Дълбоко вярвам, че “И”-то в словосъчетанието “Човекът И природата” е излишно. Ние сме част от природата и имаме нужда от силна и постоянна симбиоза с другите елементи от нея.
Нуждаем се от слънчева светлина всеки ден, от ритъм, в унисон с нейните цикли (циркадни, сезонни и т.н.), нуждаем се и от вятър, и земя, и от изгреви, залези, звездно небе, и студ, и дъжд, и горещина.
Не смятам, че трябва постоянно да се изолираме и “пазим” от външните метеорологични фактори под слоеве дрехи, тежки обувки и други – кожата ни има нужда от взаимодействие с външните елементи целогодишно, а не само лятото на плажа.
И тук никой не говори за зимно Ком – Емине голи до кръста, а за съзнателно взаимодействие с природата всеки ден и всички сезони, било то и само за няколко минути на ден, пак е по-добре от нищо.
Един от начините да си доставя тази близост с природата, когато съм в града, е, че целогодишно живея на отворени прозорци и не използвам климатици или други уреди за промяна на температурата нито зимата, нито лятото.
Вижте: Диана Иванова: Да се слееш с природата и нейния ритъм
#1 За движението като ежедневие, а не уикенд бягство
За тялото е безкрайно неестествено да прекарва толкова много часове в една поза или да се движи само чрез еднотипни, повтарящи се движения. Подлагаме го на истински стрес, когато живеем на принципа 5 дни застой и експлозивно натоварване събота и неделя.
Неслучайно много от хората, които са обездвижени от понеделник до петък, а събота и неделя активно приключенстват в планината, бягат, катерят и т.н. – страдат от проблеми и болки в различни части на тялото и често са застрашени от травми.
Но как да се движим всеки ден?
Един от най-добрите варианти за старт е да се вкарат в ежедневието функционални тренировки за сила и мобилност. Тренировките за мобилност подобряват работата на ставите, на съединителната тъкан и цялостната двигателна кондиция. Силовите тренировки увеличават мускулната маса и подобряват костната плътност. Здравите и мобилни стави са най-сигурната превенция срещу травми и много ми се иска да го знаех преди години, когато започвах с преходите и планинските спортове.
Вижте: Ще има ли полза, ако бягаме само веднъж седмично?
Освен тренировките, има много начини да се движим всеки ден, дори ако работим през по-голямата част от деня или имаме деца и тон отговорности. Ето някои от тях:
Да ходим повече пеша – съзнателно да избираме да вървим пеша повече през седмицата, да излизаме на разходки, дори когато времето не е слънчево и безоблачно.
Да взимаме стълбите, вместо асансьора. Да правим простички упражнения за мобилност през целия ден – има упражнения, които не отнемат повече от 1-2 минути и не изискват никакво оборудване и могат да се правят дори докато сме в офис. Да бягаме в близкия парк преди, след работа или в обедната почивка (особено работещите дистанционно). Да имаме постоянно йога постелка на земята, за да си правим по някое упражнение, докато минаваме из стаите или между работните задачи. Да отидем за изгрев или залез в някоя от планините близо до София или извън града, в който живеем. Нощните разходки също са много приятно занимание.
Ето как го формулира кондиционният ми треньор Константин Иванов от BEMOVIN:
“Не можем да кореспондираме на ежедневното седене по 10-14 часа пред компютъра, на дивана и в колата, с движение 1 или 2 пъти в седмицата, дори то да е с тежък 10-часов преход в планината. Всъщност това дори би било по-лошо, тъй като рисковете от проблеми се увеличават, поради липсата на адаптация на нервната ни система, която не поддържа способности, които не използваме често. Нервната система и мозъкът ни реагират на честота на натоварването, а не на количество. С други думи, за да противодействаме на седенето, имаме нужда от ежедневно движение, тъй като ние сме създадени, за да се движим.”
Вижте: Преходите: една от най-добрите силови тренировки
Безумно щастлива ме правят многото опции, които имаме що се отнася до активности на открито – да скитаме, да приключенстваме и да заспиваме вечер изморени само физически.
Единствените активности, които не харесвам, са тези, които още не съм опитала.
Обожавам да вървя, да бягам, да карам колело, да карам ски и да правя ски туринг, да плувам, да се гмуркам, да катеря скали и така нататък.
Фрирайдът и планинското колоездене са двете дисциплини, в които по трудния начин научих, че е нужно човек да подхожда не само с огромно желание, а и с търпение.
Съветвам всички приключенци не да харчат, а да инвестират (защото разликата в двете понятия е много голяма) време, средства и енергия в нови знания, умения, ежедневно движение и качествена екипировка за активностите, в които горят. Защото е много важно и защото само така можем наистина да ставаме все по-добри и по-добри, за да прекарваме повече време там, където принадлежим – навън! Винаги и във всички сезони.
