Тази история май ще я започнем отзад напред, или да си го кажем иначе – от края към началото.
Защото краят на нашия епизод е една чудна „ушита приказка“, която всъщност разказва за началото на пътешествието ни. В нея се разказва за това, как една странна Мечта дълго се въртяла из тоя шарен свят, докато срещнала щурака Мир, където намерила дом и се родила Идеята. И как съдбата го събрала с неговите другари, как Мечтата се настанила в главите им и какво станало накрая… А накрая станало това, че се родихме ние – „Разказите на хижаря“.
Макар сигурно подобно въведение да ви звучи малко странно, то нещата се случиха така, щото пътят ни към символичното Начало (географският център на България в местността „Узана“) започна именно с тази, много гостоприемна хижа „Партизанска песен“.
И така, след като всеки от нас беше загърбил задъханото си ежедневие, една ветровита, но иначе примамливо ентусиазирана метеорологична обстановка, като за средата на февруари, ни съпътстваше, докато гълтахме километрите в посока Шипченския балкан.
След няколко асфалтови еквилибристики и малко заледени коловози, в късния следобед или, ако по-ви харесва, в ранната привечер стигаме хижата. А там, макар да е още петък, вече се е събрала пъстра компания от весели гости.
Посрещат ни Тони и Галя – хижарите. Усмихнати и доброжелателни, успяват бързо да ни накарат да се почувстваме като да сме си вкъщи.
Вижте: КОМ-ЕМИНЕ: всичко, което искаш да знаеш
А ние бързаме… За два дена трябва да заснемем три хижарски истории. (не успяхме) Пръсваме из столовата камери и микрофони, ахкаме и охкаме и се радваме на полу-питомната им лисица. И се опитваме да накараме нашите домакини да забравят, че запечатваме душите им.
Началото, както винаги, е трудно, ама след малко полека лека се отпускат и разговорът потича нормално.
„Наш`та лисица е може би трета или четвърта поред“ – Разказва ни хижарят Антон с усмивка – „Тука са навъдиха… Те сигурно са от едно котило и само са сменят. И се учат една от друга… и…досадни са, ама хората им се радват.“
Разказват ни историята на хижата, как е построена, кога, от кого, как се е казвала. Антон се подсмихва:
„Като взехме хижата, върнахме старото име. По времето на демокрацията беше и имаше големи дебати, нали, как може тогава… Викам – Това е историята. Така се е казвала… Върнахме старото име и вече пак си е „Партизанска песен“.
И макар името да е будещо противоречиви чувства, както ни каза един стар планинар в друга планина и на друга хижа, „В планината място за политика няма“ и преживяванията ни с тия чудно работливи и готини хора абсолютно потвърждават горното.
А Тони, Галя и Николай, братът на Антон, и баща им дядо Симеон са отрасли в тоя балкан.
Вижте: (Пре)Разказите на хижаря от Узана или накъде да поемем ако случайно се озовем на…
„Е, харесва ли ни да живеем в планината? Аз в планината съм от ей такъв – показва ни с ръка нещо малко по-високо от масата Антон и продължава – „Може би да си хижар, основното е срещата с многото хора, с положителните хора. Ма те тука много рядко се случва някой… нали да му е студена чорбата или му е прегоряла пърленката…“ (Усмихва се) “Тука са… Тука човек си вади само доброто в планината. Не знам що…“ Завършва нашият домакин с усмивка.
Разговорът ни с тия интересни хора продължава с небрежните им разкази за трудните моменти, за чистенето на снега по цяла нощ, за усмихнатото желание гостите ти да си тръгнат щастливи, за сандвичите и топлите терлици в нужния момент. Без да се оплакват и без излишен патос – просто хижарски живот. Животът, който се живее в планината.
