В рубриката “Boleron mountain stories” с нашия партньор – първият онлайн застрахователен брокер Boleron, ще разгърнем страниците на миналото, за да проследим част от първите регистрирани планински изкачвания, осъществени от българи още през 19 век.
Докато в Европа още от 1786 г. активно се развива планинарското движение, то в България, която по това време е част от Османската империя, никой не е мислил за планинарство в смисъла на туризъм. И все пак историческите извори за запазили свидетелства за делата на някои по-будни наши младежи, получили възможност за пътуване или обучение извън страната. Тези нашенци именно правят първите плахи стъпки в планинарството и донасят тази кутура в България. Това са и хората, на които реално дължим развитието на планинарството, такова, каквото го познаваме днес. Ето и техните истории…
Христодул Сечанов и първото документирано планинско изкачване
Повече от 150 години ни делят от времето на първия намерен български запис на планинарска тематика, за който имаме информация. Той е писан през 1864 г. от възрожденеца Христодул Сечанов от Самоков, в писмо до своя учител и приятел Неофит Рилски. От кореспонденцията между двамата напредничави българи личи, че още в онези времена се е разбирала важността на планинарството за изграждане на здраво общество с национално самосъзнание, любов към природата и ресурсите на родината. “Алпийската” информация е оскъдна, но за сметка на това писмото ясно показва, туристическа насоченост на изкачването, както и кога и къде е направено. Добавяме текста на писмото с оригиналното му изписване:
„На 1864 въ времето на ваканциите презъ иулия отдихмы на разходъ у Швейцария и като обходихме разнистраны на олимпийскыте горы въскачихмы ся и на единъ алпийски връхъ дето има и едно монастирче. Пътътъ къмъ това монастирче е много тесенъ затуй само единъ оселъ може да ходи, но толкова равно изсечены камените и пътътъ уравненъ щото пътникътъ приема някакво насърчение да ходи и да се любопитствува на ония ысочины. Ные днесъ смы далечъ да подражаемъ бодростъ-тъ и трудолюбието на оногова събуденъ просвъщенъ народъ, но смы длъжны мало по мало да подражаемы техны-тъ добриы примеры”. ”
За съжаление в писмото не се съобщава нито къде се намира върхът, нито името му, нито неговата височина. Дори не се споменава и изходният пункт. Първите опити за изясняване на обстоятелствата около това изкачване прави Тотю Брънеков, един от най-ярките представители на туристическото движение в България, съучредител на клуба на ветераните туристи. По професия юрист той развива много голяма дейност, свързана с историческото развитие не само на българския туризъм, но и на световно ниво. Това му помага, в търсенето на първия български връх, да ангажира различни институции и лично проф. Гюнтер Оскар Диренфурт – изключително авторитетен географ, признат за най-големият познавач на Хималаите. На база на всички събрани данни те стигат до извода, че въпросният връх е Фуксбюл и се намира в масива Пилатус, недалеч от Люцерн.
За да стигнем до този малък, но красив алпийски връх, със значение в българската планинарска история тръгваме от град Люцерн. Започваме търсенето от информационния център в града, където получаваме достатъчна информация и не след дълго поемаме по стръмните серпентини на тясната асфалтова лента. Шосето се вие по скатовете на планината и след всеки завой пред нас се откриват прекрасни гледки към масива Пилатус и красивото Фирвалдщедско езеро. Продължаваме по пътя за Берн, малка табелка ни сочи курортното селце Кранс. Оттук днес, връхната точка на Пилатус се достига с лифт и зъбчата железница. Ние обаче продължаваме по стръмните серпентини. На места пресичаме тесния стар път, по който – както пише Христодул Сечанов, „може да се движи само единъ оселъ” /б.а. -магаре/. Това ни показва, че сме на прав път.
След 14 км. спираме на паркинга в местността Айгентал. На топографската карта, поставена на видно място (такива карти в Швейцария има на много места), откриваме връх с кота 1173 м. и името Фуксбюл. Поемаме към него, за да се убедим в достоверността и по другите белези, оставени от Христодул.
По пътя към върха пред очите ни се разкрива гледка на описаното в писмото „монастирче”. Явно сме където трябва и заключенията на Тотю Брънеков са били правилни. Виждаме и някогашната пътека, по която будният самоковец, жителите и гостите на Люцерн, са се изкачвали, за да се любуват на красивата гледка към масива Пилатус. След като обхождаме околностите, стъпваме на най-високата точка на това връхче, и базирайки се на изследванията на Тотю Брънеков, на описанията на Христодул Сечанов, и на нашите наблюдения на място можем да заключим, че именно този е върхът, на който се е изкачил Христодул Сечанов и, че той може да се приеме за „Първият ни връх, изкачен с туристически подбуди”.
