Милан Димов не спира да ни изненадва и да ни вкарва „рЕзко“ в новите си приключения. Този път един от най-радикалните български даунхилъри, известни с техничността и бързината си, ни качва на велосипеда чак в слънчева Калабрия. И докато ние обикаляхме различни плажове и се разхлаждахме в борови гори това лято, „Касапина“ безсмилостно поведе италианци и представители на други националности в шеметните велообиколки в Италия.
Между два велотрипа успяхме да го поразпитаме повече и да разберем какво точно прави там, какъъв е интересът към обиколките на две гуми и какво се случва със състезателната му кариера.
Как реши да отидеш в Италия и да водиш туристи на велотрипове?
Обичам предизвикателствата и новите приключения. Лято в Италия, Калабрия, на море и планина едновременно, ми прозвуча интересно.
Един приятел, който работи в същата компания, ми каза, че имат нужда от още водачи и „рЕзко“ реших да се пусна в това приключение. Имах леки колебания, защото тук се кара крос кънтри и шосейно колоездене, а моят стил е спускане и ендуракис, но бързо влязох във форма.
Какво представлява една такава велообиколка?
Има три нива на трудност.
Ниво 1 е най-лесно, лежерна обиколка в околностите на хотела, около час с леко темпо и не повече от 15 км дистанция.
Ниво 2 е за напреднали. Около 30 км дистанция, с 400 м денивелация и продължителност 2 ч. Тук вече има офроуд участъци и стръмни изкачвания, но спускането е предимно на асфалт.
Често посещаваме и някое малко село или град, където отсядаме за капучино и сладолед, което е задължително при 40° на сянка.
Ниво 3 е за експерти в колоезденето, тук денивелацията е минимум 600 м, дължината на маршрута 40 км+, с над 3ч продължителност. Задължително спираме за почивка в някоя локална кафетерия и набавяме нужните калории с тартуфо*¹ Пистакио*².
Почти всички маршрути от това ниво имат прекрасни гледки към цялото крайбрежие, при ясна видимост се вижда и вулканът Стромболи. След което следва моята любима част – спускането.
Tехнически какви са терените за каране в Калабрия и какъв велосипед ни е необходим?
Напълно достатъчно е нормален клас, крос кънтри велосипед, трасетата не са трудни и предимно се кара на асфалт. Пригответе си резервни гуми, защото е пълно с тръни и кактуси.
Как определяш маршрутите си?
Има седмична програма, по която работя. Всяка сутрин редувам нивата 2 и 3, а следобед ниво 1.
Идеалният маршрут за мен е да има достатъчно физическо натоварване, съчетано с цел. Тя обикновено е достигане до определена забележителност, където може да се усети духът на Италия.
За кого са велотриповете?
Всеки от гостите на хотела може да участва, след предварително записване, стига да има навършени 16 г. Веднъж седмично има тур за тинейджъри под 17 г.
Както споменах, имаме турове за всички, от начинаещи до професионални карачи. На записването всеки получава информация за маршрута и преценява дали е по силите му.
Общото между участниците е, че 80% са немско говорящи.
От началото на сезона до момента нямам ден без участници, дори и в най-топлите дни, когато температурата е 45 градуса, с 80% влажност на въздуха. Хората идват специално на вело почивка и карат всеки ден за период от две-три седмици.
Вече имам доста фенове, които бяха в началото на сезона, сега отново са тук, за да покараме заедно.
Предполагам, не всеки има твоя опит на двете колела. Какви мерки за безопасност вземаш по време на своите обиколки?
Голяма част от участниците са с доста стаж на две колела, има и по-добри от мен на изкачването, но надолу няма кой да ме догони. В ниво 3 идват предимно състезатели по ХС и шосейно или хора, които изминават по над 10 000 км на година. Те ми помогнаха да усъвършенствам изкачването, а аз на тях помогнах при спускането.
Относно безопасността, всички инциденти са сведени до минимум, има няколко леки охлузвания.
Най-опасната ситуация беше, когато попаднахме на стадо диви прасета, един от участниците се блъсна в едно прасе и се нарани, но за щастие не сериозно. Винаги имам в раницата аптечка и действам на място.
Защо в Италия, а не в България? Велообиколки от такъв тип имат ли бъдеще у нас?
Последните осем години практикувах в България, но поемах по няколко групи на сезон, заради състезанията нямах много време за туризъм. Дестинацията Италия ми се стори интересна, заради комбинация море-планина. Другата опция беше Гърция, остров Кос, но Италия ме привлече повече.
Беше доста трудно решение да изоставя състезателната си кариера, отбора и любимия Ендуро байк, но имах нужда от един сезон почивка и това ми се стори чудесна възможност.
Определено и България има възможност за велосипеден туризъм, хората, които съм водил в България, винаги се връщат. Природата ни е уникална и има какво да покажем на света.
Някоя интересна история от велообиколка?
На всеки тур има нещо интересно и може би затова обичам работата си.
Имах една група старчета-разбойници, които ме караха да спирам за бира на всяко капанче – една бира добре, но те удрят по няколко на тур. Явно имаха доста опит, защото не им се отразяваше на карането. Покрай тях научих и някоя друга тиролска песен. Аз не мога да си позволя да пия по време на тур и обикновено презареждам с джелато и капучино.
Друга доста интересна случка е посещението на местното крайбрежно градче Пицо. В разгара на лятото, 45° жега, пълно с туристи, автомобили и мотопеди в празничния ден на града, аз пристигам с огромна група от 20 велосипедисти. Чувствах се като машинист на огромен влак, беше доста предизвикателно, но успях да маневрирам без инциденти.
Сега, през септември е супер време за байк. Температурата в Калабрия е около 25-30°, няма дъждове, водата в морето е приятна и позволява да се комбинира колоездене и плуване за разхлаждане. Успях да посетя и локалния байк парк Calabriabikeresort, там има доста приятни трасета, бърз шатъл и възможност за наемане на качествен байк.
Определено препоръчвам посещение на района с велосипед.
*¹ Тартуфо е бомба от сладолед пълна с крем от Пистакио.
*² Пистакио е крем или сладолед от шамфъстък.
Снимки:Личен архив
