С Господин Динев за Анапурна, комерсиалните експедиции и още нещо

На 15 март известният ни алпинист Господин Динев пое трудния път към Хималаите с много амбициозна програма – три осемхилядника. Още тогава, а и днес не се отказвам от думите, които казах, че вярвам в него, защото го познавам добре. На място, на територията на Непал, където той е бил не един път, Динко се чувства добре. Когато целият състав се събира в базовия лагер, се казва, че тази година Анапурна е привлякла най-много кандидати за успех над десетия по височина връх на планетата.

За началните дни от експедицията редовно ви информирахме, но някои подробности все пак оставаха недоизяснени и за нас. От сводката, която получавахме, нямаше никаква нотка за частични здравословни проблеми на нашия алпинист. А то е имало, дори още при изграждането на междинните лагери. Информацията, че някакъв нерв тормози Динко в областта на кръста и гърба, оставаше само в него. А той преди още да слезне до топлите минерални бани на Татапаня, е започнал приема на лекарства, които успокояват болката, но предразполагат към унасяне в сън, което от своя страна затруднява дишането. Динко намалява приема на лекарствата, предпочитайки болката, пред нарушеното дишане.

Вижте: Българският алпинист Господин Динев се отправя към 3 осемхилядника

След продължителното, почти десетдневно, влошаване на времето, почти целият наличен състав в базовия лагер предприема атаката, която се осъществява почти в надбягване с времето. Тъй като по маршрута падналите в предните дни лавини са разрушили парапетите и изградени лагери, алпинистите доизграждат лагерите си в движение. Нощува се в лагер 1. Ставаш сутринта събираш палатката и продължаваш напред и нагоре. И така към всеки условно вече обозначен междинен лагер.

Обилният снеговалеж и падналите лавини коренно преобразяват обичайните маршрути. Така Холандското ребро, по което алпинистите са планували изкачването, се оказва непреодолимо и това налага движението нагоре да става по лявото ребро, което е малко по-дълго и значително по-трудно, най-вече между втори и трети лагери. Там са не само трудните места, но и опасните от лавини участъци. Значителен брой саръци и ледени цепнатини. Както още в предишните материали бяхме съобщили, на Динко бе назначен шерп по време на финалната атака.

С нестихващи болки Динко и шерпът продължават нагоре. Достигайки обаче някъде около 6600 м, при преминаването покрай голяма ледена цепнатина, шерпът нарушава равновесието си и при опит да избегне пропадане в цепнатината, изпуска раницата, в която е общият багаж на двамата – палатка, спални чували и редица още неща, жизненоважни на тази височина и в това време

„Настъпи момент на оцеляване за двама ни. Ако бях в национална експедиция и с приятели около мен, нямаше да има никакъв проблем, защото щях да получа помощ. Или аз да дам такава, ако на член от нашата експедиция се нуждае. Тук ние с шерпа сме сами. Не очакваме, а и няма как другите да ни помогнат. Единственото решение е бързо слизане надолу, за да търсим спасение. Слава богу намерихме раницата. Ето, че лавината ни спаси. Раницата не е успяла да преодолее натрупаните снежни маси и се е задържала на повърхността й. Спасени сме от измръзване, защото рискувахме да нощуваме на открито” – ми каза Динко.

Вижте: На 28 октомври 1989 г. българска експедиция за пръв път покорява Анапурна

Нощуват в лагер втори и на следващия ден са в базата. Спасени, с намерения багаж, а и с разминаването с огромната лавина, която прекъсва пътя на тези алпинисти, които след успеха вече са слизали надолу. Налага се прехвърлянето им през огромните преспи да стане с хеликоптер.

В улисията около изпуснатата раница Динко не обръща внимание на засилващите болки. Налага се бързо слизане в Катманду, медицински прегледи и категорично становище. За Господин експедицията се прекратява. Следва дългият път към Родината и към собствения дом, където го намирам.

Вижте: С тракер по стъпките на Господин Динев към трите осемхилядника в Хималаите (обновена)

Експедицията отчита сравнително добри резултати. Мнозинството от кандидатите за върха успяват. Сред тях са и най-кометираните пакистанци – Шехрозе Кашиф, който е най-младият алпинист, стремящ се към Хималайската корона. Другият, не толкова млад, но много известен пакистански алпинист Саджд Садпара, получил известност най-вече около трагедията на К2 преди две години, когато връщайки се той се спасява, това обаче не става с баща му Али, исландецът Джон Снори и чилиецът Хуан Пабло Моро.

Анапурна взе една жертва – новозеландски алпинист, който след изкачването на върха с кислород, на слизане заспива и не се събужда в четвърти лагер. Това обаче, което най-много се коментира, е чудото с намерения след 3 дни пропаднал в голяма цепнатина индийски алпинист Анураг Малу.

Вижте: Чудото на Анапурна: Индийският алпинист е намерен жив в пукнатината след три дни

Завършваме разговора с Господин със загриженост за бъдещето на чистия, истинския алпинизъм, който нашето поколение правеше в златните години на Хималаизма и най-вече онези 14 години, когато на 3 юни 1950 пред устрема на алпинистите падна първият осемхилядник Анапурна, докато последен на 2 май се предаде и най-ниският осемхилядник Шиша Пангма.

доц. Сандю Бешев