Визитка на Христодул Сечанов
Роден през 1808 г. в Самоков. Още 15 годишен той става послушник в Рилския манастир. Там учи при Неофит Рилски, с когото се сприятелява трайно. След 7 години обаче напуска манастира, за да се отдаде изцяло на педагогическа, просветителска и литературна дейност. Посещава Гърция, Сърбия, Румъния, Турция, Германия, Швейцария и Австрия. Това му дава възможност да изучи писмено и говоримо няколко езика – старо и новогръцки, френски, румънски, турски и отчасти немски.
Близо 15 години е учител в Свищов, Брацигово, Габрово и родния му град Самоков, където е оставил трайни следи. Христодул Сечанов е не по-малко известен и като писател. Неговият вечен календар, корекцията на славянската граматика на Неофит Рилски, учебникът му по аритметика, “Граматика или буквеница словенска“ (1858) са високо оценени от учени и филолози като В. Григорович, д-р Т. Бурмов, Н. Рилски, К. Фотинов, П. Р. Славейков и други.
Владеенето на много езици е причина да му бъде възложен превода на библията на български език. Вероятно във връзка с това, през 1864 г. е посетил Люцерн, при което е изкачил връх Фуксбюл.
Христодул Сечанов, както и осемте му братя, са били склонни към аскетизъм – не са създали семейства и не са оставили наследници. Известен е като Христодул Костович Сечанов, Христодул Николов Сичан, Христодул Костович Сичан-Николов или просто като „даскал Христодул”. Починал е през 1889 г. в Самоков. Макар и малко известен на днешното поколение, той се нарежда непосредствено до Неофит Рилски, Константин Фотинов, Петко Рачов Славейков и други народни възрожденци и просветни дейци.
Изкачването на Христодул и споделянето за това в писмо до на Неофит Рилски са първите от поредица малки стъпки важни за развитието на българското планинарство.
Параскев Стоянов и първото българско алпийско изкачване
На 1 август 1895 г., студентът по медицина, а впоследствие и виден наш професор-хирург, Параскев Стоянов, се изкачва на вр. Гран Комбен (4318 м) в Швейцария. Тъй като никъде другаде не са открити данни за по-ранно българско изкачване на голям алпийски връх, това с право може да се приеме за първата българска алпийската дейност. Днес този връх е много по малко предизвикатлство, което е по силите на средно подготвен планинар, но в края на 19 век е било истинско алпийско постижение.
Изкачването на връх Гран Комбен
Като студент в Швейцария Параскев Стоянов посещава често планината Салев, близо до Женева и изкачва няколко незначителни върха. Така у него се заражда желанието да се изкачи на връх над 4000 метра, който освен популярност да има и определена техническа трудност. Спира се на високият 4318 м връх Гран Комбен, на границата между Швейцария и Италия, недалеч от прочутия проход Гран Сен Бернар.
За да осъществи намерението си Параскев Стоянов се свързва със сдружението на гидовете във Вербие. Те му препоръчват няколкоседмичен курс по алпинизъм, който той изпълнява усърдно под ръководството на специален планински водач /гид/, на когото плаща 50 златни лева и му подсигурява храната. Подготовката за това изкачване той води много съзнателно на скалите в планината Салев:
„Никога няма да забравя първия си урок по катерене в комин на планината Салев в околностите на гр. Женева. Коминът бе дълбок стотина метра и през него трябваше да минем десетина метра, за да излезем върху една тераса. По едно време гърбът ми се плъзна надолу, аз цял изтръпнах. Когато видях под себе си черната бездна, тръпки и пот ме избиха по гърба, но инстинктивно се опнах по-силно и се задържах и полека излязох от комина“, пише той.
По време на самото изкачване българинът няма никакви затруднения, нито по отношение на височината, нито в техническо отношение, което прави силно впечатление на водача му.
Когато се завръща у нас, лично Алеко Константинов го поздравява за успеха му и дори символично му козирува.
Визитка на проф. Параскев Стоянов
Роден на 30 януари 1871 г. в Гюргево Параскев Стоянов учи във френския лицей в Букурещ, следва медицина в Париж, Женева и Вюрцбург. Във Вюрцбург – Германия. В България като млад лекар, работи последователно в Русе, Ловеч, Плевен и Варна. На 10 юни 1918 г. Параскев Стоянов е избран за професор по хирургическа пропедевтика с оперативна медицина и заедно с Васил Моллов са първите професори по медицина в България.
Като млад лекар работи в гр. Ловеч, като развива и огромна обществена дейност. По негова инициатива става възстановяването на забравеното Къкринско ханче, както и издигането на паметник на Тодор Кирков, съратника на Васил Левски. Под неговото перо излиза и първият опит за биография на Васил Левски.
Запален по природата той прекарва всеки свободен ден в планината, дори и след 1930 г., когато става учен от международен мащаб. Своята обич към планината той споделя с Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, както и неговите студенти.
Умира на 14 ноември 1941 г., само месец след като е излязъл в пенсия.
Алеко Константинов и първият траверс на Витоша
Споменавайки името на Алеко Константинов, един от хората спомгнали в най-голяма степен за развитието на туризма и планинарството у нас, няма как да подминем първия траверс на планината над София, който бележития писател извършва.
