В една култура, обсебена от хидратация, хората могат и наистина се напиват до смърт с вода – се твърди в една научнопопулярна публикация. Така ли е наистина? Тръгваме по стъпките на изследователите, за да узнаем пиенето на какви количества вода е в границите на здравословното.
Водата е задължителното условие на живота. Съставлявайки около 66 процента от човешкото тяло, тя циркулира чрез кръвта, обитава клетките и пространствата между тях. Във всеки момент водата напуска тялото посредством изпотяване, издишване, уриниране, дефекация и други физиологични процеси. Замяната на тези загубени запаси е от съществено значение, но с рехидратацията (възстановяването на водата в тялото) може да се прекали. Да, съществува такова нещо като фатално предозиране с вода.
Количеството на водата не е единственият фактор обаче. Времето, за което е изпита водата също е от значение. Има по-голям риск от развитие на водна интоксикация, ако се пие много вода в кратък период от време. А при изпиване на същото количество вода за по-дълъг период от време, рискът е по-малък.
Симптомите на това състояние може да се появят при консумацията на 3-4 литра вода в кратък период от време.
Вижте: Homo sapiens: колко адаптивно е човешкото тяло в екстремни условия?
Инциденти в следствие от водна интоксикация
28-годишна жена от Калифорния умира през 2007 г., след като участва в състезание по пиене на вода. След като изпива около шест литра вода за три часа в състезанието „Hold Your Wee for a Wii“ (конзола за игри на Nintendo), Дженифър Стрейндж повръща, прибра се вкъщи със силно главоболие и умира от така нареченото водно отравяне (интоксикация).
За жалост има много примери за смърт от прекомерен прием на вода. Един от докладваните в САЩ е на посетители на клубове, приемащи MDMA („екстази“), починали след консумация на обилни количества вода, опитвайки се да се рехидратират след дълги нощи на танци и изпотяване.
Вижте: Изгаряща битка със смъртта в „Беър Грилс: Бягство от ада – Пустинята”
Прекаляването в опитите за наваксване на количествата изгубена вода е често срещано и сред атлетите в спортовете за издръжливост. Проучване от 2005 г. в New England Journal of Medicine установява, че близо една шеста от маратонците развиват известна степен на хипонатриемия или разреждане на кръвта, причинено от пиенето на твърде много вода.
Хипонатриемия
Хипонатриемия на общодостъпен език може да си преведем като „недостатъчно сол в кръвта“. По-точно казано, това означава понижена концентрация на микролелемента натрий в кръвта. Нормалните показатели за това са между 135 и 145 милимола на литър.
Това не е заболяване. Това е проблем, причинен от нещо друго, като лекарства или продължителни активности, както и такива в горещо време. Можете да получите хипонатриемия, ако загубите много течности и след това пиете много вода или други течности, които не съдържат достатъчно натрий. Можете също да го получите, ако имате бъбречни, чернодробни, сърдечни или други здравословни проблеми.
Вижте: Краси Георгиев завърши успешно Badwater
Тежките случаи на хипонатриемия могат да доведат до водна интоксикация – заболяване, чиито симптоми включват:
- главоболие,
- умора,
- гадене,
- повръщане,
- често уриниране и
- умствена дезориентация.
Вижте: Функция от силата: бодибилдинг, кросфит и стрийт фитнес
Ролята на бъбреците
В човешкото тяло бъбреците контролират количеството вода, соли и други разтворени вещества, като „прецеждат“ кръв през своите милиони усукани каналчета. Когато човек изпие твърде много вода за кратък период от време, бъбреците не могат да я преработят достатъчно бързо и кръвта се „оводнява“. Привлечена към области, където концентрацията на сол и други разтворени вещества е по-висока (принцип на осмоза), излишната вода напуска кръвта и в крайна сметка навлиза в клетките, които се издуват като балони, за да я поемат.
