В края на 60-те години на миналия век съветските алпинисти бяха достигнали завидни успехи по върховете на Кавказ, Памир и Тян Шан. Водещите им алпинисти бяха осъществили по няколко изкачвания на най-високите върхове на посочените планини. В СССР се заговори за „таван” в развитието на най-добрите съветски алпинисти, но „Желязната завеса” бе голяма бариера за пътуването им извън страната. За тях Хималаите и Каракорум, където се извисяват всичките 14 осемхилядника, бяха неосъществим блян. За да задоволят нарасналите потребности на своите алпинисти, след много и продължителни дебати в края на 1967 г. /12.10.1967 г., протокол № 13/ Президиумът на федерацията по алпинизъм на СССР приема важно решение. Учредява се почетното звание „Снежен барс”.
Вижте: Българските височинни рекорди
Какво предвиждаше правилникът за получаването на званието „Снежен барс”?
Правото да притежават това звание имаха алпинистите, които са изкачили и четирите седемхилядника на територията на СССР – Комунизъм /7495 м/, Ленин /7134 м/ и Корженевска /7105 м/, за Памир, както и вр. Победа /7439 м/ за Тян Шан. За много кратко време мнозина съветски алпинисти събраха колекцията. Впрочем 5 от тях вече я имаха и те трябваше само да бъдат узаконени.
Междувременно отношенията между СССР и Китай се бяха влошили и тъй като вр. Победа се намира на границата между двете държави, връх Победа бе заменен с вр. Хан Тенгри, на който само 5 метра не достигат, за да бъде и той член на семейството на седемхилядниците. С годините, когато международните отношения в целия свят се подобриха и много чуждестранни алпинисти започнаха да посещават международните алпийски лагери в подножието на съветските седемхилядници, бе възприето с това звание да бъдат отличавани не само съветски но и чуждестранни алпинисти. Първите чужденци, заслужили това звание, стават американците Уилям Гарнър и Ренди Старет, изкачили вр. Победа през 1985 г., заедно със съветски алпинисти, в чест на 40-годишнината от победата над фашистка Германия.
А българите?
Вижте: Шест или седемхилядник е Хан-Тенгри? (1-ва част)
След 13 август 1967 г., когато и България влезе в семейството на държавите, стъпили на връх над 7-те хиляди метра, нещата тръгнаха очаквано много бързо. Чрез национални отбори, отбори на окръжните съвети на БТС, на клубни екипи и дори чрез индивидуални прояви, нашите алпинисти масово навлязоха в Памир и Тян Шан. През 1987 г. дори се стигна до рекордните 114 български алпинисти да катерят върховете на Памир. Тогава някои се пошегуваха, че републиканската ни алпиниада през 1987 г. се е провела в… Памир.
Вижте: Памирската магистрала: Дивият маршрут на екстремните пътешественици
Един бегъл поглед на българските изкачвания на седехилядни върхове показва, че в периода от 1967 година до сега повече от 250 българи са осъществили над 560 изкачвания на седемхилядни върхове. В това число са и над 40 наши алпинистки. Дори някои от алпинистите ни имат по 8, 9, 10, 11 и дори по 12 – Христо Проданов и Динко Томов.
И както ще видим съвсем не е изненада и това, че първият български алпинист, завоювал това много престижно звание „Снежен барс”, е Йорданка Димитрова, която на 15 август 1989 г., заедно със съветски алпинисти, стъпва на вр. Победа /7439 м/. С това си изкачване тя става не само първата българка носителка на това звание, но и първата чужденка, наредила се на 416-то място в дългия списък на Снежните барсове, които към настоящия момент вече са 673-ма души.
Историята не приключва до тук, защото при една моя служебна командировка до СССР и при нарочната ми среща с държавния треньор на Федерацията по алпинизъм на СССР Владимир Шатаев, се изясниха имената и на останалите 14 български алпинисти, които вече имаха в актива си изискванията за това звание. Всичко около въпросното звание приключи само за 2-3 дни, което позволи медалите /жетоните/ на горните 15 души да ми бъдат предадени и донесени в Българската федерация по алпинизъм, за да бъдат официално връчени на тези, които ги бяха заслужили.
И с това въпросът все още не е приключил, тъй като година по-късно /7.08.1990 г./, с изкачването си на вр. Хан Тенгри, това отличие трябваше да завоюва и Любомир Илиев, както и Боян Петров, изкачил същия връх на 1.08.2003 г. Но, междувременно Китай и СССР отново подобряват отношенията си и вр. Победа отново става достъпен и си заема полагаемото му се място. Този факт налага на 18 ноември 1989 г., Президиумът на федерацията по алпинизъм на СССР да прибави анекс към първоначалния проект и вместо четирите върха, официално бе включен пети – Хан Тенгри, който в последно време все по-често се споменава с височина 7010 м.
