На 15 септември 1971 г. 12 души се отправят с малко корабче на океанска мисия, която има за цел да спре ядрените опити на САЩ на остров Амчитка в Аляска. Името на корабчето е „Грийнпийс“.
Активистите така и не успяват да стигнат до острова, но смелата постъпка бързо се разчува и на следващата година правителството на САЩ в крайна сметка спира тестовете под напора на масирания обществен натиск.
Този подвиг дава силен тласък на човешкото желание за мир и опазване на природата по цял свят. Организацията приема името на корабчето и постепенно се разраства и отвъд Канада и САЩ. Днес вече има присъствие в над 55 държави и милиони доброволци, дарители и други поддръжници. За изминалите пет десетилетия, организацията е провела много кампании и е постигнала редица победи в каузите, които защитава. Историята на „Грийнпийс“ е история за волята и вярата, за това че обикновения човек има силата да променя събитията.
В България организацията навърши десет години тази пролет. Първоначално „екипът“ дълго време се състои само от един човек – сегашният директор на офиса Деница Петрова. Постепенно местният клон на „Грийнпийс“ се разраства и днес вече се състои от над десет души. Екипът работи по различни кампании: от опасностите на ядрената енергия, през устойчивото рибарство и екологичното земеделие, намаляването на използването на еднократна пластмаса, подобряването на качеството на въздуха във въглищните региони, климатичната криза, опазването на водата чиста и за хората.
„Тези изминали 50 на организацията са изпълнени с много истории, уроци, победи. Те са били възможни единствено благодарение на хората, които са дали от енергията и времето си за защита на Земята и нейните екосистеми. Самоотвержените действия на милиони активисти, поддръжници и съюзници по света продължават и до ден днешен. Надявам се все повече хора да припознават каузата да живеем в хармония с природата, а не да мислим за нея като нещо отделно от нас,“ коментира директорът на „Грийнпийс“ – България Деница Петрова.
С наближаването на годишнината Рекс Уайлър, директор на Фондация „Грийнпийс“, редактор на първия бюлетин на организацията и съосновател на „Грийнпийс Интернешънъл“, размишлява над ранните кампании на организацията и последвалите уроци, рискове, провалите, успехите и надеждата за нашето бъдеще:
“Имах късмет като малък да живея сред природата, да изследвам реки, гори, хълмове и океани. Но, както всяко дете, не знаех колко уязвимо е всичко това. По-късно бях свидетел как девствени природни пейзажи бяха заличени заради търговски центрове, магистрали и паркинги. Книгата на Рейчъл Карсън, „Тиха пролет“, ми даде повече информация за проблема и през 1969 г., когато река Кайахога в Охайо се запали заради замърсяванията в нея, осъзнах неотложността на кризата. И така през 70-те с група съмишленици решихме да създадем глобално екологично движение, каквото по онова време липсваше. Струва ми се, че в началото повечето от нас искаха глобално движение, а не глобална организация. Желаехме хората да се вдигнат повсеместно и да защитят биоразнообразието и уязвимите екосистеми.
Може би най-успешната ни кампанията е тази в защита на китовете през 70-те години, защото постигна две изключително важни цели: доведе до мораториум върху търговския китолов през 1982 г. и популацията на китовете започна да се възстановява. Освен това, с тази кампания възнамерявахме да подпомогнем създаването на екологично движение, както и стана.
Имам много мили спомени от първите години и повечето са свързани с другарската атмосфера, когато работехме за постигането на нещо по-голямо, по-важно от самите нас. Споменям си как открихме китоловните кораби, общата ни еуфория, общата ни скръб, когато видяхме масовото избиване, общото ни удовлетворение, когато нашите снимки и истории обиколиха земното кълбо и чувството, че сме постигнали нещо значимо.
За да се постигне промяна в действията на обществото, човек трябва да бъде изобретателен и да прави неочаквани неща. Когато природозащитни групи правят това, което се очаква от тях, нищо не се променя. Например, за глобалното затопляне бих предложил да не се правят предсказуеми неща и да се ходи от една конференция за климата на друга. Направете точно обратното. Бойкотирайте ги. Обяснявам защо: Защото следващата конференция през октомври в Глазгоу ще бъде 34-та международна конференция за климатичните промени и от 1979 г. тези конференции не са постигнали нищо значимо. По-добре идете във всеки един по-голям крайбрежен град и нарисувайте бъдещата водолиния на сградите, за да покажете покачването на морското равнище, след като ледовете в Антарктика и Гренландия се стопят. Дайте на хората нова, а не вечно провалящата се позната картина.
Великите социални движения в историята, които наистина са донесли промени, са успели да намерят начин да направят неочакваното, да взривят преобладаващата парадигма, да накарат хората да мислят по нови начини.
Човечеството страшно го е закъсало. Могъщите и богатите ограбват Земята, за да облагодетелстват малцина, докато милиарди хора гладуват. В същото време, биоразнообразието рязко намалява, атмосферата се изпълва с въглероден диоксид, океаните стават киселинни и се задушават от пластмаса, а ние сме изправени пред многобройни екологични трагедии. Не се надявам на политическите конференции, правителствата, корпорациите, нито на призиви към човешката доброта. Опитът ми показва, че повечето хора са порядъчни и честни, но алчността, страха и невежеството могат да доведат до хаос и злини.
Надявам се на самата природа, на дивия свят, на силата на живота да създава нови условия, на споделянето на познания и общата еволюция на цялата природа. Мисля, че човечеството трябва да се поучи именно от това. Няма да решим проблемите си с конференции, технологии и пътувания в космоса или икономически растеж. Тези заблуди създават нови проблеми.
Вярвам, че трябва да се върнем в биологичната си общност. Трябва да се учим от природата и да разберем как тя устоява и оцелява като жива система. Смятам, че трябва да се отърсим от човешката си гордост и да застанем отново до нашите роднини, със системите и процесите на цялата естествена Земя. В това отношение, подкрепям Даоистите и някои водачи на коренното население: трябва да се научим да уважаваме нашата Майка-Земя, изворът на живота.
Нищо не може да оцелее само. Можем да оцелеем единствено във взаимодействие с живата матрица. Там е моята надежда.“
Още от първата акция, чрез изразните средства на седмото изкуство – киното, активистите от „Грийнпийс” запечатват на 16-милиметрова лента своето приключение.
„Как да променим света“ разказва за първите кампании на активистите, използвайки техни архивни кадри от именно онези първи моменти вдъхновили зеленото движение преди 50 г. „Как да променим света“ представя историята на зараждането на „Грийнпийс” и от премиерата си през 2015 година насам, получава редица международни награди за майсторска документалистика.
По повод 50 годишнината на световната организация, „Грийнпийс“ – България специално организира прожекция на документалния филм „Как да променим света“. Тя ще е със свободен достъп и ще се състои на 19 септември от 20:00 ч. на площад „Лъвов мост“, в рамките на фестивала „Реките на София“. А на 15 септември ще можете да се включите във виртуална обиколка на легендарния ветроход Rainbow Warrior.