В света на алпинистите има две престижни колекции. Първата е т.нар. „Хималайска корона”, която се присъжда на онези, които са събрали в своя актив 14-те най-високи върха на планетата, 14-те осемхилядника.
Към настоящия момент с тази корона са се окичили 43-ма алпинисти, в това число и 3 алпинистки. Първа от дамите това прави испанката Едурне Пасабан, която през 2010 г. записва името си под номер 21 в общия списък – мъже и жени. Година по-късно това прави и австрийката Герлинде Калтенбрунер, но прабавя към своя успех и това, че става първата дама, изкачила всичките 14 върха без помощта на допълнителен кислород и се нарежда на 24-то място в упоменатия списък. Третата дама, която записва името си в този списък, е италианката Нивес Мерой. Това италианката можеше да направи много преди 2017 г., ако през 2008 г., при изкачени по 11 върха, съпругът й Роман Бенет, с когото заедно катереха приоблачните върхове, не се бе заболял от коварна болест – апластична анемия.
След 6-годишно прекъсване и упорито лечение, през 2014 г. двамата отново се връщат, за да запишат имената си под, съответно, 34 и 35 номер. Както е известно, нито един българин или българка скоро няма да могат да намерят място в този толкова желан списък.
Вижте: Юнко Табей – първата жена, изкачила Еверест
Втората класация е „ Седемте континентални първенци” (СЕВЪН СЪМИТС) или „короната на богаташите”, която се присъжда на онези алпинисти, които са събрали в актива си най-високите върхове на 7-те континента.
За Азия това е световният първентец Еверест /8848 м/, За Южна Америка – Аконкагуа /6962 м/, за Северна Америка – Денали /6194 м/, за Африка – Ухуру /5895 м/, за Европа – Елбрус /5642 м/, за Антарктида – Винсън /4894 м/ и за Австралия и Океания – Карстенс /4884 м/. В интерес на историческата истина трябва да отдадем заслуженото на японката Юнко Табей, която първа от дамите събира тази колекция, като на 8 септември 1992 г. се нарежда на 15-то място в общия списък – мъже, жени.
За българските алпинистки тук с абсолютно право можем да започнем с пловдивчанката Деля Балева, която на 28 август 1961 г., като участничка в представителната група на ЦС на БТС, не само че изкачва вр. Елбрус – Западен /5642 м/, който по това време е първенец само на Кавказ, но със запазени сили продължава в траверс като достига и Източния връх /5633 м/. Години по-късно специалистите преместиха границата между Европа и Азия малко по на изток, с което Елбрус отне короната на европейски първенец от вр. Монблан, и Дашка, както е по-известна сред алпийските и туристически среди, стана първата българка, изкачила първия от 7-те континентални първенци, слагайки едно голямо начало. Впрочем, това е нов женски български височинен рекорд.
Шест години по-късно малко по-неизвестната сред туристическите среди Даринка Камбурова се изкачва на африканския първенец Ухуру /5895 м/. Даринка прави това на 19 август 1967 г. На върха нашата сънародничка се изкачва заедно с група учители от девическата гимназия – пансион в гр. Моши, градът, който служи като основен изходен пункт към върха. Даринка Камбурова заминава за Танзания през януари 1967 г. като учителка по химия и физика. С това си изкачване тя става не само първата българка, изкачила върха, а осъщесява и въобще първото българско изкачване на този толкова именит връх, с което повдига височинния български рекорд на 5895 м.
Поради отдалечеността на времето, данни, както и снимков материал за нея, поне авторът не е намерил. В този смисъл същият отправя настойчива молба към самата нея, нейни наследници или познати да се свържат с автора (може да ни пишете в редакцията на 360), за да може подробностите около нейното изкачване да се допълнят за една бъдеща публикация. Към настоящия момент се знае, че тя е родена в гр. Шумен, учителства в Разград и София.
Точно 20 г. по-късно, на 28 декември 1987 г. Мариана Проданова-Масларова участва в първото българско изкачване на първенеца на Южна Америка вр. Аконкагуа /6962 м/, което всъщност става и първо българско женско.
По аналогичен начин става и изкачването на първенеца на Северна Америка вр. Денали /6194 м/, защото на 27 юни 1988 г. отново Мариана взема участие в първото въобще българско изкачване. На тази дата до върха достигат Николай Петков, съпругът й Иван Масларов, Иван Луканов и Валери Паунов. Така Мариана само за няколко месеца осъществява две първи женски изкачвания на два много именити върха – Аконкагуа и Денали.
Вижте: Българки, осъществили първите български изкачвания на значими върхове
С най-много първи български женски изкачвания обаче е Петя Колчева, защото на 20 май 2009 г. тя първа от българките стъпва на световния първенец Еверест /8848 м/. Отново нов женски български рекорд, който не подлежи на отнемане, тъй като нагоре вече няма накъде… През 2018 г. се изкачва на първенеца на Австралия и Океания – вр. Карстенс /4884 м/, а на 18 януари 2019 г. това прави и на първенеца на Антарктида вр. Винсън /4892 м/. Един троен успех, който й носи престижната колекция „7-те континентални първенци.“
В заключение трябва да отбележим това, че към настоящия момент с тази колекция са още двама българи – на 20 юни 2017 г. първи това прави Атанас Скатов, а след това и съпругът на Петя – Камен Колчев.
