Когато си бил в Алпите, една част от теб остава завинаги там, запленена от величествените пейзажи и спиращите дъха гледки. А колко ли е силна връзката между човек и планина, ако този човек е прекарал почти половин век по снежните ѝ била и върхове?
Тиери Рено е планински водач с впечатляваща кариера, заявил своя талант на водач и катерач още преди да навърши 20 години. През 80-те и 90-те години на миналия век и до днес, преминава през всички етапи на свободното и ледено катерене – прокарване на нови маршрути, премиерно свободно преминаване на дълги класически маршрути, катерене за време. Неговите постижения из скалните масиви са неизброими и вървят ръка за ръка с ангажиментите му като планински гид за изкачвания на най-красивите турове в Алпите и най-красивите стени в света. Срещнахме се с Тиери Рено по време на 17-тите „Дни на предизвикателствата“, за да го попитаме какво е отражението на глобалното затопляне върху Алпите и какво е бъдещето на алпинизма и катеренето.
Какво е за теб професията на планинския водач?
За мен това е да приемеш предизвикателството да водиш хора с различен начин на живот и ниво в планината. Водачът трябва да бъде постоянно на разположение и готов за изслуша, а също така да адаптира маршрута, според желанията на всеки от присъстващите, като държи сметка за способностите на различните хора, физическата форма, и също така на условията в планината.
Водачът трябва да се пригоди към условията и да избере това, което най-пълно отговаря на едно добре обмислено изкачване.
Наблюдават ли се промени в Алпите, свързани със затоплянето?
Наблюдават се промени и те се увеличават. Колкото по-малко глетчери има, толкова по-малко от слънчевата топлина се отразява и толкова повече скалите поемат светлина и се затоплят. Така се засилва процеса и се увеличава разтопяването експоненциално.
Освен това намаляването на снега отнема от спойката между скалите и се получават срутвания. Те се случват, защото, когато се разтопи глетчерът, вече няма какво да поддържа скалата. Стават големи откъсвания – това е впечатляваща гледка, но доста опасна, защото не можеш да предположиш кога ще се случи.
С годините започна да се наблюдава ускоряване на процесите. Това е доста стряскащо и се случва все по-бързо и по-бързо. През 2002 г. например в района на Монблан имаше откъсване на огромно количество скала – милиони тонове. Нещо огромно наистина!
Как се отразява това на хората, занимаващи се с алпинизъм?
Тези процеси се отразяват на всички, свързани с алпинизма. Сега през зимата не е толкова студено, колкото беше преди. Преди беше изключение да е топло през зимата, а сега е рядкост да е студено. Това неминуемо се отразява на леденото катерене и на още много дейности.
Има и друго изменение, което наблюдаваме – например някое място, на което преди не би отишъл през юли, сега можеш да отидеш и през януари и февруари, стига да няма буря и студен фронт. Места, на които преди не би отишъл през зимата, сега трябва да отидеш тогава, защото по друго време не е възможно. Трябва да се променяме – да следим и да се адаптираме. Това е много важно.
Някои изкачвания вече твърде много са подчинени на случайността и дори са станали невъзможни, без да се поемат големи рискове, и това предполага да се научим да се отказваме. Самите ледници са много силно засегнати, като това прави достъпа до определени турове проблематичен или изискващ много специален подход и допълнителни специфични инвентари.
Кога започна да забелязваш затоплянето и промените идващи с него?
Започнах да се катеря преди повече от 50 години. Тогава никой още не
се замисляше за затоплянето. През 90-те години започнахме да наблюдаваме началото на тези процеси, но още не бяхме сигурни. Вече през 2000-2001 г. глетчерите започнаха да се топят много повече. Тръгнаха надолу, ставаха все по-издължени и височината им започна да спада. Започнаха да се появяват тераси с редуващи се глетчери и скали – можеше да се видят бели и черни ивици. Сега глетчерите са откъснати едни от други. Постепенно ледът изчезва и остават само скали.
Има доста голяма промяна за ски спорта, защото има все по-малко сняг от средата до дъното на долината. Ако тръгнеш да караш ски от високото, все по-често не можеш да стигнеш края на трасето, освен ако нямаш крило. Нужна е креативност. (усмихва се) Винаги има решение, това е еволюция.
В миналото скиорите не можеха да преминат определени линии, защото там имаше препятствия от надвиснали глетчери, но сега те са се свили толкова, че вече се появява нова линия. От друга страна възможност за скиорите е и преминаването през терени с много ледени цепнатини, които силно са се отдръпнали – това поставя пред тях нови въпроси, но и открива възможности за нови маршрути, екстремни или не… Така че от една страна имаш по-малко, но от друга страна имаш повече.
В следствие различните промени например вече може да се използва велосипед, за да достигнеш до места, които доскоро са били в лед. Затоплянето не е краят на планинарството, нито краят на карането на ски, просто нещата се променят. Нужна е адаптация. Можеш да се забавляваш повече, стига да си изобретателен. (усмихва се)
Нещата, които можеше да се правят през юли и август преди 40 години, сега, в добрите години може да се правят до средата на юли, но същевременно е рисковано, защото има доста скални срутвания.
Леденото катерене вече може да се практикува в различни сезони, от това, което е било стандартно. Специфично може да се практикува основно пролетта и началото на зимния период, когато в ниските части вали дъжд, а във високите сняг. Така стават добри условия за ледено и смесено катерене. Просто е въпрос на наблюдение и промяна.
Ледниците намаляват, но остават замръзналите водопади. Предимството им е, че, въпреки че вече са изкачени, всяка зима има нова линия. Важно е ти да си първи по тази линия, по девствения лед, да си направил хватките и стъпките за другите. И това е най-голямото удоволствие. (усмихва се) След това всички са последователи. Има хора, които винаги са лидери.
