Запитвали ли сте се кой и кога е изобретил седалковия лифт? Това безспорно е инженерно съоръжение, което не може просто да седнеш и да измислиш. Е, може да ти хрумне идеята, но са си нужни набор от обстоятелства и достатъчно добри специалисти, за да се стигне до крайния резултат.
Човек би помислил, че такова съоръжение е произлязло от нуждите на строителството. Или автомобилното производство? Може да гадаем много, но по-добре да се насочим към безкрайно любопитната история по неговото създаване.
Идеята за ски седалков лифт
Колкото и малко вероятно да звучи, седалковият лифт е проектиран от железопътна компания. През 30-те години на миналия век Юнион Пасифик разработва първия ски курорт в Съединените щати. Вдъхновен от европейските ски курорти, главният шеф на железниците, Аверел Хариман, решава, че изграждането на ски зона в курортен стил в Съединените щати ще помогне за стимулиране на пътническите пътувания с влак. Безпогрешен нюх, защото туристите от висок клас се стичат в курорта Sun Valley в Кечъм, Айдахо, когато през декември 1936 г. тръгват първите в света седалкови лифтове.
В горещ летен ден през 1936 г. на железопътната гара в Омаха, Небраска, заедно с президента на Union Pacific Railroad Аверил Хариман, е един олимпийски състезател по ски. През следващите няколко дни щеше да се роди една революционна нова машина, която щеше да промени завинаги зимния планински пейзаж по света.
Аверил вече е бил свидетел на успеха на зимния ски курорт в Сейнт Антон, Австрия. Той също бил забелязал как сянката на Втората световна война спира ски спорта в Европа. Така стига до идеята: „Защо да не построим ски курорт в Америка?“ Очевидно, създаването на седалковия лифт е по-скоро случайно, отколкото продукт на научно търсене.
Аверил изпраща свой човек да пътува из Америка, за да намери идеалното място за такова съоръжение. Той е категоричен, че мястото трябва да е на железопътната линия. Неговият сътрудник Фон Готшалк, който осъществява проучването, е на мнение, че курортът не може да бъде близо до голям град, поради потенциално струпване през уикенда, и трябва да е разположен по-ниско от 1830 метра надморска височина, поради потенциални белодробни и сърдечни проблеми. В крайна сметка на тези критерии отговаря Кечъм, Айдахо – отдалечен миньорски и овцевъден град, с железопътна линия до него.
Ски влекът (тегличът с въже) е изобретен някъде през 1933 г., но Аверил смята, че гостите му няма да пропътуват половината Америка, за да се закачат на мокро въже, за да бъдат изтеглени нагоре по хълма.
Бананите в полза на ски туристите
Оттук идва и срещата в Омаха, Небраска, която споменахме по-горе. На нея присъства младият инженер Джим Къран, който е в челните редици на транспортирането на банани от плантациите до железопътните вагони, без да бъдат наранявани гроздовете банани. За да осъществи безопасното им преместване, той е прикрепил куки към разположен високо подвижен кабел. На срещата Джим казва: „Защо просто не изградим същия движещ се кабел над главата и поставим столове, заместващи банановите куки? Така скиорите могат, докато седят на тях, да се возят до върха на лифта?“. Два дни по-късно той вече е готов със скеле, на което е закачен стол, прикрепено странично в задната част на пикап. Опитите, които възнамеряват да правят, са скиорът да стои изправен, а пикапът със скелето да идва зад него, имитирайки движението на седалка, закачена за въже.
Олимпийският ски състезател Чарли Проктър се обажда на свой приятел да дойде, заедно със ските и щеките си и да бъде изпитателят, който да бъде „грабнат“ от висящия стол. Приятелят му пристига, незнайно защо, носейки всичките си тежки вълнени ски дрехи. Не може да се отрече, че така опитът е щял да достигне максимално ниво на автентичност.
Експерименталната работа
В началото той стои върху слама и след половин дузина неуспешни опити, се стига до извода, че сламата няма същата хлъзгавост като снега. Следват опити, при които добавят масло към сламата, но и това е неуспешно. Единственият резултат са съсипаните вълнени панталони на скиора. Тъй като навън е 36 градуса, те не рискуват да експериментират с натрошен лед, който очевидно би се разтопил.
