Сър Ърнест Шакълтън е роден на 15 февруари 1874 г. в графство Килдър, Ирландия. Умира на 5 януари 1922 г., на борда на кораб в Гритвикен, Южна Джорджия, на 47 години. Погребан е в Южна Джорджия.
Антарктида е последният открит от човека континент, поради неговата отдалеченост, както и хилядите километри лед, покриващи почти 100% от неговата повърхност.
Именно към тази снежна пустош се отправя на експедиция знаменитият английски откривател сър Ърнест Шакълтън през 1915 г.
Целта, която си поставя, е да прекоси Антарктида с шейни, като по пътя забие британския флаг в самия център на Южния полюс. В това начинание участват 29 души, почти всички вече притежаващи опит в борбата с арктическия климат. Но има и едно изключение – Пърси Блекбороу. 18-годишният младеж кандидатства за позиция в екипажа на кораба, но е отхвърлен от капитана. Въпреки това той успява да стане част от експедицията, като се прокрадва незабелязано на кораба и се скрива в трюма.
За Ърнест Шакълтън се говори, че е роден лидер, който умее да води хората си. Любопитно е, че трябва да е имал доста добро чувство за хумор, ако се съди по обявата, която пуснал преди експедицията си през 1914 г.:
„Търсят се мъже за опасно пътуване. Ниски заплати. Студ. Дълги часове в пълен мрак. Безопасното връщане е съмнително.“
Ърнест Шакълтън и екипажът му потеглят от британската колония на остров Рос с изследователския кораб „Ендюрънс“ (англ. – Endurance), което означава „издръжливост“. Те достигат до Антарктида преди началото на арктическата зима и след като изтеглят плавателния съд върху един ледник, започват да се подготвят за прехода по суша. Планът е да тръгнат при разтопяването на крайбрежния лед.
По време на разтопяването на ледовете обаче „Ендюрънс“ се блъска многократно в парчета от ледения шелф и в резултат получава множество пробойни по корпуса. Така в трюма започва да нахлува вода и по заповед на Шакълтън екипажът изоставя кораба.
Изследователите трябва да се придвижват по скованото от студ крайбрежие, носейки единствено екипировката, която спасяват при бягството си от плавателния съд.
След няколко месеца изключително болезнен преход по суша, през който запасите на групата свършват, Шакълтън и хората му навлизат отново в открито море. Сега те използват три спасителни лодки, които са дърпали по арктическите ледове. На ръба на силите си екипажът излиза от ледения шелф и акостира на Слонския остров, който обаче е на повече от 1000 километра от най-близкото човешко селище.
Изключително влошеното здраве на мнозина от групата принуждава Шакълтън да превърне две от лодките в колиби. Той оставя повечето от хората си на каменистия остров, където ще разполагат с пингвинско и тюленово месо и ще могат да се възстановят. Освен това ледниците в околността им предоставят сладка вода.
Младият Пърси Блекбороу е сред оставените в импровизирания заслон. Първоначално на него е предложена честта да стъпи пръв на сушата, но се оказва, че пръстите на краката му са така обездвижени от вечния студ, че дори не успява да се изправи в лодката.
Шакълтън и няколко от по-здравите мъже потеглят към остров Южна Джорджия, където е най-близката китоловна станция. За да стигнат до там, те трябва да се придвижат с ветроходна лодка, плавайки повече от две седмици през ледените води на морето Уедъл.
Виж: Стефан Иванов от „Неверест“ се впуска в гребна експедиция от Антарктида през Южния Океан
Най-сетне стигат до суша, преодолявайки две морски бури. През цялото плаване се налага непрекъснато да къртят оформящия се около корпуса на лодката лед. За жалост се оказва, че са акостирали от другата страна на острова. Ърнест Шакълтън за пореден път показва сила на характера и поема с още двама души към замръзналите планини във вътрешността на Южна Джорджия.
Успяват да прекосят близо 30-те мили до другото крайбрежие и намират човешкото селище. Оттам вече те успяват да изпратят кораб, който да прибере останалите в другия край на острова хора, а после и по-мащабна мисия, която да спаси бедстващите корабокрушенци на Слонския остров.
В крайна сметка Ърнест Шакълтън успява да спаси живота на всички свои подчинени, включително и на младия Блекбороу, който обаче губи всички пръсти на краката си. При своето завръщане във Великобритания, хората от екипажа са посрещнати като герои, а Ърнест Шакълтън е награден с отличие за храброст.
Експедицията, в която ще участва Стефан Иванов, наречена „Мисията на Шакълтън“, ще проследи пътешествието, извършено от Ърнест Шакълтън и петимата членове на неговия екипаж.
