Запознайте се с Диана Иванова. Тя е на 23 години и работи в сферата на дигиталния маркетинг. Представител на онзи тип хора, които не обичат застоя нито във физическото му проявление, нито оставят ума и духа си в бездействие. А за да сме максимално точни, даваме думата на Диана да се представи сама:
Големите ми страсти са да изживявам природата чрез всички форми на движението: преходи, бягане, каране на колело, ски, функционални тренировки, катерене, йога и т.н., и да пиша поезия. “Горя” в темите за естественото движение и като цяло максимално естествения живот, по-близо до природата и нейния ритъм.
Срещайки се с Диана, поискахме да разберем как един млад човек стига до нагласата за живот в симбиоза с природата и как да се научим да ценим нейните дадености.
360º: Здравей, Диана! Какво имаш предвид, когато казваш, че големите ти страсти са да изживяваш природата?
Д.И.: Природата е толкова динамична и различна – няма еднотипност и повторения на движението – вятърът, водата, всичко се движи по уникален начин във всяка секунда. Опитвам се да я изживявам във всичките ѝ нюанси, сезони и метеорологични условия със също толкова динамични и разнообразни спортове и движения всеки ден.
360º: Кога се роди тази твоя страст? Или да кажем – как стигна до това осъзнаване?
Д.И.: Имах огромното щастие да израсна на село и да бъда сред природата често и по много. Да се прибирам изцапана от кал, надраскана от клоните на дърветата и уморена само физически, беше ежедневие. През тийнейджърството бях загубила връзката си с природата и това ми се отрази на много нива. Бях на 19, когато започнах бавно да си припомням колко ценна е тази връзка и генерално движението.
Вижте материала на Диана Иванова: Излишното “И” между „човекът и природата“
360º: Какво е за теб природата?
Д.И.: Тя е моят (и нашият, на всички хора) истински дом. Много повече от бетоновите правоъгълници, вписани в полето за местоживеене в личните ни документи.
360º: В този ред на мисли, как трябва, според теб, да се отнасяме с нея (природата)?
Д.И.: С уважение, почит и осъзнаване на симбиозата помежду ни. Вярвам, че не трябва да гледаме на нея като на място, където да отидем, само за да си направим хубави снимки за социалните мрежи и да покажем на приятелите си, колко сме силни и велики, щом сме “ПОКОРИЛИ” някой връх.
И тук далеч нямам предвид, че това споделяне е нещо лошо, защото под правилния формат и замисъл, то може да вдъхнови много други хора да изключат телевизора и да прекарат време навън.
Вижте: Стефани Циканделова, щастливият дигитален номад от тук до края на света
Говоря по-скоро за онова токсично поведение, което можем много лесно да видим на по-комерсиалните места в страната – как някой отива към изходния пункт за някой връх и си хвърля фаса от автомобила, пътувайки натам. Или как си купува поредната пластмасова бутилка от хижата и отива да “покорява” върха за атрактивна снимка. Вярвам, че това е лицемерие.
Чрез гражданско самосъзнание, позиция, много забележки и мъмрене, могат значително да се намалят тези прояви.
Вижте тази публикация в Instagram.
360º: Какво може да се подобри в тази посока, от личните ти впечатления?
Д.И.: Много хора дори не се замислят колко вреди нанасяме с такива дребни жестове на ежедневна база. Най-големият проблем е, че в момента сякаш обществото е в двете крайности – на едните въобще не им е проблем да си хвърлят опаковката от вафлата извън кошчето за боклук, а другите са сочени с пръст за zero waste-фанатици. Истината е, че промяната започва, когато разбереш, че и малките неща имат значение и дават пример на хората около теб.
И за добро или лошо, в днешния свят работи това, което се счита за модерно. В този ред на мисли, ако известните личности и хората с големи аудитории започнат постоянно да говорят по темата, хората ще започнат да подражават. Все пак, независимо дали си даваме сметка или не, чисто психологически сме устроени така, че повечето ни социални поведения се дължат именно на подражание.
360º: Разкажи ни малко повече за това от колко време си пътешественик и приключенец?
Д.И.: Първите ми преходи бяха до Мальовица, Мусала, Мусаленския венец, Муратов връх, Синаница, както и планините в трънския край, където започнах и своите соло приключения.
360º: Можеш ли да посочиш три дестинации, от които си останала запленена?
Д.И.: Обожавам некомерсиалните върхове, до които се стига трудно и няма никаква цивилизация в близост и въпреки това, ако трябва да избера едно място в България, където се чувствам специално и различно, то това е Мальовишкия дял и по-конкретно Орловец, Купените и Двуглав.
Исландия беше впечатляваща със своите мащаби и сурова красота, която сякаш гледах отстрани, посещавайки първо по-туристическите места. Бих се върнала с огромно удоволствие, но за да се потопя в по-безизвестните ѝ кътчета и земи.
Във Финландия ме спечели величествената почит на финландците към природата. Тези хора успяват да са в приказна симбиоза с нея, не въпреки, а БЛАГОДАРЕНИЕ на суровия ѝ климат, което беше наистина феноменално.
