Както вече сме отбелязвали чисто алпийските прояви през зимните месеци са намалявали за сметка на организационните. Този, път въпреки и по-малко, алпийските прояви са от по-значима стойност.
Ето и януарските събития, отразени по хронологичен път:
От 1 януари 1962 година влиза в сила обновената Единна републиканска спортна квалификация /ЕРСК/. За първи път в нея са включени изисквания и за обекти под 2000 м н.в. – Враца, х. „Рай” и „Сините камъни” Сливен. Въвежда се и нова, най-висока категория на трудност, – VI б. В новата ЕРСК изискванията за мъже и жени получават по-същественна разлика.
На 2 януари 1982 г. няколко съветски алпинисти под ръководството на инж. Едуард Запорожченко осъществяват първо изкачване на девствен връх в район „Архиз” на Кавказ, на който дават българско име – „ген. Владимир Заимов”. /За този връх ще последва нарочен материал, придружен със снимки/.
На 4 януари 1988 г. 8 алпинисти от „Планинец” София – Валери Паунов, Красимир Георгиев, Иван Луканов, Иван Павлов, Виденка Георгиева, Емануил Бонев, Владимир Нешев и Георги Ангелов изкачват вр. Аконкагуа по Класическия маршрут. Както вече бяхме съобщили в декемврийския календар за двете изкачвания – на 28-ми четирима и на 30-ти декември 1987 г. трима алпинисти става ясно, че по Класическия маршрут на първенеца на Южна Америка са се изкачили 15 наши алпинисти, или целият състав на експедицията /13 мъже и 2 жени – Мариана Масларова и Виденка Георгиева/
От 6 до 8 януари 1988 г. Николай Петков, Иван Масларов и Кирил Тафраджийски осъществяват първото българско изкачване на вр. Аконкагуа „френсксият маршрут” по южната стена. Както е известно в тези географски ширини не северните, а южните стени представляват по-голям интерес, тъй като те са лишени повече от слънчевите лъчи.
На 9 януари 1925 г. четирима юноши туристи от софийския клон „Витоша” осъществяват първо зимно изкачване на вр. Ел-тепе /днес Вихрен/. Автори на това много значимо изкачване са: Тодор Атанасов, Димитър Стойков, Васил Бойков и Никола Божинов.
На 14 януари 1952 г. излиза постановление № 43 на Министерския съвет за откриване на Централен алпийски лагер /ЦАЛ/. Самото откриване на лагера става на 19 март същата година на х. „Вихрен”.
На 15 януари 1959 г. излиза брой 1-ви на вестник „Ехо”, който става пропагандатор не само на туризма, но и на алпинизма.
На 21 януари 1971 г. голяма група български дипломати и специалисти, работещи в Африка се изкачват на африканския първенец Килиманджаро /Ухуру/ 5895 м. Групата се води от Велико Енчев – управляващ българското посолство в Танзания /впоследствие той се изкачва на върха още 2 пъти/ и Любен Желязков – управляващ българското посолство в Кения. В групата са още – д-р Б. Иванов, Т. Иванова, арх. Градинарова и инж. Хр. Попов.
От 21 до 24 януари 1983 г. Николай Петков, Иван Масларов и Любомир Илиев осъществяват първото българско зимно изкачвае на Северната стена на вр. Матерхорн.
На 22 януари 1947 г. излиза Закона за физическото възпитание и спорта, в който достойно място намира и алпинизма.
На 26 януари 1959 г. Комитетът по алпинизъм към ЦС на БТС се преобразува в Отдел алпинизъм.
На 28 януари 1991 г. Николай Петков, Иван Масларов, Кирил Тафраджийски и Владимир Нешев изкачват вр. Фиц Рой /3441 м/ в Патагония.
На 31 януари 1957 г. по решение на Министерския съвет ЦАЛ се закрива „По целесъобразност”.