Както знаем, гениалните идеи имат склонността да се появяват, когато спрем да мислим по задачата. Така се случва и тук. Докато групата разпуска на по бира, някой от инженерите се сеща, че зад сградата има голям бетонен блок и предлага да поставят скиора върху него, но с чифт ролкови кънки на краката.
На следващата сутрин опитното морско свинче, в изпотени вълнени ски дрехи, констатира, че ролерите са страхотни и усещането е съвсем близо до плъзгането на ските. Сега всичко, което трябва да направят, е да разберат колко бързо да карат пикапа с прикрепената седалка. След не по-малко от 20 опита е избрана скорост на пикапа, която да е бърза, но не толкова, че движещият се стол да нарани краката на скиора.
Вижте: Повратна точка: надуваемата гума на Джон Дънлоп и Робърт Томсън
Първият курорт със седалков лифт
Когато скоростта и методът на „вземане“ на скиора са решени, остава да се решат по-прости неща: къде в Кечъм да се построи лифтът, колко голям да е кабелът, как да се прекара до върха и така нататък.
Мястото избират лесно с находчив маркетингов ход на Стив Ханаган, който решава да промени името на курорта от Кечъм на Сън Велей (Sun Valley). Запланувано е лифтът да бъде проектиран, построен, преместен в Айдахо, инсталиран и пуснат в експлоатация до седмицата преди Коледа, когато всички приятели на Аверил ще пристигнат там.
По онова време няма булдозери, които да са достатъчно мощни, за да теглят кабела нагоре по хълма, така че те събират трийсетина товарни мулета, които да носят намотки от кабела и ги подкарват едно след друго нагоре по склона на планината Долар.
Железопътните инженери успяват да проектират и да пуснат новия модерен седалков лифт навреме само за четири месеца и половина. Днес това би отнело много години, само за получаване на разрешителни за изкопаване на дупките за основата. Скоростта на лифтовата седалка обаче е същата, с която се движи седалков лифт с фиксирано захващане днес!
Един проблем обаче пречел – снегът така и не се появявал в Sun Valley навреме за откриването. Обявено било, че всеки, който е дошъл за Коледа, може да остане, докато падне снегът в Долар, а стаята и храната са за сметка на Union Pacific Railroad. Сняг пада на 2 февруари и тогава лифтът тръгва.
Това първо съоръжение е последвано от лифт на планината Проктър, която предлага голямо разнообразие от терени. Лифтът в Sun Valley работи до затварянето на курорта по време на Втората световна война, когато е ползван като място за почивка и рехабилитация на флота.
Друг лифт е построен на планината Рууд, за да поддържа и обслужва състезанието по ски скокове, провеждано веднъж годишно. Този лифт не е със седалки, а с парче дървена дъска.
Междувременно в Квебек, ски курортът Mont Tremblant Lodge започва работа с първия си седалков лифт през 1939 г. Заради стръмния терен и лошото ски оборудване в Балди, първите построени лифтовете са през 1941 година.
По-нататък можем да си представим как лифтовете навлизат във все повече курорти и правят достъпни зимните спортове за повече хора.
Вижте: Витоша – Музей на лифтове
Първите лифтове в България
Най-старият ски влек на Витоша е „Заека“, построен през 1952-53 г. През годините той рядко не е работил и е един от символите на Витоша. Първоначално е бил едноседалков лифт, по-късно е модифициран на влек-паничка. Спрян е през 2010 г.
Драгалевският лифт е най-старият лифт в България и сред първите на Балканите. Първата част започва над кв. Драгалевци и достига до местността Бай Кръстьо. Тази отсечка на лифта е пусната в действие през 1956 г. Втората част свързва местността Бай Кръстьо с Голи връх. Построена е през 1968 г., дължината й е 1700 метра, с денивелация 438 метра. От няколко години Драгалевският лифт не работи.
Вижте: Боровец: Първият курорт