Вижте: (НЕ)възможно оцеляване: Мауро Проспери – 291 километра в плен на пустинята
Проблемите в мозъка
Повечето клетки имат място за разтягане, защото са вградени в гъвкави тъкани като мазнини и мускули, но това не е така за невроните. Мозъчните клетки са плътно опаковани в твърда костна структура, черепа, и те трябва да споделят това пространство с кръв и церебрално-спинална течност, обяснява Волфганг Лидке, клиничен невролог в Медицинския център на университета Дюк. „Вътре в черепа почти няма място за разширяване и издуване“, казва той.
По този начин мозъчният оток или подуване може да бъде пагубен. „Бързата и тежка хипонатриемия причинява навлизане на вода в мозъчните клетки, което води до подуване на мозъка, а то от своя страна може да доведе до гърчове, кома, спиране на дишането, херния на мозъчния ствол и смърт“, съобщава се в доклади по нефрология от Harvard Medical School.
Вижте: (НЕ)възможно оцеляване: Салвадор Алваренга – да изчезнеш в морето за 438 дни?!
Откъде хората възприеха идеята, че поглъщането на огромни количества вода е здравословно?
Преди две десетилетия Хайнц Валтин, специалист нефролог от Медицинското училище в Дартмут, решава да подложи на научна проверка препоръката за пиене на 8 чаши вода на ден (за здрави възрастни, живеещи в умерен климат и извършващи леки упражнения). След като завършва своето проучване, Валтин заключава, че нито едно научно изследване не подкрепя правилото „осем по осем“ (в Америка: 8 чаши с вместимост 8 унции/ 240 мл).
Всъщност пиенето на вода в такива или по-големи количества „може да бъде вредно, както за ускоряване на потенциално опасна хипонатриемия, така и да накара много хора да се чувстват виновни, че не пият достатъчно“, пише той в своя преглед за American Journal of Physiology — Регулаторна, интегративна и сравнителна физиология.
Вижте: Оцеляването на Холечек и Грох
Ролята на антидиуретичния хормон
Повечето случаи на водно отравяне не са резултат просто от пиене на твърде много вода, казва Джоузеф Вербалис от Медицинския център на университета Джорджтаун. Обикновено това е комбинация от прекомерен прием на течности и повишена секреция на вазопресина (наричан още антидиуретичен хормон), обяснява той. Произведен от хипоталамуса и секретиран в кръвния поток от задната хипофизна жлеза, вазопресинът инструктира бъбреците да пестят вода. Секрецията му се увеличава в периоди на физически стрес – по време на маратон, например – и може да накара тялото да пести вода, дори ако човек пие прекомерни количества.
Всеки час здравият бъбрек в покой може да отдели от 800 до 1000 милилитра вода и следователно човек може да пие вода със скорост от 800 до 1000 милилитра на час, без да има нетно увеличение на водата, обяснява Вербалис. Ако същият този човек бяга маратон обаче, стресът от ситуацията ще повиши нивата на вазопресин, намалявайки капацитета на бъбреците за отделяне до 100 милилитра на час.
Пиенето на 800 до 1000 милилитра вода на час при тези условия може потенциално да доведе до нетно увеличаване на водата, дори при значително изпотяване, казва той.
Вижте: (НЕ)възможно оцеляване: Арон Ралстън – 127 часа между живота и смъртта?!
Докато тренирате, „трябва да балансирате това, което пиете, с това, което отделяте с потта“, и това включва спортни напитки, които също могат да причинят хипонатриемия, когато се консумират в излишък“, съветва Вербалис.
Според него: „Ако се потите с 500 милилитра на час, това е, което трябва да пиете.“ Той съветва още, че стига да сте здрави и да имате „изправен вътрешен барометър“ за жажда, незасегнат от старостта или променящи ума лекарства, трябва да следвате съвета да пиете вода, когато сте жадни.
Темата за прием на течности при спортовете за издръжливост разглеждаме Тук.
