В самия център на остров Самотраки се извисява най-високият му връх — Фенгари. Със своите 1611 м, а по някои сведения и 1624 м, той е най-високият връх не само на Самотраки, но и на всички острови в Егейско море и втори по височина в цяла островна Гърция.
Намиращ се в средата на острова, той дава възможност за отлична панорамна гледка във всички посоки. Самият Омир твърди, че точно от връхната му точка Прометей е наблюдавал Троянската война. Дали е било така, или не, днес никой не знае, но ако се изкачите на този връх, усилията ви ще бъдат възнаградени многократно, защото нищо не би спряло погледа ви наоколо. Днес, военни битки няма, но рибарски лодки и многобройни кораби, в това число и фериботите, с които сте пътували, порят тихите води на спокойното Егейско море.
Нямам сведение, кой и кога е направил първото българско изкачване на този връх /ако някой знае, моля да се обади/. Помня обаче това, че когато за първи път стъпих на този остров и пожелах да се изкача на първия му връх не намерих към кого да се обърна за информация. Това беше преди повече от десетина години. За щастие по пътя срещнах група гръцки студенти, между които бе и мой студент във ВСИ „В.Колароав” /По това време в този институт се обучаваха малко повече от 400 гръцки студенти/…Не претендирам за някакво първенство, но искам да въведа все пак някакъв порядък на изкачванията на българи и на този интересен връх. В следващите години, редица наши туристически агенции направиха така че много българи не само, че можаха да посетят един от най-дивите гръцки острови, но и да се изкачат на първия му връх.
Най-използваният подход за изкачването на върха е от север – курорта Терма. Тук в някой от хотелите се отсяда преди изкачването на върха. Нощуването втора вечер на острова също е наложителна, тъй като продължителността на изкачването и слизането отнема малко повече от 10 часа, което означава, че нямате никакви шансове още същия ден да се доберете до ферибота за Александрополис.
Пътеката за върха започва от две места. Едната тръгва от самия хотел „Орфеус“, който впрочем е последната сграда в курортното селище Терма. Първоначално пътеката трудно се следи, тъй като не е добре маркирана и оформена. Често се губи в гъстите шубраци. След няколко минутен преход тя, обаче, става по-ясна, добре е маркирана и дори дълбоко вкопана от дъждовете и често преминаващите по нея кози. Впрочем козите са, може би, най-често срещаните животни на острова. Нагоре пътеката продължава да се вие по склона и след около 2 – 3 часа се излиза над гористия пояс и по почти хоризонтална пътека се достига малка полянка с течаща рекичка. До тук вода за пиене няма. Няма да има и в оставащите още няколко часа до върха. Затова почивката и зареждането с питейна вода е желателно, ако не и задължително.
Второто място, от където може да се подходи към върха започва от най-долния край на селището Терма. Там, където са самите извори. Първоначално се върви по коларски път, който не е за предпочитане за обикновена кола, а само за джип. След около 3-4 км по него се достига кулата на телевизионната антена. Тук трябва да се внимава, защото точно тук пътят се напуска и вляво тръгва, вече в гората. Впрочем. в последно време точно този път се избира, тъй като точно той е най-добре маркиран с табелка, на която ясно се вижда числото 6 – маркировачният знак на Международната маркировка. Независимо от това по кой път ще тръгнете в началото няма да имате проблеми, защото след час, в гората, те се събират. Изборът за началото зависи най-вече от това къде сте нощували. В първите години, когато започна българското изкачване на върха нощуването ставаше именно в хотел „Орфей” и с това се спестяваха стотина метра денивилация. Ако обаче, сте нощували в някои от многобройните хотели извън селището Терма, тръгването от втория вариант е за предпочитане. А и при по-внимателно шьофиране може да се спестят 3-4 километра и спечелят 200-250 м денивелация.
След съединяването на двете пътеки нагоре пътят продължава право нагоре в гъстата гора. Излизайки на открито започва леко траверсиране вляво, за да се излезе на каменистото било, откъдето вече се вижда и финалната част на нашето изкачване. Останалата част от пътя не е конкретизирана и преминава през отделни скални образования. Технически трудности няма, но в никакъв случай оставащите до върха метри не са за подценяване. При умерен туристически преход изкачването отнема около 5-6 часа. Още толкова ще са ви необходими и за слизане. В този ден се преодолява денивелация от около 1500 м в изкачване и толкова при слизане. Помня добре, че както аз, така и редица колеги са тръгвали за върха в тъмно и са се завръщали пак почти по тъмно.
В току-що завършилото ми, поне за сега, последно изкачване член от групата ни прие едно предизвикателството. Тръгна от морското ниво в 8.00 часа /не знам как но GSM-ма му отчете – 1.00 метър. В 11.20 ч достига първия връх, – 1580.00 ч. а в 11.30 ч и втория – истинския връх 1611.00 м. Точно в 15 часа изкачването завършва в морето или общо 7 часа. Това направи Тодор Бешев, който не претендира за някакъв рекорд, но ако някой е направил това за подобно или по-добро време нека се обади.
Фенгари на гръцки означава Луна, а според суеверието на изкачилите се на върха се сбъдват всички желания. Пожелайте си нещо и ще спечелите. Дори и да не е според суеверието, разходката до върха си заслужава. Уверявам ви в това. Аз съм го изпитал няколко пъти, а и не само аз. Фенгари няма големите височини на Хималаите, Памир, Кавказ или дори на Алпите. Нито пък скалните отвеси на други алпийски върхове, но денивилацията, която се преодолява за един ден от 1600 м в двете посоки си е едно сериозно изкачване, което си заслужава да опитате.