„Ние не се бием в гърдите, че все някой сме спасявали. Те повечето хората се спасяват самички… То ако не се спасиш сам… Само им помагаме малко. По едно рамо, нали, щото то… като се стигне до спасяване, повече зависи от тоз, дето го спасяваш…“
А дядо Симеон, който цял живот е прекарал в планината, ни разказа за средна Стара планина, за трудния Балкан, за изненадите на времето, което тук никога не показва само едно лице.
Вижте: Хижа „Тъжа“
„Непредсказуем е. Докато примерно ей тъй пече, могат да се изредят, трите, четиритях времена. Да завали сняг, дъжд, вятър, слънце… Непредсказуем е. И ако сте обърнали внимание, по телевизията, когат дават времето, за средна Стара планина никога не казват.“ – завършва резюмето на метеорологичните особености дядо Симеон. И след като ни посъветва как винаги човек в планината трябва да си носи „нещичко така-така“, добави, че докато го държат краката, няма да слезне от ските или да престане да обикаля величествените планински гори.
Историите следват една след друга и постепенно се оказваме във водовъртежа на веселите компании, които са се събрали тази вечер. И истински се забавляваме с историята за китарата, дето виси на стената, и уж все предните купонджии са я настроили, ма никога не е настроена…
Купоните и кухнята са две много свързани неща, а кухнята на Галя е впечатляваща и тук човек може да опита всичко – от бабината чорбица, до родопско чеверме. Стопаните се стремят всичко да се приготвя на момента и от качествени продукти.
„Ако няма супа, готвена, поне четири-пет вида, все едно, че нямаш храна. В балкана хората си търсят супичката – задължително.“ – разказва Галя.
Вижте: Хижа „Българка“
А пък ние станахме свидетели как се готви чорбата от горски гъби, която, по думите на домакините ни, се плащала предварително…
Историята ни бавно отива към своя завършек, но за нашите домакини, това са само още един или два дни, изпълнени с работа, но и с радост от споделената топлина и уют на горския им дом.
Накрая, сякаш говореше сам на себе си, Антон ни каза: „В планината кат дойдат хората, не знам, променят се…“, а брат му добави – „Какво да ви кажа, начи… В планината е изкуство да живееш. Красотата на планината няма граници. Чувствам се свободен, почивам си… Разкошотията е голяма.“
„Щом хора има, си идват с децата, а вече и с внуците, начи може би така нещичко им е харесало при нас. И на нас ни е харесало пък, че са били тук и са наши гости“ – Завърши Галя.
Тези простички думи, сякаш събираха в едно цяло скромната мъдрост на тия добри, усмихнати хора, и когато си взимахме довиждане с тях и уютната им хижа, се зарекохме да се върнем и ние. Отново при поляните, вековните гори и полу-питомните лисици. И при удоволствието да бъдем отново гости на тези топли планинци.
Вижте: Хижа „Партизанска песен“
Хижа „Партизанска песен“ се намира в Шипченския дял на Стара планина, западно от местността Узана, на 1210 м н.в. Представлява масивна едноетажна сграда със столова и кухня. Хижата е съвременно обзаведена. Стаите са с по 2, 3 и 4 легла, със самостоятелни санитарни възли и централно отопление. Ресторантът на хижата, разполага с 40 места и уютна атмосфера, допълвана от камина. В предлаганата българска кухня, може да опитате от бабината чорбица до родопското чеверме. Живописната местност предлага условия за различни забавления, като велотуризъм, фото лов, разходки и походи из планината. В района има възможност за практикуване на зимни спортове, а комплексът разполага със собствен ски гардероб от турингови ски.
А лисицата съвсем без респект към доминиращия биологичен вид, най-достойно влезе в ролята на кинозвезда.
За още чудни истории или снимки може да ни последвате в ЮТуб канала на предаването https://www.youtube.com/channel/UCPO4PdF2JWiSoZqPzZO44VQ или в профила ни Hut Story – Разказите на хижаря | Facebook
Първи сезон на поредицата „Разказите на хижаря“ се осъществява с подкрепата на Фотосинтезис и Национален Фонд “Култура“ по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации.