Както споменахме по-горе, към настоящия момент общо 673 алпинисти са станали носители на това звание, а някои от тях дори са го завоювали по няколко пъти. Рекордьор е руснакът Борис Коршунов, който 9 пъти покрива тези нормативи – 1981, 1988, 1990, 1991, 1993, 1998, 1999, 1999 и 2004 г, когато е на 69 години. Най-младият алпинист, завоювал това звание, е Андрей Целищев от Казахстан, когато е бил на 22 години. Три пъти колекцията е станала притежание и на алпинистката Елвира Носонова /1973, 1988, 1991 г./, добре позната на по-старото ни поколение алпинисти. Само за 29 дни, 17 часа и 5 минути полякът Анджей Барчиел се изкачва на петте седемхилядника и това той прави от 15 юли до 12 август 2016 г.
Вижте: 1967 България влиза в семейството на седемхилядниците
Българи, носители на „Снежен барс“
А ето и имената на българските алпинисти, удостоени с това много престижно звание, по реда на номерата на значката „Снежен барс”, връчена на алпинистите ни. Четирите върха, с които 15-те ни алпинисти са признати за това високо звание, са изписани с имената им по това време. Някои от алпинистите имат още по няколко изкачвания на 4-те върха, но тук сме отбелязали само тези, които са ползвани за званието и те са първите им изкачвания. Ето и самия списък.
1.Иван Вълчев – Пловдив / № 391/
Ленин /06.08.1975/, Корженевска /30.07.1979/, Комунизъм /27.07.1988/, Хан Тенгри /17.07.1983/
2. Стамен Станимиров – Кюстендил /№ 392/
Ленин /13.07.1983/, Комунизъм /27.07.1983/, Корженевска /29.07.1983/,Хан Тенгри /17.07.1989/
3. Радослав Славов – Варна /№ 393/
Ленин /15.07.1983/, Комунизъм /27.07.1983/, Корженевска /27.07.1988/, Хан Тенгри//27.07.1989/
4. Господин Динев – Сливен /№ 394/
Комунизъм /30.07.1984/, Корженевска /30.08.1987/, Ленин /19.07.1988/,Хан Тенгри /17.07.1989/
5. Веселин Чаушев – Пловдив /№ 395/
Комунизъм /28.07.1985/, Корженевска /05.08.1985/, Ленин /17.07.1988/,Хан Тенгри /17.07.1989/
6. Емануил Деянов – София /№ 396/
Корженевска /30.07.1979/, Комунизъм /30.07.1980/, Ленин /18.07.1988/, Хан Тенгри /17.07.1989/
7.Минко Занковски – Черни Осъм /№ 397/.
Корженевска /28.07.1979/, Комунизъм /29.07.1980/, Ленин /18.07.1988/, Хан Тенгри /19.07.1989/
8. Дойчин Василев – София /№ 398/
Корженевска /30.07.1979/, Комунизъм /27.07.1980/, Ленин /17.07.1983/, Хан Тенгри /19.07.1989/
9. Петър Панайотов – Велико Търново /№ 399/
Комунизъм /02.08.1985/, Корженевска /26.07.1988/, Ленин /18.08.1988/, Хан Тенгри /18.07.1989/
10. Огнян Стойков – Петрич /Варна/ /№ 400/
Комунизъм /20.07.1987/, Ленин /28.07.1988/, Корженевска /29.0788/, Хан Тенгри /19.07.1989/
11. Людмил Янакиев – с. Радуил /Самоков/ /№ 401/
Комунизъм /20.07.1987/, Ленин /28.07.1988/, Корженевска /27.07.1988/, Хан Тенгри /19.07.1989/
12. Тодор Григоров – Кюстендил /№ 402/
Ленин 18.07.1988/, Комунизъв /24.07.1983/, Корженевска /30.07.1983/, Хан Тенгри 30.07.1989/
13. Димитър Начев – София /№ 403/
Корженевска /29.07.1986/, Комунизъм /31.07.1988/, Ленин /05.07.1986/, Хан Тенгри /21.07.1989/
14. Петко Тотев – София /№ 404/
Ленин /15.07.1983/, Комунизъм /26.07.1983/, Корженевска /27.07.1988/, Победа /18.08.1989/
15. Йорданка Димитрова – София /№ 405/
Ленин /15.07.1983/, Комунизъм /30.07.1983/,Корженевска /05.08.1985/,Победа /15.08.1989/
Забележка:
1. Списъкът е съгласуван с държавния треньор по алпинизъм на бившия СССР Владимир Шатаев.
2. Номерата в скоби, след имената, са по общия списък на всички Снежни барсове, удостоени до 18 ноември 1989 г.
доц. Сандю Бешев