Излетите на Алеко из Витоша започват през 1885 г., когато се завръща от Русия и се установява в София като съдия и прокурор в Окръжния Апелативен съд. По време на тези му бродения успешно затваря кръга Рилски манастир – Владая – Черни връх – Самоков – Кобилино бранище – Рилски манастир и осъществява още много интересни излети из планините на България.
През 1889 г., след като е натрупал планински опит от изкачването му до Еленин връх и обиколките и преходите от Витоша до Рила, Алеко Константинов осъществява пътуване през Герман, Панчарево, Кокалянски манастир, Железница, Черни връх и Владая до Княжево, откъдето отново се завръща в София.
Заедно със своя приятел Никола Тантилов тръгват пеша от Борисовата градина, през Кокаляне, Плана планина и Железница. “С оплезени езици” и руска военна карта “триверстовка” изкатерват и разпознават за първи път Черни връх на Витоша, след което завършват похода си в с. Владая. По този начин двамата осъществяват пълен траверс от изток на запад на две планини – Плана и Витоша, при това в рамките на един ден. Дата е 14 юли 1889 г.
Този “трекинг” на Витоша вдъхновява писателя да създаде „Урвич клуб”, с членовете на който, устройват излети до местността Урвич, до други местности, включително и до Черни връх през всички достъпи към него – от Железница, Бистрица, Симеоново, Драгалевци, Княжево, Владая и др., за да се стигне накрая до паметния 27 август 1895 г. инициирано от него историческо масово изкачване на Черни Връх, което поставя официалното начало на организирано планинарство в България.
Княз Фердинад, Захари Стоянов и първото организирано изкачване на вр. Мусала
Едва ли има човек в България, който да не знае кои са княз Фердинанд и Захари Стоянов, но едва ли догаждате защо говорим за тях, когато става въпрос за планинарска история. Причината е проста, но и с голямо планинарско значение – първото регистрирано организирано изкачване на Мусала, което двамата осъществяват заедно.
Разбира се можем да предположим, че отделни жители на близките до върха селища, пастири или ловци може би са изкачвали Мусала, много преди разглеждания случай, но това не е документирано, или дори и коментирано, за да стане обществено достояние.
Информацията, която получаваме от самия Захари Стоянов е най-ранното намерено историческо доказателство за изкачване на първенеца на Балканите с туристическа цел и затова може да го приемем за първото. Никъде в описанието на самия Захари Стоянов, не се споменава и за евентуално предишно изкачване на върха, дори и от водача им Христо Марков.
Историята започва на 25 юли 1889 г., когато групата от 30-тина души, в това число и княз Фердинанд, тръгват от Рилския манастир и вечерта приспива в гр. Самоков. На сутринта на 26 юли към тях се присъединява жандаринът Христо Марков, който ще изпълнява ролята на водач.
„Пътят от Самоков до Мусалата – пише Захари Стоянов – е 6-7 часа. За 3,5 часа обаче Н.Ц.В. достига благополучно първото езеро на р. Бистрица”. Тук групата се разделя с конете и хората, които отговарят за тях, като оставя и много от багажа си заедно с храната.
Нагоре групата почива много често, въпреки че горещината не е голяма – до 17 градуса. При Леденото езеро първопроходците решават да продължат пътя си по скалите, там, където днес е класическия маршрут и има опънато въже. Оттам до върха стигат за още 2 часа, като почиват на всеки 5 минути. “Най-после свърши се качването, стъпи ни кракът на равна земя и на мека трева. Дълго време пред величието на картината, която се откриваше, Н.Ц.В. и свитата му забравиха глада и трудностите. И гледайки Човек неволно се чувства тук, че е обкръжен с величието , гордее се, че гледа на България от най-високия й отечествен връх”, разказва Захари Стоянов.
Слизането се оказва по-леко и само за час и половина всички са при долното езеро, където ги очакват конете. В София князът се прибира едва към 12 часа през нощта, като по пътя е аплодиран от жителите на селищата, през които преминава, тъй като те вече са знаели откъде идва князът.
Това са само част от историите и личностите, свързани с появата на планинарското движение у нас, но те достатъчно ясно илюстрират отдавнашния стремеж на българите да бъдат част от световната общност на изследователите, пътешествениците и и всички останали активни хора, за които контактът с природата е нещо свещенно. Това, навярно е чувствал и самият Христодул Сечанов, защото в края на писмото си до Неофит Рилски той пише: „Ные днесъ смы далечъ да подражаемъ бодростътъ и трудолюбието на оногова събуденъ просвъщенъ народъ, но смы длъжны мало по мало да подражаемы технытъ добриы примеры”.
Представяме ви тези първи български маршрути, за да ви вдъхновим да откривате нови места и историите свързани с тях.
Преди да отидеш в планината, не забравяй своята планинска застраховка. Тази от Boleron можеш да я направиш с няколко клика, а полицата ти ще е винаги на телефона ти.
