Тръгваме към моя край. Той един „планински“, един „висок“, един „хижарски“,… да ти спре дъхът по баирите, ама не е верно това за тиквите, ей! И по равното има хора! И хижари!
Като видях снимката по време на планирането, си викам – „да беее, това си е „Овеч“, какъв „Петрич“. – Горе-долу така, ама не съвсем. Оказа се, че има много общо между двете крепости, но все пак те са на около 30-ина км разстояние.
Аз – млад шофьор. Режисьорът – направо ветеран, ми гледа сеира и ме заплашва, че ще карам през целия път. Аз умирам от страх и изобщо не мисля ни за хижа, ни за предаване, само да докарам до там. Бях пощадена и шофирах само около 100-ина км по магистралата и 20-ина в края. Мога да дишам и да разсъждавам, и да наблюдавам. Ма, този край си е супер, да ви кажа! Освен, че го свързваме с морето, си има една успокояваща шир, че и длъж. Някакво друго време и малко по-друг въздух.
Вижте: Поредицата (Пре)Разказите на хижаря
Вече виждаме скалите и аз се пренасям в детството си, когато на подобно такова кале ходихме да гледаме орлите, а пролет да берем теменужки и коприва, чак ми замириса! И сред таз’ романтика паркираме до каменната чешма в началото на комплекса. Водата, като планинската – чиста и студена. Разтоварваме, а хижата жужи – вечерта ще има юбилей. Балони, украси, проверка на уредбата, подвиквания на изнервени домакини – нормалните неща. Става все по-весело. Добре, че сградата е масивна и просторна – има място и за шумните, и за почиващите.
А за туристите – съвсем леко и бързо се стига до панорама на цялото девненско поле. Гледката е от скална отшелническа ниша. (?? нъл тъй беше), а на около 2 км от хижата е самата крепост, която е една от основните ни твърдини в миналото. В момента сезонно се провеждат разкопки, обещаващи доста отговори и допълнения към вече известни факти от историческата ни действителност.
Вижте: (Пре)Разказите на хижаря от хижа „Добра вода“
А домакините ни – Жулиета и „Ромео“ – а иначе Светльо, са семейство симпатяги, преоткрили се след десетилетия брак. Имат си специална алея на влюбените, която трябва непременно да посетите! А кедърът е вълшебен. Под него тишината винаги е различна. И въздухът. И звукът на гайдата, дето синът им си мечтаел да има и не се отказал, докато не я получил.
Разбира се, че има и рунтави пазители на хижата – майка и син. Достолепни. Котки.
Вътре – разностилно. Модерни стаи със самостоятелни бани и тоалетни. Изрисувани стени и керамични пана. А столовата – ретро: телевизор „Опера“, духало за камината, буренца и рогове, газови ламБи, ковани закачалки, ютии мой набор…
Вижте: (Пре)Разказите на хижаря от хижа „Мургаш“
Отвън, макар да е есен, като се огледаш и можеш да „чуеш“ лястовичките – над повечето прозорци – гнезда. А за охлаждане в жегите, или в студовете, когато си под жега – пред входа има джакузи с басейнче. Какво повече му трябва на човек…
Вижте: С бодра крачка: 5 трекинг маршрута около Варна
Яли, пили и се веселили. Това е ясно, но на сутринта, тъкмо се приготвяме малко по малко за път, юбилярката ни причини мускулна треска от смях. В компанията на бившия и настоящия си съпруг (много похвални и чудесни отношения), ни направи блиц сводка за живота и нравите на местния човек. Жалко, че не пожела да я включим в предаването, т.е. малко късно си смени мнението, но епизодът можеше да стане още по-колоритен.
Това твърде любопитно място се намира на 28 км. югозападно от Варна и на 6 км. от Белослав. Представлява масивна триетажна сграда с капацитет 50 места. Хижата предлага две зали за ползване със 70 и с 30 места за организирани мероприятия. Водоснабдена, електрифицирана, с локално парно отопление, туристическа кухня и столова. Сградата разполага с басейн, футболно игрище и интернет.
Вижте: Таня Даскалова за професията на хижаря
А както споменах в началото за първоначалната грешка, че Петрича е Овеч, ама не е – за да подплатим с документални и веществени доказателства, се отбихме през Провадия, която си е малко позабравен културен и исторически център, още от времето на траките. На 3 км от града се намира Солницата, която в последните години набира популярност по света не само с най-ранната валута (различни по тежест солни топки), но и с най-ранното злато в Европа, намирано до този момент, както и връзка с Варненският Некропол. Около Провадия е открит първият Университет по нашите земи; намерени са надписи на четири езика, множество манастири – има хипотеза, че последните години от живота си княз Борис прекарва именно в манастира в Равна; открит е ранен печат от управлението на цар Симеон I – „моливдовул“… В края на съществуването си всички тези земи са били владение на цар Петър (брат на Асен) и до падането под турско робство, цялата област се е наричала Петрова земя.
Хижари и последователи, отидете до Петровата земя! Струва си!
Епизодът на „Разказите“ от х. Петрича може да видите тук. За още чудни истории или снимки може да ни последвате в ЮТуб канала на предаването https://www.youtube.com/channel/UCPO4PdF2JWiSoZqPzZO44VQ или в профила ни Hut Story – Разказите на хижаря | Facebook
Първи сезон на поредицата „Разказите на хижаря“ се осъществява с подкрепата на Фотосинтезис и Национален Фонд “Култура“ по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации.