В над 100-годишната история на българския алпинизъм са преминали много алпинисти. Малцина обаче са онези, които са оставили трайни следи в развитието му. Иван Шехтов, Михаил Кръшняк, Васил Ненков и Любен Телчаров бяха онези, които още през 20-те и 30-те години на миналия век станаха първопроходници. Тези, които първи от всички планинари изоставиха отъпканите туристически пътеки и тръгнаха по трудните скални маршрути на Рила и Пирин. Стефан Попов бе идеологът и организаторът на българския алпинизъм. Именно той бе онази движеща сила, която подготви и на 19 ноември 1929 г. учреди първия алпийски клуб в България. Константин Саваджиев (Бай Коце) бе онзи, който не се уплаши от отвесните стени на лакатнишките и рилските отвеси и там прокара първите истински алпийски маршрути, венец на които бе първото изкачване на „Черния триъгълник” на Мальовица.
Александър Белковски (Белкаката) бе този, който постави българския алпинизъм на масова основа. Организира първите курсове за подготовка на млади алпинисти и създаде своя школа. Именно той създаде онези алпинисти, за които ще стане реч в следващите редове. Цанко Бангиев впоследствие осъществи множество премиерни скални маршрути. Той постави началото на алпийската книжнина, оставяйки на поколенията забележителната си книга „Алпийските стени в България”. Една книга, за която категорично мога да твърдя, че е преминала през ръцете на всеки, който е считал себе си за алпинист.
Енчо Петков постави на преден план високото спортно майсторство. Прокара много трудни маршрути – както в летни, така и в зимни условия. Точно той бе онзи, който бе най-последователният алпинист, станал причина за налагането на скалното катерене и алпийското ски рали в България.
Професор Георги Атанасов (Джиджи) обедини в едно всичко, което носеха в себе си тези, които току-що споменахме. Още когато бе невръстно 5-годишно дете, той постави голямото начало на алпийската си дейност като се изкачи на българския и балкански първенец Мусала. В спортната си кариера премина много успешно през леката атлетика (републикански шампион в спринтови дисциплини), многократен победител в редица студентски и републикански ски първенства. Най-много остана и даде обаче на развитието на българския алпинизъм – цели 90 години.
Почти веднага след завършването на първия курс за начинаещи алпинисти той постъпи на работа в новооткритото Висше спортно училище ВИФ „Г.Димитров”. Там той създаде катедра „Туризъм-Алпинизъм”, която ръководи в продължение на повече от 40 години – чак до пенсионирането си. Там реално си даде сметка, че от него се изисква твърде много – най-много от всички, които се занимават с алпинизъм. Написа много учебници и учебни помагала. Подготви стотици спортно-технически кадри, които после отидоха на работа в системата на Българския туристически съюз (БТС) и те, от своя страна, подготвиха голям брой арлпинисти. Това обаче, което той ни остави най-вече, като че ли бе неговата безгранична любов към планината и алпинизма. Трудни и многобройни са премиерните му изкачвания по върховете в Рила, Пирин и Стара планина. Той стана и един от тези, които прокараха редица премиерни зимни траверси най-вече по ръбовете на двете ярко очертаващи се алпийски планини – Рила и Пирин.
Давайки си сметка, че бъдещето на българския алпинизъм ще се развива не само по нашите географски ширини, той стана и един от най-ревностните последователи на зимните премиерни изкачвания по нашите планини – първи зимни премиери на Северната стена на вр. Мальовица, на „Славянския тур” на Злия зъб. После съвсем логично дойдоха успехите по снежно-ледените върхове на Кавказ – Безенгийската стена, в Алпите – Западната стена на Пти Дрю, първият български седемхилядник в Памир – пик Ленин (днес Авицена).
Джджи бе този, който пръв постави българския алпинизъм на научни основи. Основни негови изследвания станаха техниката и тактиката на алпинизма, страхът в алпинизма, както и психологическата мотивация. Като венец на неговите научни търсения той защити кандидатска и докторска степен – кандидат на науките и доктор на науките. Като преподавател във висше учебно заведетие той се хабилитира като доцент и професор.
Джиджи не остана встрани и от обществената работа в областта на туризма и алпинизма. Почти през целия си трудов период той е бил на ръководни обществени длъжности – член на бюрото на ЦС на БТС, председател на БАК, както и почти неизменен член на бюрата на РСА, РКА, отдел „Алпинизъм”, БФА и всякакви форми на организазционно съществуване на българския алпинизъм.
През миналата, 2020-та, година алпийската общественост се готвеше по най-достоен начин да отбележи неговия 95-годишен юбилей. Той трябваше да стане на две места, така както бе отбелязан и 90-годишният му юбилей – първо на морето, където в последните години той прекарваше време във вилата си на „Арапя”, а след това – и в по-празнична обстановка в НСА – Националната спортна академия, в София.
Уви, съдбата бе решила друго. Отне ни го само петнадесетина дни преди да навърши кръглите 95 достолепни години. Съдбата ни го отне телом, но не и духом, защото направеното от него в областта на алпинизма ще остане, докато съществува и алпинизмът, на който той пренадлежеше изцяло.
Почивай в мир, ПРОФЕСОРЕ!
Поменът за годишнината му ще се състои в събота (3 юли 2021 г.) в църквата на град Царево, от 11 часа, и в София – на 4 юли (неделя), от 11 часа, в „Младост-3” храм „Рождество Христово”, ул. „Филип Аврамов”.
