Тя е на 72 години, но не спира да бяга. Нещо повече – участва редовно в състезания по бягане и зад гърба си има вече 66 маратона на 4 континента. Бойка Арсова е едно от най-запомнящите се лица на българските състезания по бягане. Преливаща от енергия, с широка усмивка и бягаща рамо до рамо с хора, които могат да бъдат нейни внуци. За нея бягането е нещо повече от спорт – то е начин на живот. Броени часове преди да се впусне в своя 67-ми маратон, Бойка разказва за себе си и любовта към бягането.
Бягането като начин на живот
Обичам да бягам, за мен това е начин и стил на живот. Не съм професионален бегач, но съм пробягала 66 маратона по света и у нас. Бягам от 8-годишна и оттогава не съм спряла. Бягах на писти, по брега на морета, през пустинята Сахара, из саваната на Южен Судан и Кения, в дъжд, кал и сняг, както и всяка събота с „5 км run“ в Южния или Западния парк.
Маратоните
За мен най-добре организиран в Европа е Лондонският маратон. Имах късмета и удоволствието да го пробягвам пет пъти. В България за мен на първо място е Плевенският маратон. Тази година съм на него на 42,2 км за осми път, като имам и едно участие на 21 км. Харесвам го, защото трасето е много добре подбрано, има чудесна организация, грижовни и усмихнати доброволци, добре заредени подкрепителни пунктове до края на събитието. Получаваме много уважение и коректност от страна на господин кмета, организаторите и гражданите на Плевен. Това е единственият маратон в България с контролно време шест часа, какъвто е и световният стандарт.
Да бягаш, за да си спасиш живота
Започнах да бягам, буквално, за да спася живота си. В семейството бях третото дете след двама по-големи братя и често боледувах от бронхопневмония. Бях толкова зле, че, може би, щях да си умра. Обаче един доктор казал на моя татко – „това не върви много, но, я опитай, запиши го на някакъв спорт, да прави нещо на слънце, на въздух, пък може и да оздравее“. И така баща ми ме заведе на стадион „Локомотив“ в София при един известен треньор – Николай Салавьов. Там започнах първите си изяви я бягането. В началото не разбирах дори защо бягам, но след това станах спринтьорка и когато вече поостарях, се насочих и към маратонската дисциплина. Избрах дългите дистанции след като живях в Африка. Бях омъжена за един младеж, с когото живяхме девет години в Южен Судан, до границата на Уганда и Кения. Там видях животните на Африка – те са истински маратонци. Строени, всички тръгват към зелените поля, преминават хиляди километри, прекосяват река Нил, за да достигнат свежа паша. Когато организираха първия български маратон през 1984 година, отидох да бягам 12 км и когато усетих атмосферата, си казах, че това е същото като в Африка по време на миграцията на животните. И така вече на всеки маратон, преди старт, заставам тихичко страни, затварям очи и се пренасям при животните и тогава потеглям.
Аз не съм елитен бегач. Просто сама съм се научила да бягам, за да си спася живота и здравето си. Сега, на тази възраст, бягам, защото искам да съм здрава, защото знам, че спортът е движение, а движението е здраве. Мисля, че всички хора с физическа възможност, когато искат, могат да бягат. Да, има такива, които не могат да бягат, но те пък могат да ходят, да качват стълби или просто да се разхождат сред природата или дори просто по улицата или в парка.
Да бягаш като младеж
Неотдавна бях в Истанбул и за първи участвах в състезание в зала. Там бягах 60 м и 200 метра и донесох два златни медала. Бях и на един световен шампионат в Сан Себастиан, Испания, който включва в програмата си маратон. Там видях една баба на 92 години, която пробяга 100 м и 200 метра и целият стадион се изправи на крака. Има наистина много стари хора, които бягат като младежи. Мечтая си и аз да бягам до края на живота си, да не спирам, докато мога.
Младите хора, които не спортуват
Искам да кажа на всички хора, които не спортуват, че бягането е движение, това е начин на живот, стил на живот. Когато бягаш, ставаш много по-силен, по-здрав, не купуваш лекарства, не ходиш пред лекарски кабинети. Животът е движение, а движението е здраве. Младите хора трябва да станат от пред компютрите и телефоните и да изкачат няколко етажа, да побягват малко. Освен тези хубави маратони, които се организират в България, ние имаме всяка събота 5 километра бягане в Южния, Западния парк и в пет града на България. Това е безплатно бягане, на което идват участници от 5 до 90 години. Хората трябва да разберат, че всички бягат, всички, от мравката до слона – това е начин на живот, това е здраве.
