Името на Георги Стоименов е много познато на българските туристи и алпинисти и най-вече на ветераните. Още по-добре то се разпознава тогава, когато се съчетае с името на Константин Саваджиев. Защото тези две имена образуват онази свръзка, която от 21 до 23 август 1938 година, осъществява първото изкачване на Североизточната стена на вр. Мальовица. Стената, позната на алпинистите като „Черният триъгълник” и определила върха за „Символ на българския алпинизъм”.
Вижте: Кога и как стената на връх Мальовица бе покорена?
Нямах щастието да го познавам лично и не се наемам да кажа нещо повече както за самия него, така и за последния му ден. Поради това, с помощта на Константин Чипев, ви предлагам от първо лице автентичния разказ на един от петимата участници в трагичното изкачване, и най-вече слизане от вр. Мусала, на 20 януари 1940 година. Разказът на Любен Загоров (Царю) помествам с незначителни съкращения.
Вечерта на 19 януари 1940 г. на х. „Мусала” се събира голяма група планинари. Вечерта преминава в много приятна и задушевна атмосфера.
Основната група няма планове за утрешния ден, но петима души – Георги Стоименов, Ивайло Владигеров, Генчо и Димитър Михайлов и Любен Загоров са решили на другия ден да се изкачат на върха и оттам да продължат за заслон „Заврачица”, поради което си лягат по-рано от останалата група.
ВИЖТЕ: Първото зимно изкачване на Северната стена на Мальовица
На следващия ден, 20 януари, въпреки не особено добрите атмосферни условия, поемат към върха и след около 3 часа бодри и усмихнати, както винаги, са посрещнати много радушно от Боре (Бабата) и жена му Дара. След лека почерпка от рожденика Георги Стоименов, към 14 часа петимата се отправят към мусаленската седловина. Времето е ветровито и мъгливо, а температурата е – 17°С. Това не ги плаши, тъй като не за първи път те преминават по този маршрут. С няколко сполучливи серпентини със ски на краката всички слизат до седловината.
Тук силният вятър преминава в истинска буря. Вятърът просто ги поваля на снега, температурата спада до – 28°С, дрехите им вече са вледенени, а те самите адски замръзнали. При това положение и петимата единодушно решават вместо да продължат по билото на Близнаците, да се спуснат от седловината надолу към долината на р. Марица. Тръгват в колона един след друг.
Вижте: Защо Мальовица е символът на българския алпинизъм?
Пръв със ските е Георги Стоименов. Най-опасното място, козирката на Мусаленското седло, всички преминават благополучно. Надолу е сравнително по-тихо и по-топло, но видимостта е слаба. Започват да слизат по диагонал към „Трионите”. Склонът е доста стръмен и под краката на Ивайло Владигеров снегът започва да се свлича и той с пълен глас извиква „Прощавайте, другари”.
Съобразителността и близостта на Димитър Михайлов го спасява. В този момент едната ска на Любо се откача и полита надолу. Гошо, който е най-близко до ската, успява да я задържи. В това време се чува страхотен грохот, вдига се снежен прах. Сняг, скали и земя се понасят надолу. От „Трионите” се откъсва огромна лавина в обсега, на която попада Гошо…
Четиримата моментално започват претърсването. Цели 4 часа продължават да ровят в злокобния сняг. Всичко обаче е напразно. „Не усетихме кога се стъмни. Вятърът почти бе утихнал, мъглата се вдигна. Месецът бе изгрял и хвърляше бледа светлина върху ледения гроб на нашия другар. С мълчаливо благоговение ние наблюдавахме блестящото величие на природата, нейната разрушителна сила и нищожеството на човека”, ще напише след време неговия приятел Любен Загоров.
По ирония на съдбата точно на рожденият си ден 20.01.1940 г. завършва жизненият си път Георги Стоименов – партньорът на Константин Саваджиев в историческото първо изкачване на Североизточната стена на вр. Мальовица. Изкачване, записано с главни букви в славния, почти 95-годишен път на българския алпинизъм.
През изминалите повече от 80 години неговите приятели, докато бяха живи, а сега и сега техните наследници се изкачват на вр. Мусала, за да сведат глави пред паметта на един голям алпинист, планинар, но преди всичко Човек.
Поклон пред светлата му памет!
доц. Сандю Бешев
Още изключителни истории, разказани от доц. Бешев, ще откриете в книгите, издадени от Списание 360:
„Истории за началото на планинарството в България“ „Българи на големите върхове по света“
