(НЕ)възможно оцеляване: Стивън Калахан – 76 дни на надуваем сал в океана

30-годишен, през 1982 г. той оцелява 76 дни в океана върху надуваем гумен сал

0
 

Сподели

Shares
(НЕ)възможно оцеляване: Стивън Калахан
Стивън Калахан и неговия сал (снимка: Survivor’s Stories)

Стивън Калахан е роден в Нидъм, Масачузетс, на 6 февруари 1952 г. Баща му Франк е архитект, и това го вдъхновява да рисува от ранна възраст.

За пръв усеща влечение към ветроходството в бойскаутските лагери. На 12 години той плава извън полезрението от сушата. На 16 прави самостоятелни еднодневни плавания. В следващите години е способен да извършва крайбрежни плавания с дължина от стотици мили.

През януари 1981 г., 29-годишният тогава Калахан отплава от Нюпорт, Роуд Айлънд на своя 6,5-метров шлюп (ветроходна лодка, обикновено с една мачта и платна на носа и кърмата) до Бермудите, от където се насочва към Корнуол, Обединеното кралство, с приятеля си Крис Лачем.

В Корнуол Калахан участва във ветроходно състезание до Антигуа, но отпада в Ла Коруня, Испания, за да поправи лодката си, а няколко други лодки са потънали от лошо време.

Калахан продължава с начинанието си, плавайки покрай испанското и португалското крайбрежие, преди да тръгне за Ел Йеро (Гран Канария) край бреговете на Мароко.

ВИЖТЕ: (НЕ)възможно оцеляване: Сър Дългас Моусън – канибал или герой?

Лодката на Калахан
Лодката на Калахан (снимка: Survivor’s Stories)

Нещо се обърква

На 29 януари 1982 г. Калахан тръгва от Канарските острови обратно към дома в Америка. На 4 февруари, посред нощ, нещо се блъска в лодката, причинявайки дупка в корпуса. Смята се, че е бил кит или голяма акула.

Когато ледената вода започна да наводнява лодката, Калахан за момент замръзва от мисълта „На път съм да умра“.

Инстинктите за оцеляване обаче надделяват…

…и той трескаво започва да се гмурка в потопената кабина и да изнася провизии и ценни вещи. Заедно с тях се прехвърля на гумен спасителен сал с диаметър 1,80 метра.

Нещата, които Стивън Калахан успява да извади от лодката и да вземе на сала
Нещата, които Стивън Калахан успява да извади от лодката и да вземе на сала (снимка: Survivor’s Stories)

И голямото оцеляване започва

Калахан се озова на 1300 км от Канарските острови с храна и вода за няколко дни, и няколко ракети. Отнема му дни, за да разбере как да управлява соларните дестилатори, които филтрират морската вода до безопасна питейна вода. Той разполага с два слънчеви дестилатора, които филтрират половин литър вода на ден. Успял е да вземе със себе си и харпун за риболов.

ВИЖТЕ: (НЕ)възможно оцеляване: Арон Ралстън – 127 часа между живота и смъртта?!

Калахан активира своя EPIRB (маяк за показване на аварийна позиция), но за съжаление се оказва извън обхвата, в който някой да го засече. Акулите започнат да стават по-агресивни към сала.

Салът на Стивън Калахан
Салът на Стивън Калахан (снимка: Survivor’s Stories)

Невидим

След две седмици носене в океана, Калахан забеляза кораб на хоризонта. Той веднага запалва сигнална ракета, но корабът минава, без да забележи присъствието му.

През цялото време, превключвайки от режим на оцеляване, към отчаяние, погълнат от съжаления за живота, той се взира в нощното небе и си мисли „Гледка към рая от място в ада“.

Стивън Калахан
Стивън Калахан често е обземан от отчаяние (снимка: Survivor’s Stories)

Салът е разкъсан

След 40 дни салът му се поврежда. Настъпва постоянна борба да го задържи на повърхността с помощта на помпа. След десет дни безспирни опити да поправи разкъсването на сала, в резултат на психическото и физическото изтощение, той смята да се откаже. Мислите за смъртта обаче го плашат и Калахан се връща обратно в режим на оцеляване, като в крайна сметка намира начин да поправи разкъсването.

Докато се носи по океана, Калахан вижда девет кораба, но нито един не забелязва сигналните му ракети. Може да си представим отчаянието и каква сила е нужна, за преодоляването му!

Вижте: Австралийски моряк и кучето му са спасени след три месеца в открити води

Стивън Калахан
За щастие Калахан разполага с харпун (снимка: Survivor’s Stories)

Остани жив!

Калахан поддържа жизнените си показатели, макар и на ръба, като събира дъждовна вода и разчита на тази от слънчевите дестилатори. Успява да лови с копие тигрова риба, махи-махи, летяща риба, ракообразни и птици. Разбира се, яде всичко сурово. След спасяването си разказва, че дехидратацията е била основният му проблем. Имал е малко вода за пиене, а протеините от храната изискват вода, за да може да бъдат усвоени от тялото.

Ако се окажете заклещени в такава ситуация, ще видите, че тялото ви ще промени вашата психика.

Калахан разказва, че тялото му го е подтиквало да яде неща, които в обичайния свят не би помислил да докосне. Поради високото им водно съдържание, той съзнателно търсел за храна някои части от телата на рибите: очи, черен дроб, черва.

Остров Мари Галант, на югоизток от Гваделупа
Остров Мари Галант, на югоизток от Гваделупа

Идва спасение

След 76 дни на борба за оцеляване, на 20 април 1982 г., той е спасен от рибари край брега на остров Мари Галант, на югоизток от Гваделупа. Рибарите успели да го забележат заради птиците, които кръжали над сала му. Калахан бил откаран в местната болница, където прекарал един следобед. След това той продължил възстановяването си на острова няколко седмици и по-късно се прибрал у дома на стоп с лодки.

Калахан написва мемоари – „Adrift; Seventy Six Days at Sea“, които остават в списъка на бестселърите на New York Times за 36 седмици през 1986 г.

Вижте: (НЕ)възможно оцеляване: Мауро Проспери – 291 километра в плен на пустинята

Стивън Калахан
Животът на Стивън Калахан отново е свързан с океана (снимка: Survivor’s Stories)

По-късно е нает като технически съветник за създаването на филма „Животът на Пи“, който е номиниран за единадесет награди „Оскар“ и три „Златен глобуса“.

През 2012 г. Стивън Калахан е диагностициран с остра миелоидна левкемия и днес е посланик на лечението на заболяването.

Калахан продължава кариерата си като моряк, военноморски архитект, автор, редактор и сътрудник на ветроходни списания.

Важно е да се отбележи, че сред предметите, които Калахан успява да извади от повредената си лодка „Napoleon Solo“, е и копие на „Оцеляване в морето“ – наръчник за оцеляване, написан от Дугъл Робъртсън, оцелял 38 дни, след като лодката му е потопена през 1971 г.

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.