В началото на студения сезон те запознаваме с Христо Иванов-планински бегач и настоящ продач-консултант в „Стената“, пред който всяка следваща трудност на зимната планината е просто предизвикателство. Баскетболист, катерач, бънджи инструктор, а в момента активен планински бегач, Христо е точното определение за адреналинов играч, който не се спира пред нищо.
Като дете играе баскетбол, а по-късно открива спортното катерене и от него започва влечението му към „високото“. Не след дълго се озовава, както той казва, на Аспарухов мост, където работи като „бънджи инструктор“ към СК „АДРЕНАЛИН“. След време се създава СК „АХ-СПОРТ“ София , където работи още пет години след трите изминали на Аспарухов мост.
С бягане започва през пролетта на 2017г., когато със зъболекаря му успяват да избягат 30 км в Стара планина.
„Хареса ми от първия път. Тогава още нямах ясна идея колко много ще ме погълне този спорт и цялата култура.“
Христо е един от най-активните състезатели в държавното първенство по скайрънинг и е сред награждаваните състезатели на кръгове от Trailseries.bg, като Birthday Run, Simeonovo Run, Boyana X Trail, Malak Sechko Run. Има зад гърба си опит за скоростно автономно преминаване на туристическия маршрут Е4.
Поразпитахме повече Христо за предизвикателствата в скайрънинга, как да се подготвим за него, какви са трудностите пред това да бягаш „по високото“ и каква екипировка ни е необходима, за да се справим с екстремния спорт през студения сезон.
Защо скайрънинг?
Защото е високо, защото е технично и комплексно. Защото трасето те принуждава да бъдеш „тук и сега“ и да дадеш най-доброто от себе си. Изисква висока концентрация. Това е нещо, което ми е останало от катеренето – това удоволствие да усещам камъни под ръцете и маратонките си. Защото насища адреналиновия ми глад, ако трябва да бъда напълно честен пред себе си.
Защото ме събира с много интересни хора , които изпитват не по-малко удоволствие да се „пържат“ с мен по трасето.
Имаш множество участия в различни формати за планинско бягане. Какво те мотивира в тях и какво включва подготовката ти?
През 2018 г. имах по-разнообразни участия в различни формати състезания. Бях любопитен и нямах опит. След края на активния състезателен сезон реших, че от следващия ще вземам участие предимно в „Скай“ формат състезания.
Така и направих. През 2019г. Димитър Димитров (Xco Sports Bulgaria) вече беше администрирал „Българска Скайрънинг Федерация“ и имахме осем състезания за календарната година. Покрих седем от тях и се класирах на седмо място в генералното класиране за годината. Това ме амбицира още повече.
Сезон 2020 беше провален заради противоепидемичните мерки и се състояха само няколко състезания без генерално годишно класиране, но сезон 2021 беше страхотен! Не само за мен. Имаше нови трасета в календара, имаше раздвижване, нови лица на старт – финалната линия... Това е спорт, който тепърва ще се разгръща повече в България. Смятам, че имаме пълния потенциал за това. Подготовката е най – важната част от тази „игра“ за мен. Както физическата, така и психо-емоционалната. Тренировките са разнообразни. Тича се често, няма как.
Кога ти е било най-трудно?
Най трудните моменти съм посрещал в тренировъчния процес. Понякога едвам ставам от леглото, за да отида да тичам, преди детето да се е събудило. След като се пораздвижа и „машината“ загрее, тогава нещата започват да си идват на мястото. Трудно е човек сам да се натиска и да иска повече от себе си. Поне аз така го виждам.
Планината е много непредсказуема във всеки един сезон, а зимата може да очакваме всякакви изненади. На какви зимни продукти разчиташ, за да можеш пълноценно да практикуваш любимия си спорт?
Зимната планина е много по-различна от топлите сезони. Понякога снегът тотално променя релефа на склоновете. Изисква малко повече екипировка. Това означава, че ни трябва по-голяма раница, в която да я съберем.
