В началото на 1950 г., с цел да се ускори растежът на спортните кадри и да се подобрят постиженията на българските спортисти във всички видове спорт, по примера на СССР, Върховният комитет за физическа култура и спорт /ВКФС/, въвежда Единната републиканска спортна класификация /ЕРСК/.
Тъй като по това време алпинизмът е в системата на ВКФС, в числото на 30-те вида спорт, в които се въвежда класификацията, своето достойно място заема и алпинизмът. Съгласно приетата система, при изпълнение на определен брой изкачвания и зимни траверси, се присъждат съответните звания, които по своята степен са:
Алпинист НРБ: Присъжда се на всеки, който успешно е завършил курс от 10-ина теоретични часа и осъществен еднодневен поход във високата планина. Това дава право на завършилите го да се занимават с алпинизъм.
Вижте: Българки, осъществили първите български изкачвания на значими върхове
Следващите степени, към които тези алпинисти се стремят, са: Трети, Втори, Първи разряди и „Майстор на спорта” /мс/. За изключителни спортни постижения се присъжда и най-високото звание „Заслужил майстор на спорта” /змс/.
По тази система, първоначално към ВКФС, а впоследствие и към БТС, у нас се работи до края на 1989 г., като в различни години последователно към алпинизма се присъединяват и другите дисциплини от системата на БТС – ориентиране и пешеходен туризъм.
През този период общо 46 български алпинисти са удостоени с най-високото спортно отличие Заслужил майстор на спорта, като в това число е и една алпинистка. Първият ЗМС е Александър Белковски, удостоен с това най-високо отличие на 23 декември 1951 г. Тогава ВКФС удостоява 6 души от различни спортни дисциплини с това най-високо спортно звание. Включването в списъка на удостоените и на Александър Белковски, от планинарите бе прието като много висока оценка не само за личността Белковски, но и за българския алпинизъм.
Останалите ни 45 алпинисти са удостоени с най-високото отличие главно при осъществяването на високи спортни успехи, като изкачването на световния първенец Еверест /8848 м/през 1984 г., изкачването на първият ни осемхилядник Лхотце /8516 м/ през 1981 г., изкачването на първия ни седемхиляден връх – пик Ленин, днес Авицена /7134 м/ през 1967 г., както и първите ни изкачвания на най-трудните върхове в Алпите и траверсирането на Безенвгийската стена в Кавказ /1964 г./.
Майсторите на спорта по класическия алпинизъм са 122-ма, в това число и 14-те дами
Освен това имаме четирима души майстори на спорта по спортното катерене и трима по ски-алпинизъм. Един алпинист, Николай Проев, има двойно звание – по класически алпинизъм и по спортно катерене. А една алпинистка, Елена Балева, освен по алпинизъм, е станала майстор на спорта и по ориентиране.
Вижте: В памет на Йорданка Димитрова – първата българка, изкачила осемхилядник
След демократичните промени у нас, през 1989 г., споменатите звания не се присъждат. Тъй като във времето, през което бяха актуални, те изиграха важна роля в развитието на българския алпинизъм, ни дава основание да припомним имената на 14-те дами, завоювали това високо спортно отличие. Ето и техните имена към които са отбелязани мястото на живеене и датата на удостояването им с това звание:
1.Благовеста Аврамова, ЦАЛ 27.08.1962 г.
2.Пенка Михова, София 31.08.1964 г.
3.Ценка Василева, София 23.07.1967 г.
4.Елена Балева, Пловдив 21.09.1970 г.
5.Стоянка Занкова, София 21.09.1970 г.
6.Ана Тапаркова, София 02.04.1973 г.
7.Мария Христова, София 09.10.1978 г.
8.Дафина Гъдева, Казанлък 13.07.1982 г.
9.Диана Владимирова, София 03.02.1983 г.
10.Радка Темелкова, Сливен 03.02-1983 г.
11.Росица Станчева, Варна 27.01.1984 г.
12.Елисавета Първанова, София 27.01.1984 г.
13.Йорданка Димитрова, Кремиковци 27.01.1984 г.
14.Ана Вучкова, Перник 28.06.1986 г.
На 09.10.1987 г. за особено високи постижения Йорданка Димитрова е удостоена и със званието „Заслужил майстор на спорта”.
Може да видите и снимките, които съм събрал, и то от времето, по което те са изпълнявали необходимите изисквания и получавали това звание.
Вижте: 15 българи със званието „Снежен барс“
Благодарим Ви, мили дами, че заедно с нас, мъжете, споделяхте радостите при постигане на значими за българския алпинизъм успехи. Че споделяхте трудностите по трудните стенни изкачвания, както и по заснежените и заледени върхове на на Алпите, Кавказ, Памир, Каракорум и Хималаите.
доц. Сандю Бешев