Знаех, че най-големият метеоритен дъжд е в края на лятото. Бях изгледал куп видеа за това как се снимат звезди. Реших, че съм готов, взех старата кола на дядо ми (защото е 4х4) и тръгнах да обикалям.
Така започва своя разказ Румен Драганов, фотограф-любител, който се впусна това лято в преследване на метеоритния дъжд. Актьор по професия и от дете запален по екстремните спортове, Румен започва да прави първи снимки в гимназията, когато се сдобива с първия си фотоапарат (стара лентова „Практика“). От 2021 г. се занимава активно с фотография, а наскоро решава, че вече е назрял моментът да документира приключенията си. Докъде са го отвели мечтата и младежкия хъс, ни разказва в следващите редове.
19 юли 2023, Нареченски бани
Първото място, което посетих, беше „Нареченски бани“. То е малко селце в Средните Родопи, известно със своите минерални извори. За случая аз си имах частен екскурзовод в лицето на приятелката ми, чиято баба живее там. Обиколихме някои от забележителностите, а други ги оставихме за следващото ни ходене, но всички заслужават да се споменат: Очното изворче, Чудните мостове, Бачковският манастир, Асеновата крепост, Беседката над селото.
Към 1 часа сутринта, на връщане от бензиностанцията, спряхме на една отбивка. Изгасихме фаровете на колата и над нас се откри Млечния път. Извадих статива, нагласих камерата, сложих един 22 мм обектив и първата ми звездна фотосесия започна.
На камерата направих следните настройки:
- Бленда на 2.2
- Скорост на 15 секунди (при по-дълга експозиция, звездите започват да оставят следи и се превръщат в чертички, освен ако не разполагате със стар тракер, но за жалост нямах под ръка.
- ISO на 1600
Видяхме една-две падащи звезди за цялата нощ, но Млечния път се виждаше толкова детайлно, че чак ни се схванаха вратовете да го гледаме.
Вижте: Фотография с мисъл за природата
22 юли 2023, Камен бряг
Вече знаех, че селата там са добра локация за наблюдаване на звезди, просто още не знаех колко добра…
Първата вечер отидохме с приятели до село Камен бряг. Намерихме пътечка далеч от светлините, нагласихме колата на дядо ми и започнаха снимките.
По време на фотосесията, през около 20 минути някой извикваше: „Ей, видяхте ли я?“.
Имаше падащи звезди, но не толкова, колкото ми бяха разказвали миналогодишни очевидци.
30 юли 2023, Тюленово
Дойде и последната вечер. Аз вече бях изтеглил апликация с информация за нощното небе. Пишеше, че тъкмо тази вечер метеоритният дъжд ще бъде най-видим.
Всичките ми приятели отидоха на концерт във Варна, но аз бях решен, че искам последна фотосесия с небето.
Отидох в село Тюленово. Взех един челник и тръгнах по екопътеката. Вече дълбоко в мрака, реших, че е добро място за снимки и нагласих статива. Реших, че сам ще съм си модел за тази последна вечер.
Вижте: Зашеметяващи фотографии във второто издание на изложбата „Живот в оранжево 2.0“ – #кодоранжево
След няколко кадъра реших да изгася челника и малко да погледам какво се случва над мен.
В секундата, в която натиснах копчето, огромна падаща звезда огря небето в продължение на около 5 секунди.
Следващите 40-50 минути не направих нито една снимка, защото просто не можех да спра да гледам небето. Падащи звезди една след друга. На всеки 20 секунди. Наистина приличаше на звезден дъжд. Дори в историите, които бях слушал, никой не беше виждал такова нещо.
Накрая реших, че ще направя последна фотосесия на колата на дядо ми, тъй като ми беше верен спътник в приключението и с това приключих звездното си пътешествие.
17 август 2023, Железница
Докато си водех записките по този текст и селектирах снимките, реших да си проверя апликацията за звездите. „Метеоритен дъжд – тази вечер.“
Запалих колата и тръгнах да търся тъмни местенца около София. Озовах се в село Железница. Гледката не беше ясна, като на морето, а и един облак се задаваше, но все пак направих няколко снимки.
По ирония на съдбата, видях само една падаща звезда за цялата нощ, но точно тази звезда мина пред обектива в правилния момент.