Лично аз ползвам „Black Diamond“ – Distance 15l. Раницата е направена така, че да може да транспортира щеки и пикел едновременно, заедно с късото траверсно въже. Пригодена е за четирисезонна употреба , водоустойчива и много трудна за късане. Щеките помагат. Не са задължителни, но в зимни условия помагат много. Лично аз ги ползвам само тогава. Щеката за бягане е много по-компактна и лека от туристическата щека. Щеката, която ползвам е на същия производител и отново е създадена за четирисезонна употреба.
Котките са задължителни. На фирнования склон или на заледената пътека едно подхлъзване може да коства много. Допълнителен слой дрехи. Трябва човек да има минимален „бекъп“ от дрехи в случаи на неочаквано влошаване на климатичните условия. Непромокаемото яке и панталон са задължителна част от арсенала. Аз винаги нося и малка аптечка и фолио. Гетите също са полезни. Без тях снегът бързо влиза в обувката и намокря излишно ходилото.
Каква екипировка ни е необходима, ако искаме да бягаме по планинските склонове?
Екипировката в топлите сезони е минимална. Маратонки , шорти , тениска/потник, малко вода, няколко енергийни барчета и ветровка в джоба.
Трасето и климатичната прогноза определя от какво най-много ще имаме нужда като екипировка. Ако гоните сериозни резултати по сериозни състезания, ви съветвам да не правите компромис с качеството. Непромокаемите дрехи трябва да са с добре подлепени шевове отвътре и т.н.
Повече екипировка те прави по-подготвен за различни ситуации , но тежи и може да бави, по-малко екипировка те прави по-лек и бърз, но неподготвен за трудни моменти. Всеки сам решава как да играе играта.
Разбира се , че има и абсолютен минимум от екипировка, който организаторите на събитията изискват от състезателите. Тича се предимно във висока планина и никой организатор не иска да събира хипотермясали състезатели от планината.
Как се справя тялото при такова голямо натоварване на ниски температури и какви превантивни мерки взимаш за справяне със студa?
Когато тялото се движи , студът не е проблем. Проблемите започват, когато нещо не ни дава възможността да се движим по трасето. Лошо време с гъста мъгла, травма, която сме получили по трасето или травмиран приятел, на когото трябва да се окаже домедицинска помощ. Сценарии много.
Аз винаги нося още сухи и топли дрехи с мен, ако се наложи престой по спешност. Да си мокър от пот във високата планина и да не се движиш, е много студено и неприятно преживяване. Поне за мен.
Kои са рисковете и предимствата, които ти дава бягането през студения сезон?
Предимството за мен е , че не прегрявам. В хладното време се отделя по-малко пот и електролитният баланс в тялото се нарушава по–трудно, за разлика от лятото. Тоест – имаме по-малка потребност от хидратация. Захранването обаче е малко по-често от това в топлите сезони. Тялото има нужда от повече енергия, за да държи комфортна температура.
Рисковете са свързани най-вече с безопасността на бегача по високото. Подхлъзване , изгубване, събаряне на снежни козирки и т.н.
Трябва да се движи с повишено внимание и да се следи обстановката , понякога се променя за броени минути. Най-важното за мен, когато се движа в планината, е да не забравям , че това е сурово място със собствени закони и правила. Ако не ги уважавам и не се съобразявам, мога да имам големи проблеми. На планината не й пука дали някой се губи или бедства в нея. Тя е такава каквато е. Еднакво сурова е за всички, без двойни стандарти.
В настоящите кадри, в които фотографът Валентин Алипиев е уловил моменти по време на обичайна тренировка на Витоша, Христо Иванов е екипиран с:
Яке Ortovox Westalpen Swisswool Hybrid Jacket
Ветровка Trangoworld Anento
Раница за бягане Black Diamond Distance 15
Лента за глава Ortovox Pixel Pow Headband
Гети Boreal Trail Gaiter
Ръкавици Black Diamond Suer Light Mitts
Обувки Boreal Saurus
Тези и други продукти за планина и планинско бягане в различни климатични условия са налични в магазини „Стената“ на място и онлайн магазина им.
