През юни обикновено алпийските прояви зачестяват, но в този месец се срещат и някои организационни прояви. Ето какво показва накратко нашата справка:
Започвайки от 1960 г. с алпиниада „Враца”, провеждана на скалния масив „Вратцата” от 1961 г., и с „Ботева алпиниада” , провеждана на скалите над х. „Рай”, в продължение на много години врачанските и пловдивските алпинисти организират тези състезания, които посвещават на всенародните Ботеви тържества в чест на 2 юни. Първоначално те започват като местни алпиниади, но впоследствие се разрастват, като в тях участват десетки алпинисти от цялата страна. И двете алпиниади се провеждат в съботните и неделни дни, най-близки до 2 юни.
Впрочем, зараждането на тези алпиниади, наречени впоследствие „Местни (регионални) алпиниади”, започва на 8 и 9 август 1959 г., когато на скалите край с. Мадара шуменските алпинисти организират среща на алпинистите от цялата страна. Първоначално тази алпиниада носи името „Малката алпиниада”. Впоследствие тези алпиниади се разрастват и към 1975 г. са вече 16 на брой. В тях обикновено участват млади алпинисти, които според тогавашните наредби нямат право на участие в Републиканските алпиниади.
3 юни 1950 г. бележи много важен етап в развитието на световния алпинизъм, тъй като на тази дата, чрез Морис Херцог и Луи Лашенал, французите изписват първата златна странизца на световния хималаизъм. След многогодишни безплодни опити на мнозина алпинисти най-после човешки крак стъпва на връх, извисил снага над 8000 метра – изкачен е вр. Анапурна 8091 м. Тази дата не касае конкретно българския алпинизъм, която е нашата задача в тази рубрика, но поради голямото й значение, й даваме гласност.
На 4 юни 1957 г. излиза решение на тогавашното Полибюро на ЦК на БКП, с което се възстановява Българският туристически съюз и алпинизмът намира своето естествено място за бъдещото си развитие.
На 9 юни 1930 г. самоковските алпинисти Иван Шехтов, Васил Ненков и Михаил Кръшняк изкачват Източното крило на вр. Мальовица. Това изкачване преминава при много драматични обстоятелства, но влиза в историята на българския алпинизъм като първото стенно изкачване във високата планина у нас. Тогава водещият „свръзката” Иван Шехтов е пренуден вместо скален клин да ползва обикновен кухненски нож.
На 9 юни 1946 г. е открит първият катерачен курс на БАК, в който участват 12 души. Курсът се провежда на Витоша – практика, и в София – теория.
На 10 юни 1954 г. Енчо Петков е удостоен със званието „майстор на спорта” по алпинизъм. Той е и първият български алпинист, получил това високо спортно отличие. Званието му е присъдено въз основа на изпълнени нормативни алпийски прояви – изкачвания и траверси. Тук е необходимо да отбележим, че доайенът на българския алпинизъм Александър Белковски е удостоен съз званието „заслужил майстор на спорта” още на 23 декември 1951 г., когато тогавашното ръководство на ВКФС удостоява 6 души по различните видове спорт с това най-високо отличие. Това става по съвкупност от всеобхватната му дейност в областта на алпинизма. А удостояването му под № 2 в списъка говори за авторитета на родния алпинизъм.
На 14 юни 1967 г. 9 пловдивски алпинисти, участници в експедиция „Демаванд”, първенецът на Иран, осъществяват първото българско изкачване на вр. Казбек (5047 м), на път за Иран. Към настоящия момент на този кавказки петхилядник са се изкачили над 200 души.
На 16 юни 1998 г. Николай Петков, София Фотева, Михаил Михайлов, Сотир Стойчев, Милен Милчев и Димитър Колешев започват работа по подготовка на трудното изкачване на вр. Транго Тауър.
На 30 юни 1976 г. пишещият тези редове защитава, наричаната тогава кандитатска, а сега докторска дисертация на тема „Принос към историята и развитието на българския алпинизъм”.
