В живота си всеки нормално развит човек, освен пряката си служебна работа, малко или много се е занимавал и с някакво хоби. Познато под названието „Колекционер”, това занимание се е развило почти във всички сфери на човешкия живот. За някои това е преминало дори в страст. В следващите редове ние няма да се спираме нито на колекционерството, нито на страстта към различните видове забавления, а ще ги разгледаме, за да се види напълно заслуженото внимание към значките, които още от учредяването на БПК и впоследствие – БАК, БФА, БФКА са красили гърдите на тези, които са ги заслужавали.
Предмет на нашето изложение ще бъдат значките, които в продължение, вече на близо сто години, са съпътствали развитието на българското планинарство и алпинизма. Поводът да се обърнем към това съпътстващо развитие е предстоящото официално откриване на възстановения и обновен Музей на алпинизма в Учебния център „Мальовица”. За съжаление на това предстоящо откриване няма да видите специален кът на значките.
Бързам да съобщя, че това не е станало нито от подценяване на значението, нито от вниманието, което е отделяно към този клон от цялостното развитие на българския алпинизъм. Напротив, на значките винаги се е гледало с добро око, както от ръководителите на алпинизма, така и от алпинистите, които са се радвали на момента, когато една или друга значка е закачвана на ревера на тяхното яке или блуза. И така кои и колко са значките, които в близко време ще намерят своето заслужено място в общата експозиция на обновения музей?
Още при приемането на Учредителния протокол на Български планински клуб /БПК/ на 19 ноември 1929 година, е записано, че ”Значката на БПК, която представлява планински връх /в случая Мальовица/, на който има изображение на ледокоп – символ на алпийската воля и въже – израз на вярата в партньора, който е на другия му край, стои на особена почит от членовете на клуба. Значката играе ролята на членска карта и член, който се лиши от нея, губи правото си на членуване.” Значката е имала пореден номер и е връчвана много тържествено на всеки един от 18-те учредители.
Впоследствие, както е известно, на 17 ноември 1934 г. общото събрание единодушно взема решение да преименува клуба от планински в алпийски – Български алпийски клуб /БАК/. Съвсем естествено, придържайки се към подчертано положително отношение на ръководството към значката, още през същата година е поръчана и изпълнена новата значка БАК. Две значки, които едва ли е имало, и дори и сега има алпинист, който да няма желание тази значка да стои, ако не на ревера на дрехата му, то поне в „алпийския кът” на стената или в библиотеката си.
Вижте: Станете част от Музея на алпинизма
Кои са другите значки, които трябва да заемат достойното си място в обновения музей? Ще се опитам накратко да ги изброя, със застраховката, ако някоя пропусна, да бъда извинен и допълнен. И най-важното: ДА СЕ ОБЪРНА С АПЕЛ КЪМ ВСЕКИ ВЕТЕРАН, ДЕЙСТВАЩ АЛПИНИСТ ИЛИ ДОРИ САМО СЪМИШЛЕНИК, КОЙТО ПРИТЕЖАВА ИЗЛИШНА ЗНАЧКА, ДА Я ПРЕДОСТАВИ НА МУЗЕЯ. Ето накратко и за тези, за които си спомням: „Алпинист НРБ”- първа и втора степен, III-ти, II-ри и I-ви разряд, както и „Майстор на спорта”. Значка „Заслужил майстор на спорта”, поне на автора не е известно да е имало. А защо към алпийските значки не прибавим и тези на БТС, както и на останалите подразделения на съюза – 100-те национални обекта, планинските първенци и други.
И накрая отново съобщаваме, че поради непредвидена авария в отоплението, откриването на обновената сграда на школата и Музея се отлага за неопределено време – най-вероятно за началото на месец декември. За точната дата всички интересуващи се ще бъдат информирани чрез сайта на списанието.
И не забравяйте – носете със себе си това, което eвентуално бихте могли да подарите на Музея. На всеки дарител от страна на БТС ще бъде връчена специална грамота.
Ако искате да се докоснете до трудовете на доц. Бешев, може да ги откриете тук:
„Истории за началото на планинарството в България“ „Българи на големите върхове по света“