360º: Колко често си сред природата? Сама ли ходиш или с компания?
За уикендите и отпуските е ясно, но се старая да бъда сред нея и преди/след работа по възможност – за щастие на час, час и малко от София имаме толкова много планини, където можеш да посрещнеш изгрев, залез или да пренощуваш със спален чувал под звездите. Когато времето наистина ме притиска – близкият парк и дори цветята вкъщи вършат работа, за да си набавя зеленото, за което очите копнеят. Имам страхотни приятели и партньор, с които, както обичам да казвам, “еднакво ни хлопа дъската” и най-често сме заедно в приключенията, но обожавам да ходя и сама.
Вижте: На планина с Планинка: маршрути и съвети за планински преходи
360º: Може би всеки се пита – „Когато си сама, не те ли е страх“?
Винаги има страх, особено в тъмното или в гъста мъгла, но вярвам, че когато се прави отговорно, с нужната екипировка, знания и умения, соло приключенията могат да са много приятни, полезни и много каляващи на всички нива.
360º: Какви умения трябва да има човек, за да може „да си хване палатката и раницата“ и да тръгне да обикаля сам планините?
Д.И.: Да познава добре физическите си възможности, екипировката си (кое кога му трябва). Да отделя голямо внимание на маршрута, неговия релеф и особености и да взима предвид прогнозата за времето. Да знае колко храна и вода трябва да носи. Да има винаги заредени устройства с офлайн карти. Да предупреждава някой приятел за това къде отива и колко време е окей да го няма.
За застраховката и заредената аптечка е ясно.
И накрая, но не на последно място:
да се учи да различава много ясно кога говори приключенецът в него и кога егото.
360º: Ти откъде си се научила?
Д.И.: От по-опитни приятели и познати в началото, а после на метода проба-грешка, което не е най-удачният вариант. Ако можех да върна времето, щях в началото, когато “прохождах”, да се запиша на някой курс за бивакуване/планинарство с професионални водачи, които могат да те научат на много.
360º: Имала ли си трудни и рискови моменти?
Д.И.: Ако наистина се закачаха като обеци на ухото и не беше само метафора, сигурно нямаше да мога да вървя от тежестта им, толкова са много и са толкова разнообразни. За щастие всички, без една, са се разминавали само с много храна за размисъл и уроци за учене, които до ден днешен си припомням и се старая да вкарвам в употреба и да споделям с аудиторията си.
360º: За такива преходи вероятно е необходима добра физическа форма – ти как я поддържаш?
Д.И.: От повече от година и половина тренирам с кондиционен треньор и незаменима част от делничните ми дни са функционалните тренировки за сила и мобилност, съобразени с моето физическо състояние, начин на живот, работа, цели и хобита. Старая се да нямам ден без тренировка за мобилност за цяло тяло и всички стави, дори в дните, които не започват в залата за функционални тренировки. Ежедневно вървя доста, дори в града, карам колело и не подминавам лостовете из парковете. Също така винаги имам опъната постелка за йога до мен, за да си раздвижвам мускулите и ставите през целия ден между работните задачи.
Вижте: Виктория Агова, която прекоси Европа сама на колело
360º: Как съвместяваш работата и пътуванията?
Д.И.: С възможно повече активности преди и след работа, за което дългите пролетни и летни дни доста съдействат. Зимата често приключенстваме на челници след работа из близките планини.
Дистанционната работа също позволява много гъвкавост и възможност за работа от различни кътчета на страната и света.
360º: Къде споделяш изживените мигове?
Д.И.: Последните години основно в Instagram – @dianaaivanovva. Най-много ми откликва като платформа.
360º: Какви са впечатленията ти от българските хижи и хижари? Какво мислиш за кампанията „Хижа на годината“?
Д.И.: Имаме прекрасни хижи, с хижари с огромни сърца, които успяват да те стоплят и с печка, и с топла храна, и с думи. Но имаме и много хижи, покрай които честно казано минаваме транзитно, защото нямат нито условията, нито отношението, прилягащо на тези иначе разкошни места. И тук никой не говори за лукс, а за уют. Защото това са две много различни неща. Едното няма място там горе, а другото е фундаментално за добрата почивка и изживяване в планинските убежища.
Хижа на годината“ е инициатива със смисъл и сърце, чрез която да поощрим местата и хората, които превръщат тези обекти от просто постройки в истински планински домове, както и да подобрим онези места, които имат нужда от промяна и доза вдъхновение.
* * *
За финал оставихме няколко стиха, написани от Диана, които тя се съгласи да сподели.
След време. След години.
Пет, десет или петдесет.
На някоя пейка,
ще помисля и ще сметна подред,
дали съм имала някога
спомен, изпуснат – невзет.
После ще направя кафе.
Старите белези ще си погледна,
аз тях познавам много добре.
Знам кой колко болял,
и кой от къде.
И ще ми стане толкова благо,
че кафето и без захар ще ми е добре.
