място (с машина за газиране), смесвахме ги и с бира и се получаваше вкусен освежителен радлер.
Не качвахме и не предлагахме бутилирана вода и продукти на Кола в хижата, заради замърсяването и емисиите, свързани с транспортирането нагоре към хижата пълни и празни надолу към долината. Сервирахме безплатно вода от извора и домашни сиропи, разтворени пак в изворна вода. Най-смелото ни начинание беше приготвянето на домашна бира с помощта на Оли, приятел от Нова Зеландия. Hoppy Hüttenwart IPA се получи много вкусна и се продаде мигновено.
Вижте: Приказно красивият маршрут по билото на Щос
Хижата
А самата хижа е сравнително малка, 24 места за спане на нарове, столова, отворена кухня и малка стая за хижарите. Тоалетната беше навън в отделна барачка, а душ за гостите нямаше. Току що бяха построили надстройка и ремонтирали хижата, без да увеличават капацитета й. Енергийно тя е autark, енергийно независима.
Електричеството идваше от 30m2 соларни панели на покрива и 14 kW батерия. И токът ни стигаше за сравнително голям фризер, 200л бойлер (термо помпа), хладилник, кафе машина, един индукционен котлон (който ползвахме само на обяд, когато имахме свръхпроизводство на ток) и осветление. Готвехме и печахме на газ.
Храната
А какво готвехме? Закуската беше студен бюфет, обикновено имаше домашно изпечен хляб с квас (тъй като снабдителните полетите бяха веднъж на месец, нямахме избор, освен да пече хляба горе сами), цупфе (швейцарски козунак), няколко вида кашкавали, масло, мляко, домашни сладка, домашно приготвено фъстъчено масло, домашно приготвено мюсли, нектар от кайсии, чай и кафе. Швейцарската традиция повелява да изпращаме планинарите с по литър Marschtee – леко подсладен плодов чай, който всеки си пълни в собствения термос.
След това по обяд идваха дневните посетители. За тях винаги имахме поне по една супа приготвена, понякога правихме на момента rösti (опростена версия на пататник), полента, или сервирахме остатъци от вечерята предния ден. И винаги избор от поне 3 домашно приготвени сладкиша, домашно приготвен сладолед и шоколад.
А за вечеря както швейцарската хижарска традиция повелява, предлагахме на всички еднакво четиристепенно меню и гостите използваха една чиния за всички солени ястия. Започваше се със супа, следваше салата (първите 3 дена след снабдителен полет това беше свежа маруля, а през останалото време зеле с моркови и цвекло), основно ястие от типа на чили кон карне, индийско къри, руло Стефани с картофено пюре, или любимото на Швейцарците Älplermaccaroni (всичко се готви заедно в една голяма тенджера, макарони с картофи, сметана, кашкавал и бекон).
За десерт сервирахме нещо малко, като хита бяха chocolate fondant, малки кексчета шоколадово суфле, чиято рецепта един българин ми каза в полет от София за Цюрих, а той я знаеше от своя съквартирант испанец работещ за Мишелин ресторант. Ще я споделим с вас. Нощувката с вечерята, закуската, и чаят за из път е пакет, който наричат Halbpension, полупансион и струваше 65 франка (около 120лв) за членове на алпийския клуб и 75 франка за останалите.
А най-сладката част за нас беше, когато след вечеря някой гост предложи да ни помогне с миенето на чиния. Любимите ни гости!
Огромни благодарности заслужава майка ми Василка, която след като ни дойде на гости за една седмица реши да остане един месец за да ни помага и напусна другата си работа.
Гостите
И последно трябва да разкажем за гостите, които ни посещаваха. Имаше най-разнообразни, но всички бяха от един тип, тези които биха извървяли най-малко 2 часа за да спят сред природата. Някои бяха напреднали планинари, които отиваха да катерят ледената северна стена на Бифертенщок, други правеха няколко дневни преходи, минавайки през други хижи. Имахме и цели класове злояди ученици, и най-радващото за нас, семейства с деца.
Това което ни правеше впечатление е, че хората рядко стояха на телефоните, а повече си говореха, играха настолни игри, пееха, четяха книги, все едно, че простотата на живота в хижата ги връщаше назад във времето, в едно пра-технологично такова.
А българските хижи
Сравнение с българските хижи не би било уместно, но и двете имат какво да научат една от друга. Повечето хижи в България са построени по време на социализма в едни огромни размери, които сега са трудни да се поддържат. Но като изключим инфраструктурата, това което прави една хижа уютна и приятна, според нас, е желанието, ентусиазмът и гостоприемството на хижарите.
В този род на мисли, нашите любими хижи за посещение са хижа „Иван Вазов“ (където ще ви посрещнат с домашна бира и индийско къри), хижа „Момчил юнак“ в Родопите (водена от родопчанка и аржентинец), хижа „Трите реки“ (водена от семейство счетоводителка и музикант със страхотни кулинарни умения), хижа „Козя стена“ (с екип от млади хора мечтатели) и хижа „Триглав“ с най-вкусния портокалов сладкиш и най-артистичната обстановка (хижарите са художници).
Неслучайно хижа „Иван Вазов“ е и мястото, където избрахме да поканим приятелите си на тридневно сватбено тържество.
В заключение
Опитът ни като хижари ни научи как да се справяме като екип в най-неочаквано трудни ситуации. Това ни помага както в отглеждането на новия член на семейството ни, дъщеря ни Вера Пирина, така и в управлението на бавно разрастващия ни се бизнес.
В момента имаме все по-малко шансове за походи и посещения в хижи, но всяка разходка в природата е ценено удоволствие и времето в което сме най-спокойни и щастливи. Пожелаваме на всички да общуват активно с природата, по какъвто начин намерят за възможен.
Какви са изискванията, за да бъдеш хижар в Швейцария?
Повечето хижи в Швейцария принадлежат на швейцарския алпийски клуб (sac-cas.ch), който от своя страна е разделен на регионални клубове. Няколко хижи са изключение и са собственост на частни клубове и университети. Нашата хижа беше от втората група и беше собственост на Академичния клуб към Университета в Базел.
Хижарите стопанисват хижата без да получават заплата, поемат цялата отговорност за храната и нощувките и дават процент от печалбата, като наем на клуба собственик.
Виж още: Поредицата „Разказите на хижаря“
Освен автобиографии, за кандидатстване се изискваше да предадем документ, обясняващ нашата концепция за управление на хижата. Тук ние решихме да действаме смело и по-креативно, за да се разграничим от другите кандидати, така че добавихме наши рисунки към всяка една точка. Виж нашата кандидатура!
Повечето хижи изискват кандидатите да са преминали курса за хижари към алпийския клуб, или да имат опит от управляване на хотел или ресторант (ние минахме без курса, защото имахме малко опит от доброволчество в друга хижа). Курсът за хижари отнема 5 уикенда за модули като Бизнес администрация, Гастрономия, Техника, Персонал, Алпийска среда, Първа помощ, и др. След това включва минимум 2 месеца практика в хижа. Цената на курса е 5,000 швейцарски франка.
Ето как алпийският клуб определя уменията, необходими за професия хижар:
“Стопаните на една хижа трябва да са всестранно развити и да са мениджъри!
Необходими са ви познания в областта на храните и напитките, както и сръчност, социална компетентност и основни познания за бизнеса. Физическа и психическа стабилност, познание на чужди езици са също толкова полезни, колкото и лидерски и административни умения.”
