Намирайки се на границата между две години и по средата на зимата, месец декември обикновено е беден на алпийски постижения и ако все пак се намират и такива, то за нещастие, каквито са и в нашия случай, има и неприятни.
На 2 декември 1951 г. Александър Белковски става първият български алпинист удостоен с най-високото спортно звание „заслужил майстор на спорта”. Това звание той получава заедно с още 5 други спортисти за съвкупната им дейност в областта на техните спортни дисциплини. Удостояването на Александър Белковски с това високо звание е голямо признание за родния алпинизъм и за ролята му, която той е развил в страната.
На 2 декември 1957 г. в София се открива Учредителният конгрес на БТС, който възстанови стария БТС, от който взе само името, но не и съдържанието, тъй като считаше стария БТС за казионен. С това новият БТС не стана правоприемник на стария БТС и в последствие /след 1989 г./ този казус създаде много проблеми на новия БТС, най-вече във връзка с имотите /хижите/ на стария БТС. След 1957 г. алпинизма обаче преминава в редовете на новия БТС и там намира значително по нормални условия за развитието си.
На 9 декември 1940 г. Централното настоятелство на БТС приема БАК за колективен член.
На 11 декември 1961 г. се провежда II пленум на ЦС на БТС, на който се решава изграждането на републикански и окръжни алпийски секции.
На 9 декември 1983 г. на вр. Камилата в Рила загива Йордан Зашев, член на разширения състав, готвещ се за експедиция „Еверест-84”.
На 15 декември 1965 г. българският алпинизъм е застигнат от най-голямата си трагедия, когато от снежна лавина в подножието на вр. Мальовица загиват 11 алпинисти от школата по алпинизъм към ГС на БТС-София.
На 15 декември 1933 г. няколко от най-дейните членове на Българския планински клуб /БПК/ полагат началото на Планинската спасителна служба /ПСС/ у нас. Между тях са – Александър Белковски, д-р Любен Телчаров, д-р Любен Пенев, д-р Емануил Шаранков, Руди Давидов, Панайот Минков, Васил Радев, Любен Радославов, Михаил Кръшняк, Никола Миронски, Любен Генчев /Писеца/ и още няколко възторжени планинари.
На 18 декември 1940 г. Отчетно-изборното събрание на /БАК/ одобрява решението на клубното ръководство за влизане в редовете на БТС.
На 20 декември 1953 г. към секция „Строител” се изгражда първата у нас дървена кула за катерене. Кулата има 4 стени – две за начинаещи и две за напреднали алпинисти.
Между 23 и 29 декември 1934 г. инж. Руди Давидов и Константин Пеев изкачват вр. Вилдшпитце, вторият по височина и значимост връх в Австрийските Алпи /3774 м/,ф както и още 4 други върха в района.
На 26 декември 1946 г. към Върховния комитет за физическа култура и спорт /ВКФС/ се изгражда Централен комитет по алпинизъм /ЦКА/. Тази форма на българския алпинизъм е по образец на съветското физкултурно движение.
На 28 декември 1987 г. четиима членове на алпийския клуб „Планинец” София – Николай Петков, Иван Масларов, Кирил Тафраджийски и Мариана-Проданова-Масларова осъществяват първото българско изкачване на първенеца на Южна Америка вр. Аконкагуа /6962 м/.
На 30 декември 1987 г. техният успех е повторен от още трима техни приятели и съотборници – Мариан Вълчев, Кирил Халембаков и Огнян Балджийски. И двете групи се изкачват на върха по пътя на първото му изкачване или тъй наречения Класически път.
На 31 декември 1954 г. на вр. Ботев от лавина загиват трима от най-добрите пловдивскиэ алпинисти – Артин Артинян /известно време началник на учебната част на Централния алпийски лагер /ЦАЛ/, Драгомир /Драго/ Иванов и Николай Юруков.
В края на декември 1932 г. излиза брой I-ви на Годишника на Българския планински клуб БПК. Следващите три броя излизат под името Годишник на БАК.
В края на месец декември 1934 г. БАК започва издаването на Тримесечен бюлетин, от който, за съжаление изизат само три книжки.
