Заслон БАКПо принцип месецът е беден на чисто алпийски прояви. Това обаче дава превес на някои организационни и теоретични събития. Ето и някои от тях.
На 1 октомври 1964 г. излиза решение на Секретариата на Професионалните съюзи за подготoвка на 150 инструктори по алпинизъм и ориентиране. В решението се посочва, че подготовката на тези кадри ще се проведе в ЦПШ „Мальовица” като наборът на кадрите и финансовото обезпечаване се поема от ЦС на Професионалните съюзи.
На 1 октомври 1991 г. Йорданка Димитрова и Борислав Димитров са стават първите българи, които изкачват Чо Ойю (8201 м). Йорданка Димитрова става и първата българка, стъпила на връх, извисяващ се над 8-те хиляди метра.
На 6 октомври 1948 г. /портокол № 121/ Комитетът по алпинизъм взема решение за изграждане на алпийски секции към физкултурните дружества у нас. За разлика от групите, секциите получават право на самостоятелен организационен живот. Работят по свой план и имат свое ръководство.
Само ден след това /7 октомври/ е изградена и първата алпийска секция. Това е „Орловец” към туристическо дружество „Планинец”, София. На 25 същия месец, в присъствието на 32-ма души, на самия вр. Злия зъб е изградена и първата алпийска секция извън столицата – към физкултурното дружество „Рилски спортист”.
На 7 октомври 1965 г. Георги Атанасов осъществява първото българско изакачване на вр. Матерхорн по Италианския ръб. След продължително търсене на партньор както у нас, така и на място, не намерил съмишленици, той предприема самостоятелно изкачване, но за самочуствие връзва към себе си алпийско въже…
В началото на октомври 1934 г. започва изграждането на заслон „БАК” в подножието на върховете Злия зъб и Орловец. Както е известно, за изграждането на заслона е използван голям характерен камък, около който са подредени камъни без спойка между тях. За кратко време този „заслон” става толкова популярен, че дава името и на чудно красивия циркус в района.
На 10 октомври 1964 г. при посещението си в България летецът-космонавт Борис Егоров, който преди това е бил активен алпинист, е приет за почетен член на алпийския клуб „Витоша”, София.
На 19 октомври 1956 г. Аврам Аврамов за първи път заема длъжността на началник на Централния алпийски лагер /ЦАЛ/. След двегодишно прекъсване още два пъти той заема тази длъжност, за да се утвърди като най-сполучливия ръководител на това наше планинарско училище.
На 8 и 9 октомври 1975 г., след 19-годишно прекъсване, у нас се възстановяват състезанията по скално катерене, за да продължат и до днес под различва форма и наименования.
На 12 октомври 1947 г. на скалите край гара Лакатник се провежда първият алпийски фестивал, на който 31 алпинисти провеждат алпийски демонстрации на елиментите от алпийската техника. На този фестивал, станал впоследствие традиционен, присъстват много граждани от региона. Гости са и някои високопоставени ръководители като д-р Рачо Ангелов, министър на Народното здраве, и проф. Драгомир Матеев, ректор на Висшето училище по физкултура и спорт.
На 12 октомври 2003 г. Никола Леваков и Христо Христов осъществяват премиерно българско изкачване на вр. Тхалай Сагар /694 м/в Каракорум.
На 14 октомври 1949 г. Цанко Бангиев и Хуго Павловски /Чехословакия/ осъществяват първото изкачванте на вр. Злия зъб по нов маршрут, който наричат „Славянски”.
На 14 октомври 1972 г. в залата на стадион „Васил Левски” се провежда учредителното събрание на Българската федерация по алпинизъм /БФА/. За председател на федерацията на обществени начала е избран Илия Петров, началник отдел инспекторат към Комитета за младежта и спорта, а за зам.-председател на щатна длъжност е избран Иван Костов.
На 29 октомври 1958 г.на Витоша /х.”Средец”/ се провежда първото в страната алпийско съвещание, на което присъстват 250 делегати от цялата страна. На това съвещание се вземат редица важни решения, между които подготовката на 1000 млади алпинисти.
На 30 октомври 1944 г. комитетът на Отечествения фронт /ОФ/ отстранява старото ръководство на БАК и го заменя с ново, начело с видния туристически деятел Павел Делирадев.
