На 7 февруари тази година Боян щеше да празнува своя рожден ден. На тази дата телефонът му щеше да бъде непрекъснато зает, защото многобройните му приятели щяха да го търсят, за да му поднесат своите искрени поздравления. Навярно щяха да го поздравят и като първи българин, събрал колекцията на 14-те надоблачни гиганта и завоювал най-престижната за алпинистите колекция – „Хималайската корона”.
Сигурно пред името му щяхме да изпишем и научната титла доктор и дори доцентско или професорско звание. В това съм напълно сигурен, защото Боян не беше само алпинист. Той бе преди всичко научен работник, който много успешно съчетаваше алпинизма с науката. Защото трудно може да се каже дали първото помагаше на второто или обратно.
Да, щяха… Но, съдбата реши друго. Остави го само на 45 години, защото най-ниският и по мнението на мнозина специалисти, един от най-леките осемхилядници спря устрема му към висините. „Джуджето”, както обикновено алпинистите наричат Шиша Пангма, показа характер. Разгневи се и цели 12 дни снежни виелици, и ураганни ветрове не позволи на спасителните отряди да тръгнат към него, когато той толкова много се нуждаеше от тяхната помощ.
Боян не се завърна от 11-я си осемхилядник. Дали нещастието го е сполетяло преди или след изкачването на върха остана неизяснено. Това обаче не е толкова важно. Важното е, че един от водещите ни алпинисти ни напусна в разцвета на силите си. Боян обаче остави дълбока следа след себе си и записа името си завинаги в летописа на българския алпинизъм и то най-вече в сферата на височинния алпинизъм.
Започвайки на 30 август 2000 г. с първенеца на Турция вр. Арарат Боян осъществи изкачвания на още шест петхилядника – Арарат, Демавенд, Елбрус, Килиманджаро, Кения и Маргарита. Стъпи и на 3 шестхилядника – Аконкагуа, Денали и Кан Тенгри. Изкачи се и на трите памирски седемхилядника – Комунизъм /днес Исмаил Самани/, Ленин /Авицена/ и Корженевска.
Набрал опит в 2009 г. Боян се прехвърли далеч на изток като изкачи първия си осемхилядник Хидън пик, на който заедно с още трима алпинисти осъществяват първо българско изкачване. После се заредиха: Кангчендзьонга – първо българско, Броуд пик, К2 – първо българско, Манаслу – първо българско, Анапурна, Макалу, Нанга Парбат, Гашербрум 2, и Дхаулагири или общо 25 върха над петте хиляди метра.Тези му успехи го изпратиха в три поредни години в състава на 10-те най-добри спортисти на годината – 2014, 2015 и 2016-та. И това, което е много важно и на 10-те си осеимхилядника Боян се изкачи без да ползва живителната сила на кислородните апарати. Не прибягна и до каквато и да е помощ от страна на шерпите.
Осъществи първия за българите Хет-трик, като през 2014 г. в границите на 100 дни осъществи изкачвания на три осемхилядника – Кангчендзьонга /22 май/, Броуд пик /23 юли/ и К2 /31 юли/. По най-категоричен начин, с българския флаг, документира присъствието си на най-високата точка на 10-те си върха. Или казано по-ясно бе там откъдето всяка следваща крачка бе само нодолу.
Боян не бе само алпинист, но и уважаван научен работник. В краткия си жизнен път той слезна в подземието на над 450 пещери и пропасти. Обогати колекцията на Националния Природо-научен музей с над 25 високопланински вида – животни и птици, някои от които наречени на неговото име. В планината той бе не само спортист, но и учен и изследовател. Прояви високата си гражданска позиция по много важни екологични и обществено-политически проблеми, с което заслужи и две номинации за надпреварата „Мъж на годината” – 2014 и 2016-та, а през 2017 г. печели и първото място.
Боян завърши висшето си образование в СУ „Климент Охридски”, но премина и през аудиториите на Аграрния университет в Пловдив. Не прекъсна нито за миг връзката си с Перущица, където е и неговият корен. Отиде си твърде млад, но ни остави и една прекрасна книга, „Първите седем”,в която не само разказа за осъществените от него изкачвания, но даде и редица ценни напътствия към тези, които ще поемат по неговия път.
На 3 май 2018 г. България и българският алпинизъм загубиха един голям алпинист и което е още по-важно един достоен Човек.