#2 Обувките за планина и спорт – защо използвам и препоръчвам минималистични (barefoot) обувки
Ако мога да подредя обувките в йерархия, спрямо ползи за тялото и функционалност, то моят списък в ред от най-непрактични и надценени към най-добри, биха изглеждали така:
Стандартни, твърди и високи планинарски обувки < Маратонки за планинско бягане < Минималистични или още наричани боси (barefoot) обувки.
Минималистичните обувки са още един чудесен начин да бъдем в симбиоза с природата, а не да бягаме от нея.
Преди да кажа няколко думи за този тип обувки, нека всеки който чете това, да си зададе следните въпроси във връзка със стъпалата и тялото си:
– Имам ли прави кокалчета на двата палеца, без изкривявания?
– Имам ли разстояние между всички пръсти или някои от тях са долепени един до друг или дори минават един под/над друг?
– Мога ли да движа палеца и другите си пръсти на краката отделно един от друг?
– Мога ли да вдигам само палеца си нагоре?
– Мога ли да движа палеца си наляво и надясно?
– Мога ли да клекна до долу без асистенция с ръце?
– Мога ли да стоя в баланс на един крак? А на пръсти? А върху огънат глезен?
– Имам ли съвсем здрави и гъвкави глезени, колене, кръст, гръб, врат и правилна, балансирана стойка?
Ако отговорът на някой от горните въпроси е НЕ, то може би минималистичните обувки биха могли да помогнат.
Вижте тази публикация в Instagram.
Научих що е то минималистична/боса обувка от кондиционния ми треньор и от физиотерапевта ми.
От вече 8 месеца правя своя преход към този тип обувки. Предвид, че преди това 22 години съм носила само конвенционални обувки, все още трябва да подхождам доста бавно и внимателно с този нов и по-естествен начин на движение. Започнах първоначално само да тренирам с тях. След това да ги нося ежедневно, а вече ги нося и в планината (вече съм на етап дълги (20,30+ км/ден) преходи и леки бягания с тях в планински терени).
Какво е минималистична обувка?
Това е обувка, която е изцяло равна, с нулево повдигане на петата (0 дроп), с гъвкава и максимално тънка подметка (като планинските модели и тези за трейл бягане имат малко по-дебела подметка, например 3 мм, което е отново в пъти по-тънко от стандартните, както и доста добър грайфер) и без десетки слоеве омекотяване (без слоеве пяна, въздушни балончета и т.н.). Нямат подкрепа за свода, тъй като вярвам, че сводът няма нужда от подкрепа (всички се раждаме с плосък свод – дюстабан и той се изгражда едва след като започнем да ходим и да ползваме мускулите в стъпалото). Сводът “пада”, когато не се ползват мускулите в него.
Вижте: За обувките на Кипчоге, рекордите и етичните граници в спорта
Минималистичните обувки са с широко пространство за пръстите отпред и са в анатомична форма, следваща формата на ходилото, а не в скосена форма, прилагам снимка на сравнени традиционни планинарски и спортни обувки, спрямо боси обувки с фокус върху предната част:
Един от най-често задаваните въпроси е дали не е неприятно, когато ходиш по камъни с такъв тип обувки – отговорът е, че когато ходилата се адаптират и заякнат, е не просто приятно, а в-е-л-и-к-о.
Освен това, все повече усещам, че когато пръстите не са смачкани в скосени обувки, имат шанса да извършват много ключови за ефективното движение и баланса функции – да се разперват свободно (за максимална стабилност и баланс) и да сграбчват (да се свиват) около определен предмет/скала/корен, за да се изтласквам по-ефективно.
Това също са вродени рефлекси, които постепенно отслабваме и е абсолютно невъзможно да прилагаме, когато сме напъхани в дебели конвенционални обувки.
Привърженик съм на твърдението, че когато глезенът се демобилизира с твърда, висока обувка, той става неспособен да извършва функцията си пълноценно и огромна част от натоварването отива към следващата става – коленната.
(снимка: Личен архив)
За мен най-надеждната превенция срещу травми и изкълчвания са здравите и мобилни стави (отново отбелязвам колко щеше да е хубаво да го бях научила преди малко повече време…), както и адекватната сетивност за терена, т.е. получаването на информация в мозъка за терена, настилката, наклона и т.н. от ходилата, което практически е невъзможно, когато обувката е твърда и непластична.
Моето мнение е, че липсата на тези три неща не може да се компенсира с висока планинарска обувка, на който и да е бранд, особено когато говорим за динамично движение (като стъпване накриво при ходене), скачане или усукване на глезен с тежка раница на гърба.
Проблемът, който виждам в познатите ни обувки е, че пречат на пълния обем на движение на ходилата и глезените ни, заради:
Повдигнатата пета, „подкрепата“ за свода, дебелата и непластична подметка, повдигането и притискането на пръстите и твърде заострената форма на предната част на обувката, която няма нищо общо с анатомията на едно нормално и не деформирано ходило.
Всичко това кара много от 100-те мускули, сухожилия и връзки в нашето ходило да атрофират, защото просто не се ползват.
Вижте: Три упражнения, които ще ви подготвят за следващия ви преход
Това постепенно отслабва мускулите и демобилизира ходилата и глезените, води до скъсено ахилесово сухожилие и т.н. – все проблеми, които повишават риска от травми.
За мен най-доброто решение са тренировки за сила и мобилност, комбинирани с минималистични обувки, които да карат и да позволяват на крака да използва пълния обем на движение, за да заяква и да става по-гъвкав с времето.
Плавното преминаване към минималистичните/боси обувки, в тандем с редовни упражнения за стъпала, е това, което специалистите препоръчват като най-успешна стратегия за безопасно преминаване към този тип обувка. Особено когато говорим за хора, които години наред са носили конвенционални обувки. В противен случай рискуваме травми или най-малкото сериозен дискомфорт на неподготвените и неизползвани досега стъпала и тъкани.
Да преминеш към минималистични обувки, особено в спорта и планинарството, със сигурност изисква много да се посветиш на здравето си и тренировките (например да оправим техниката си на бягане и да спрем да се приземяваме на пета, да правим редовно упражнения за ходилата и други.), но за мен тези усилия означават огромна инвестиция в здравите и мобилни стави в дългосрочен план.
Обичам да правя паралел между обикновения механичен велосипед и електрическия велосипед – да, движението е почти същото, но електрическото колело би ми спестило много усилия, движения и употреба на тялото, което в краткосрочен план е лежерно и приятно, ако искам да се щадя в конкретно този ден или седмица, но ако искам тялото и ставите ми да са здрави и мобилни за по-дълго – то по-добре да ги използвам в пълния им обем на движение, често и по много (защото все пак ставите се хранят чрез движение) и да си остана с механичното колело. Вярвам, че с обувките е същото.
#3 Естествените материи. Само за нашето тяло ли са важни?
Иска ми се да започна тази тема със следното запитване: За всички ни е ясно, че кожата има свойството да абсорбира, нали? Затова често я мажем с козметични или медицински продукти, при нужда.
Рядко обаче се замисляме, че кожата абсорбира не само това, с което я мажем, но и части от това, което се допира до нея през целия ден – нашите дрехи.
Ако прекарваме по-голямата част от дните и живота си с дрехи, които съдържат токсични материали (микропластмаси, вредни химикали и т.н.), например полиестерни, то части от тях влизат в нашия организъм. Последиците за здравето ни от тези вещества са огромни и има много информация в интернет, затова няма да засягам в детайл.
Последствията за околната среда са не по-малки, защото при пране, части от тези химикали и микропластмаси също отиват в природата и я тровят. Буквално и без да вкарвам излишен патос. За съжаление повечето спортни дрехи (особено дрехите за първите слоеве на облеклото като тениските) са именно от такива материали, защото са леки и съхнат много бързо.
Вижте: Принципи на многослойното обличане
За щастие има видове естествени материи, които имат същите характеристики на бързо съхнене, лекота и проветривост, но без да вредят на нас и на природата. Моите любими са мериносовата вълна и ленът. Имаме огромното щастие да си имаме и български семеен бранд – NankaCreative, който шие дрехи от мериносова вълна в цвят, размер и принт по избор. Това не е реклама, а препоръка от все сърце.
Едни от любимите ми плюсове на мериносовата вълна са, че съхне бързо, супер лека и мека е, има естествен слънцезащитен фактор, подходяща е за всички сезони, не задържа миризми, 100% екологичен и възобновяем продукт е, дишаща и антибактериална е и е 100% нетоксична.
И така, в заключение искам да помоля всеки, който е прочел това докрай, да вземе няколко дълбоки дъха и да прекара 1-2 минути в тишина, разсъждавайки върху темата: Защо всячески бягаме от природата и се крием от нея зад бетонови постройки, дебели и токсични изкуствени дрехи, обувки, електронни устройства, затворени прозорци, дръпнати завеси, климатици и т.н. и чувстваме ли вече как ни влияе на здравето и психиката това дистанциране от естественото?
Нека си говорим за движението, природата и начините да живеем близо до нея в модерния ни свят ТУК.
