Бягането на дълги дистанции или ултрамаратонското бягане е съпроводено с комбинация от натоварвания за организма. От една страна – лишаването от сън, от друга – непрестанното продължително физическо натоварване. Следствията могат да надхвърлят болките в мускулите и мехурите по ходилата. Може да се случи така, че човек да се откъсне от реалността и виждайки нереални и плашещи картини, да се почувства застрашен и да реагира неадекватно и опасно за самия себе си. Едно такова състояние е халюцинацията.
Защо се появяват халюцинации?
Едно от основните и най-честите обяснения е липсата на кислород. Според проучвания, халюцинации могат да се появят и заради оток на мозъка. И въпреки това, тези състояния и до днес остават не напълно разгадана мистерия и продължават да предизвикват интерес.
Каква е тяхната същност?
Човек губи представа за реалността, вижда несъществуващи хора, животни, предмети, които по някакъв начин си взаимодействат с него. Има и случаи обаче, когато въздействието на психозата може да подтикне човек да върши и опасни неща, които да поставят живота му в риск.
Какво точно виждат халюциниращите?
Картините, които бегачите виждат, са „живи“ и човек се усеща в „друг филм“. Затова и са стряскащи. Атлети са съобщавали за най-различни сюжети – от танцуващи слонове, до преследващи ги косачки, от висящи по клоните на дърветата печени пилета, до говорещи глави в коритото на чешма за добитък. Някои виждат как друг бегач се опитва да ги нападне, а после подскачащите нереални зайчета съвсем не ми носят успокоение. Въобще сюжетите съвсем не са малко.
Вижте: Beyond the Ultimate: ултрамаратоните, посветени на дивата природа
Какво казват експертите?
Д-р Крис Хоу, спортен учен, самият той ултрамаратонец, веднъж видял огромен бял замък, толкова убедителен, че се налага неговият екип за поддръжка да го убеждава, че не е реален. Той предлага следното обяснение на това защо се случват халюцинации: „Мисля, че халюцинациите по време на ултри могат да се дължат на крайната умора, причинена от самото събитие, съчетано с лишаване от сън от една или дори две нощи. Изследване установява, че усилените упражнения имат подчертан ефект върху когнитивното представяне, вариращи от удължаване на времето за реакция, до по-сериозни симптоми като халюцинации.
Обяснение на причините
За халюцинациите може да кажем, че умът ни прави номера. Специалистите обаче казват, че същото е и всичко останало, което виждаме. „Зрението е резултат от сложно взаимодействие между очите, центровете за обработка на данни в мозъка и вероятно дори нашите очаквания и желания“, казва Джей Сангвинети, научен асистент в Университета на Ню Мексико, който изучава психофизиология, или как умът и тялото си взаимодействат.
„Вашият мозък избира какви данни от оптичния нерв иска да използва. Но може и да създаде визуални образи, които просто не съществуват“, казва Сангвинети, обяснявайки, че за да направи най-добрата интерпретация, нашият мозък съчетава двуизмерна визуална информация, с преживяванията през целия живот. „В 99,9 процента от времето всичко е наред, в останалите 0,1 процента от времето виждаме странни неща“, казва той.
Вижте: Защо получаваме халюцинации на голяма надморска височина?
Ултра странни
Халюцинациите се случват при подходящи обстоятелства. Бягането на ултра е един от онези моменти – той всъщност е почти перфектен за създаване на халюцинации.
За възприятията ни става много сложно, когато навън е тъмно или много сенчесто. Шансовете за халюцинация се увеличават, когато добавим и лишаване от сън, което прекъсва визуалната обработка.
Не всичко сюрреалистично обаче, което регистрираме, е халюцинация. Ако нереалната сцена продължи повече от един или два мига, може би всъщност сънувате – мозъкът ви превключва между състоянието на сън и будно състояние. „Всичко се смесва. Мозъкът ви казва: „Това е най-доброто, което мога да направя, като се има предвид, че си бил буден два дни, докато бягаш“, казва Сангвинети.
Как да се справим с халюцинациите
Учените имат няколко предложения:
Нахранете мозъка си. В сравнение с други органи в нашето тяло, мозъците ни се нуждаят от огромно количество кислород и захари (въглехидрати), за да функционират правилно. Лишете мозъка си от тези ресурси и той ще започне да се обърква.
Спете, когато можете. Дори и с добре заредени мозъци, лишаването от сън ще вземе своето, гарантирано. Само 20 минути дрямка в подкрепителен пункт ще ви помогне да предотвратите халюцинациите.
Освободете се от очакванията, че ще имате халюцинации. Все едно да влезете в къща, в която очаквате да има духове. Тогава може и да започнете да ги виждате.
Осъзнато и настоятелно наблюдавайте заобикалящата ви среда. С изминаването на километрите, имаме склонността да се вглъбяваме повече в себе си и по-малко за забелязваме какво се случва около нас. Резултатът може да е халюцинация. Така че си поставяйте за цел, ако трябва насила, да гледате повече около себе си.
Вижте: Пирин Галов за свободата, ултрамаратоните и смирението
Използвайте пейсър. Така той ще ви ангажира със света около вас. Недостатък в случая е, че може и пейсърът да халюцинира. Спасението може да бъде да имате няколко отпочинали пейсъри, които да покриват различни участъци от трасето.
Бъдете спокойни. Дори, когато халюцинацията се появи, дайте си сметка, че случващото се не е реално и го пуснете да си ходи. Или го пратете… да си ходи. Поне като сте сами насред нищото, имате избор как да постъпите и да дадете воля на емоциите си.
Статията е по материали на: trailrunnermag.com и runnersworld.com, както и по разкази на бегачи.
