Победителят в първата Велообиколка на Северозапада – Галин Генчев, за изживяването да караш през едно от най-дивите места в България
Запазена природа, красиви гледки и забележителности, гладки пътища, слаб трафик, домашни вино и ракия, вкусна храна, духова музика, селски събор. Това са само част от ключовите думи за Велообиколката на Северозапада, които биха събудили интереса на всеки колоездач. Тази година на 28-ми май предстои да се случи второто й издание и докато ракията и виното се охлаждат в изби и мазета, а колоездачи смазват вериги и помпат гуми, решихме да си поговорим с двама мъже, които преди година за първи път се озоваха на това място и взеха, че спечелиха по най-дългата дистанция. Шосейните колоездачи Галин Генчев и Симеон Желев от Попово изминаха 138 км за четири часа, пет минути и 58 секунди и по този начин се оказаха най-бързите в първото издание на Велообиколката на Северозапада. Трасето й започва от Чипровци и преминава край някои от най-красивите и емблематични места в района – Белоградчишките скали, биосферен резерват „Чупрене“, часовниковата кула в град Чупрене, изградена през 1899 г., Чипровския манастир и други. Събитието се организира от клубовете „Бегач“ и „Колоездач“ като част от проект, финансиран от фондация „Америка за България“ за подпомагане на туризма в Северозапада. Партньори на събитието са общините Чипровци, Белоградчик, Чупрене и Монтана, а участниците тази година се очаква да бъдат над 400, като сред тях ще са и миналогодишните победители. Ето какво ни разказа единият от тях – Галин Генчев, който се състезава за пловдивския клуб „Цар Симеон“:
– Кои са първите неща, които ти идват на ум, когато си спомниш за първата Велообиколка на Северозапада?
Че определено си изкарахме много добре. Ние със Симеон Желев така организирахме участието си във Велообиколката, че за нас това беше и нещо като почивка. Обиколихме Белоградчишките скали, отидохме до пещера Магурата. Другото, за което веднага се сещам, е, че състезанието за мен е едно от събитията с най-добра организация в България. Държа много да акцентирам на това. За последните 6-7 години съм бил на много състезания и Велообиколката беше най-добрата организация, която съм виждал в България, а това беше едва първо издание. Имаше наистина много участници, колкото не се срещат и на повечето професионални състезания. Тази година, като второ издание, разбрах от организаторите, че дори се очаква да е още по-добре, защото общините, като видяха тази масовост, са се включили по-активно с подкрепа за събитието.
– А как ти се стори карането?
Със Симеон Желев участваме на повечето от професионалните състезания в България и затова решихме да караме заедно отборно. Така ще сме и тази година на 28-ми май. Миналата година се представихме много добре. Избягахме на групата около 80-ия километър и им бягахме през последните 60 километра. Карахме на смени и направихме много голяма разлика с останалите. За нас беше наистина много вълнуващо, защото направихме доста добро каране.
– С какво те впечатли Северозападът?
Никога не бях ходил в тази част на България. Този район е един от най-бедните в България, но откъм природа се оказа изключително богат. Карахме през много красиви места. Бях втрещен колко запазена природа има там и колко подходящи за шосейно колоездене пътища. Друг голям плюс е, че в района трафикът е много слаб. Белоградчишките скали се оказаха невероятно място, покрай което да минеш с колело и да прекараш там поне няколко дни. Фактът, че година по-късно се връщаме там и бихме останали да покараме още, говори сам за това колко ни харесва Северозападът за колоездене. В България е, но за нас беше като чужд район, защото се оказа абсолютно непознат. Малко са хората, особено от нашия край, които отиват на почивка в Монтана или Враца, а целият район определено си струва да се посети, особено пък с колело. Събитието даже се организира точно с тази цел – да се популяризира районът.
– Могат да се чуят най-различни неща за местните. Вие с какви впечатления останахте от тях?
Много ни харесаха хотелът и ресторантите, в които бяхме. Обслужването определено беше на ниво. Дори си запазихме да спим на същото място като миналата година. Отседнахме до язовир Монтана, което се оказа уникално място с прекрасна гледка. Струва си човек да отиде там и дори просто, за да си отпочине.
– Какво би посъветвал хората, които все още се чудят дали да вземат колелата си и да тръгнат на северозапад?
На колоездачите, които още не са карали из Северозапада, мога да им кажа, че един ден определено няма да им стигне. Има толкова много места и хубави пътища в района. За всяка забележителност като Белоградчишките скали, Магурата и т.н. бих ги посъветвал да си отделят по още един ден, за да покарат допълнително и да разгледат на спокойствие.
– Какво предстои за теб и Симеон Желев на втората Велообиколка на Северозапада?
Готвим се, разбира се, да спечелим пак. Отново ще сме в отбор, ще си помагаме и се надяваме да сме първи и да вземем голямата награда – бутилките с домашно вино и ракия.
Колоездачите, които се включат във втория Велопоход на Северозапада на 28-ми май, ще бъдат разделени в четири дисциплини според дължината и трудността на трасето. Начинаещите ще могат да преминат 45-километровата дистанция през няколко села. С по-голяма дължина и повече изкачвания е 75-километровото трасе, което прекосява части от биосферен резерват „Чупрене“. По-амбициозните могат да се включат по дистанцията от 105 км, която ще ги отведе край Белоградчишките скали, а за най-добре подготвените колоездачи е предвиден дългият маршрут от 138 км с общо 1600 метра изкачване, който включва основните забележителности в района. Стартът ще бъде даден в Чипровци, а финалът е в село Митровци където колоездачите ще попаднат в автентичната среда на местния събор. Ще ги очакват монтанска духова музика, както и класическите скара и бира.
