Люба Огненова е първата жена – подводен археолог в България, а също и една от пионерите – жени в световната подводна археология. Нейна специалност е Антична и тракийска археология. Откритията на Огненова и учените от нейния екип от БАН допринасят за обявяването на Несебър през 1983 г. за град под егидата на ЮНЕСКО.
Артефактите от Месамбрия
Подводните проучвания в района на Несебър започват през 1960 година по инициатива на Иван Венедиков и Велизар Велков, ръководители на проучванията на сушата. Подводните изследвания са поверени на Люба Огненова-Маринова.
Тя работи по разкопките в Несебър, като се гмурка наравно с опитните водолази. Общо екипът ѝ осъществява 15 подводни археологически експедиции през 60-те, 70-те и 80-те години на 20 в. и разкрива най-впечатляващия и внушителен античен археологически обект под вода по Западното Черноморие – потъналата фортификационна система на Месамбрия – останки от монументални крепостни стени, кули, порти, стълбища и др. При тези дългогодишни проучвания е установено, че Месамбрия е загубила около една трета от укрепената си територия, вследствие на покачването на морското ниво, потъването на сушата, ерозията и абразията.
Апаратите за подводно плуване навлизат в Европа през 50-те години на миналия век, и в България има ентусиасти, които веднага започват да се учат и да ги използват, разказва пред bTV доц. д-р Христо Прешленов от Националния исторически музей – БАН.
Как археологът Люба Огненова става леководолаз?
За да постигне целите си, тя се включва в леководолазен курс в София. На изпита тя трябва да се гмурне на 15 метра дълбочина – нещо, от което я побиват тръпки. За да я провокира да го направи, инструкторът ѝ казва, че на дъното има керамика. По този начин археоложката оставя на заден план страховете и притесненията си и успешно взима изпита.
Пътят към археологията
Люба Огненова е родена на 17 юни 1922 г. в Охрид, в семейство на интелектуалци. Завършва френско основно училище в Битоля и класическа гимназия в Тирана, а след това Класическа филология, с профил археология, в Софийски Университет.
През 1960 г. е поканена на специализация във Френската школа в Атина – прецедент за български учен в „онези години“. На Люба Огненова дължим също редица основополагащи трудове върху античната бронзова пластика, защитното въоръжение и ювелирството в древна Тракия, проучвания по Казанлъшката гробница и град Севтополис. За изключителен научен принос и обществена дейност тя е удостоена с орден „Кирил и Методии“ II степен, медал „100 години БАН“ и много други отличия. Жизненият ѝ път приключва на 18 ноември 2012 г., на 90-годишна възраст.
Паралелно с археологическата дейност Люба Огненова дълги години сътрудничи на тоталитарната Държавна сигурност.