Райнхолд Меснер: Вярвам, че аз съм строителят на собствената си съдба

Аз съществувам, само като преодолявам самия себе си

– тези думи принадлежат на великия алпинист Райнхолд Меснер. Първият човек, който стъпва на Еверест (8848 метра) без кислородна маска (1978 г.), а две години по-късно осъществява и първото самостоятелно изкачване на Еверест (1980 г.). Той е и първият човек, изкачил всички 14 осемхилядника (1970 – 1986) без допълнителен кислород.

Меснер е роден на 17 септември 1944 година в Бресаноне, Италия. Израства в немскоговорящ регион на Доломитите в Алпите на Северна Италия. С алпинизма го запознава баща му, още когато е на 5. От 13-годишна възраст той прави много трудни изкачвания, първо на планини в Източните Алпи, а по-късно и на други алпийски върхове.

През 60-те години на миналия век Меснер става един от първите и най-силни поддръжници на така наречения „алпийски“ стил на изкачване, който се застъпва за използването на минимално количество оборудване и инвентар.

Легендарният алпинист признава, че в даден момент от живота си е станал много близък до хората, които живеят в планината.

Станах “планински човек”, вместо катерач, който постоянно е фокусиран върху върха.

Създава музей, в който разказва за подхода на хората към планините. Желанието му е да обясни, че традиционният алпинизъм няма нищо общо със спорта. И днес тази тема с пълна сила вълнува съзнанието и сърцето на големия алпинист.

Преди няколко години Райнхолд Меснер обяви, че поема на “финална експедиция” с проекта си “Планинското наследство Меснер” (Messner Mountain Heritage), в рамките на който представя цялата история на катеренето, организира фестивали в по-големите градове в света, на които представя свои филми и организира дискусии с водещи катерачи.

По време на един такъв фестивал с него се срещна нашият читател Йордан Михайлов и направи специалното интервю за 360°.

За съдбата на традиционния алпинизъм

Райнхолд Меснер споделя, че повечето хора, изкачващи големите върхове днес, го правят като туристи. Те не са подготвени за алпинизъм и използват много помощници, за да качат Еверест, К2, Матерхорн, Монблан…

„Има 20, 30 планини по света, където отиват много, много хора и плащат много скъпо, за да изкачат тези върхове. Ние изградихме музей за шерпите, като искахме да им кажем, че те наистина са мениджърите на тези изкачвания.“

Без шерпите повечето хора дори не биха се придвижили до базовия лагер.

Според Меснер е изключително важно да се разбере, че скалното катерене се превръща в спорт. Спорт, който се провежда на закрито по изкуствени стени, провеждат се световни първенства, част е от олимпийските спортове.

„Това е красив спорт, който има голям успех, но няма нищо общо с традиционния алпинизъм. Традиционният алпинизъм е в планината, на големите стени. А останалото се превръща в туризъм.“

Приемствеността в алпинизма

В опит за съпоставка между алпинизма преди и сега, големият алпинист споделя, че му е било интересно да се катери по големите стени, особено в Доломитите, не само, защото е роден там, но и защото Доломитите имат много история, имат и много красиви стени, не само Тре Чиме. Колкото до настоящето, той казва:

„Мисля, че днес би било много трудно да намеря същия подход към планините, защото станах екстремен скален катерач, поради факта, че се бях докоснал до много истории. Прочетох много книги и разбрах как са живели други хора преди нашето поколение. Сега хората гледат само състезанията. Те вече не се интересуват какво са направили други преди тях. Вече няма интерес към историята. И наистина е жалко, че вероятно традиционният алпинизъм ще бъде забравен.“

Вижте още: Райнхолд Меснер – повелителят на планините

Как се променя алпинизмът?

Меснер споделя, че първите сто години алпинизмът е бил приключенски, а британците са предупреждавали, че алпинизмът никога не трябва да става спорт, иначе се унищожава.

„Но сега сме там. Виждаме тези рекорди на изкачвания на Еверест, рекорди на изкачване на 14-те осемхилядници. И особено фактът, че скалното катерене вече е олимпийски спорт. На 5-метрови стени, ако говорим за боулдър, на изкуствени стени в зали. Това е много трудно, но няма нищо общо със скалното катерене.“

Може ли да се запази пионерският дух в алпинизма?

Легендарният алпинист разбира алпинизма като единство от цялата история досега и действие. Можем да имаме своя подход към планината, да практикуваме своя стил, само ако следваме някои пионери, споделя Меснер.

Следвайки пионери, вие трябва да прочетете техните книги или писма, техните документи, каквото и да е. Това е особено отношение. Отношението на уважение.

„Подходът, духът, чистотата, емоционалната връзка са важни. Можем да изходим от примера на пионерите и да го предадем на следващото и следващото, и следващото поколение. Цялото нещо се променя, защото го виждаме в различни времена, по различен начин. Но, за съжаление, истинският дух изчезва.“

Самият Меснер, като пионер в алпинизма, полага усилия в стремеж да бъде опазен традиционният дух. Подготвил е лекция със снимки, в която разказва за риска да загубим традиционния алпинизъм.

В нея разказвам истории, които подчертават факта, че традиционният алпинизъм е единствената дейност в планината, която запазва вашето истинско човешко отношение към приключенията, към знанието. И това е единственото безопасно за самите планини.

Алпинизмът в Доломитите

На въпрос дали има отлив от туризма в Доломитите и дали общините правят нещо, за да привлекат повече хора, Меснер отговаря, че туристи идват, но те нямат нищо общо с алпинизма.

„Те са инфлуенсъри, които отиват да снимат. Ходят на туризъм. Добре. Туризмът е част от ходенето в планината. Но е важно да знаем, че традиционните планинари постепенно стават все по-малко, по-малко, по-малко.“

Райнхолд Меснер прави и интересен паралел, разкривайки как се променят интересите на алпинистите. Ако преди 50-60 години са се целели в големите стени, то сега „всички са на малки стени“, високи между 50 и 100 метра – с висока трудност, но с прокарани маршрути и много добро осигуряване.

„През 60-те години, когато катерех Доломитите, най-известната стена беше Чивета. Тя е изкачена за пръв път през 1925 година (б.р. североизточната стена) и през тези години е най-трудната стена за изкачване в света. И през следващите десетилетия всяко лято най-добрите алпинисти на Англия, Франция, Италия, Германия отиват, за да се опитат да изкачат тази стена. Сега вече пет години никой не го е правил.“

Алпинизмът и шерпите

До каква степен е възможно да бъдат покорявани върхове, без помощта на шерпи и кои са важните условия за успешна експедиция – за Меснер отговорът е еднозначен:

„Днес не е възможно да го направите сами, защото, когато сте на базовия лагер на Еверест, и има други 400 души, те всички излизат нагоре при определен прозорец на хубаво време. Така че, ако сте сами, без шерпи, сами не можете да си проправите път. Днес да имаш осигурен маршрут на Еверест или на K2, е основният фактор за успех. Не кислородната бутилка. Кислородната бутилка не е толкова важна, колкото да имате фиксирани въжета.“

Той коментира и болезнената тема за пренаселените високи планини и случая със загиналия Мохамед Хасан под К2.

„Всички си мислеха, че следващият ще помогне. Имаше човек, който умираше и те го прескачаха и отиваха до върха. Смятаха, че следващият ще помогне. Накрая никой не помогна. И човекът умря.“

Вижте още: Райнхолд Меснер: Сам срещу планината

Какво днес може да бъде голямо постижение в алпинизма?

„При скалното катерене има безкрайни, неограничени възможности. Във високите планини възможностите са по-малко. Но преди всичко има хиляди и хиляди върхове – по шест хиляди, седем хиляди метра, които още не са изкачвани. Освен това на K2 има няколко останали линии, които са много трудни, но никой не отива там, защото всеки би искал да се качи по лесния начин. Лесният път е подготвеният път. Също така на Еверест от източната страна има две отворени линии, можете да ги направите. Но никой няма да отиде там, защото възможностите за провал са стотици, докато възможността за успех е една.“

 „Трябва да се научиш да умираш, за да разбереш как да живееш“

Йордан Михайлов припомня, че при предишната им среща Меснер е носел пикел, на който има свещен камък от Тибет, благословен от Далай Лама, с надпис на тибетски под него, който казва горната поговорка. На въпроса му дали вярва в нея, Меснер споделя:

„Да, защото (при екстремни ситуации) разбираш, че не си безсмъртен. Повечето хора си мислят, че ще живеят вечно, че ще могат да правят нещата и утре, и след утре, и след утре. Нашият живот е ограничен. Нашите възможности са ограничени. Нашата сила, нашите способности са лимитирани. И ние научаваме чрез традициите и планинарството нашите ограничения. Бавно разбираме, че имаме някакъв лимит.“

За това дали вярва в съществуването на нещо горе, което може да ни защитава, знаменитият алпинист отговаря така:

Не оспорвам факта, че над всички нас има сила, която ни направлява. Мисля обаче, че имаме свободата в живота си да даваме смисъл на това, което правим, на това, което харесваме, на това, което обичаме. И дали има Бог или не, това изобщо не е важно в моя живот. Да, вярвам, че аз съм строителят на собствената си съдба.