Ком-Емине – одисеята, която не спира да ни вълнува с наближаването на топлото време. Стремежът да видиш родната природа от друг ъгъл ни предизвиква ежегодно да тестваме собствените си възможности с една единствена цел – да достигнем онзи бряг и да видим онова море, в което се къпе увереността и несигурността на всеки от нас. През годините най-емблематичният маршрут събира множество последователи, решени да минат по неговите пътища. Някои избират да вървят сами, други да бягат, трети да го преминат на две гуми, с велосипед.
Докато решаваме обаче, как да стигнем от връх Ком до нос Емине този път, се срещаме с Калоян Пейчев – алпинист и сертифициран планински водач, държащ рекорда за скоростно преминаване по маршрута на „Петте планини“,а отскоро и инициатор на „Леки и бързи“ – високоскорстен формат за преминаването на „Kом-Емине“ и Стефан – един от миналогодишните участници в прехода.
В специално интервю за 360, атлетът разказва повече иновативния си туристически продукт, как да се подготвим, кои са трудностите по пътя и какво трябва да знаем, ако искаме да сме „леки и бързи“ по любимото ни трасе!
360°: Какво най-общо представлява “високоскоростният туризъм”?
Идеята за този вид придвижване в планините („Леки и бързи“) е да се сведе до минимум теглото на раниците, с които се придвижваме. Това отваря възможности за доста по-бързо придвижване, като съвсем не е задължително да бягаме, а най-често ходим с по-бързо темпо и правим по-малки почивки. Така се вдига средната скорост на дневните преходи и в крайна сметка могат да се изминат разстояния, които иначе до скоро изминаваха само планинските бегачи.
360°: Как възникна идеята?
Идеята възникна миналата година. След като през 2018 г. успях да завърша „Голямото Е“ сам, с доста по-тежка раница, но все пак достатъчно лека, че да мога да се движа бързо и свободно. Реших, че след като аз съм успял да направя подобно нещо сам, то ще бъде по силите на много хора да се справят с части от него.
360°: Какво включва услугата, която предлагате?
Специално за прехода Ком-Емине искахме да осигурим транспорт на багажа ни през цялото време, с цел да сме с възможно по-малки и леки раници през деня. Живко Момчев беше наш спътник с микробус и през деня ни пресрещаше на удобни места, където презареждахме с провизии, а вечер имахме достъп до чисти и сухи дрехи, което даваше възможност за много пълноценна почивка.
360°: Какъв е максималният брой хора, с които работите?
За дълъг маршрут като Ком-Емине сме определили 6 човека като максимален брой участници. По-голяма група е доста по-трудна за работа, създават се предпоставки за разкъсвания по трасето, съответно по-бавно придвижване, както и по-голямо психическо натоварване за всички. По-малки групи са по-лесни за управление, но недостатъкът е, че цената на услугата се вдига доста и става безсмислено скъпо.
360°: За колко дена взимате разстоянието след приключване на предварителната подготовка?
Тази година беше първата, в която провеждаме въобще такъв тип преход и съм много щастлив, че почти всичко мина по плана, който бяхме изготвили предварително. От връх Ком до нос Емине стигнахме за 10 дни или по-точно за 9 дни 10 часа и 20 минути. Разбира се, научихме страшно много неща, които ще ни помогнат за следващите издания на „Леки и бързи“ .
360°: Колко месеца продължава подготовката и откога докога?
Подготовката продължи 8-9 месеца, общо взето от началото на годината до края на Август месец, когато тръгнахме по маршрута.
360°: През какви етапи преминава?
Като предварително изискване искахме участниците да могат да бягат безпроблемно около 10 км и да са в добра физическа форма. Започнахме общите тренировки (веднъж месечно) с дълго бягане от 20-25км в планината и постепенно, за няколко месеца увеличихме дистанциите, като „генералната репетиция“ беше двудневен преход, при който преминахме малко над 100км!
360°: Какво включва физическата подготовка?
Физическата подготовка е едно от важните и необходими условия за провеждането на прехода в този формат. Няма строго определен километраж, без който някой да не може да вземе участие, но аз държа или по-скоро препоръчвам на хората да бягат поне три пъти седмично. Така, в течение на няколко месеца тялото става все по-силно и се адаптира към увеличаващите се натоварвания.
Освен това, всеки месец имахме общи тренировки, които провеждахме в планините около София. На тях аз задавах темпо, което да е близко до търсеното (5км/ч), за да може хората да се успокоят, че не сме на състезание, а и все пак участниците да свикнат с идеята, че сме група, и че трябва да се придвижваме заедно. Също така можех да видя кой как се справя и да дам препоръки на какви тренировки да се наблегне.
360°: Какъв е хранителният режим на участниците и какви продукти включва?
Храната е другият много важен момент и ние се стараем да имаме разнообразно меню, което да включва максимално естествени продукти. Ултрамаратоните са едно занимание, при което се изразходва голямо количество енергия и тя трябва да се набавя ежечасово, за да не започнем да изпитваме негативни последици. Веднъж това може да се окаже просто загуба на сила, но ако е системно, може да доведе до много по-сериозни резултати – тялото започва да се „самоизяжда“ и накрая несъмнено ще се достигне до физическа травма.
360°: За какви хора е подходящо начинанието?
Според мен този формат е подходящ за твърде широк кръг от хора – от такива, които не обичат да са сами дълго време в планината, през такива, които нямат над 20 свободни дни, до хора, на които им е трудно сами да планират и осъществят такъв мащабен преход и т.н.
Едно е сигурно – всички участници бяха достатъчно любопитни да приемат неизвестността на това приключение, за да видят дали ще издържат, физически и психически.
Стефан (участник) : Според мен е подходящо за всички физическо активни хора, независимо от професията и възрастта – имахме в групата доктор, програмист, QA и спортист. И всички завършихме успешно приключението. Важното е да си достатъчно мотивиран, упорит и да си се постарал да се подготвиш през предходните месеци.
360°: Как преживяването променя участниците и какви са били нагласите им към живота преди и след експедицията?
Стефан: Винаги съм се пазел от болка, сътресения, дискомфорт, а през тази година ми дойдоха в повече. Разбрах, че и те имат своето място в живота ни и ни учат на много, много повече от комфорта. No pain, no gain!
360°: С какви неочаквани трудности са се сблъскали участниците?
Стефан: Всички ме плашеха с мазоли и пришки…В крайна сметка нямах нито едно от двете. Мен ме удари в дробовете – остра болка при дълбоко вдишване. Мисля, че настинах, когато пристигнахме на х.Добрила и захладня, а аз не се бях облякъл. На следващата сутрин вече бях с температура, а болката продължи чак до 8-мия ден. Тъкмо бях решил да се откажа на сутринта и някак чудодейно болката я нямаше. 20км преди края на 9-тия ден пък ме сряза болка в десния крак, на всяка стъпка… и така си куцуках до Емине. Не помагаха никакви обезболяващи. Просто си трябваше воля. Болката изчезна месец и половина по-късно.
360°: Кой етап от приключението и самата подготовка е бил най-труден за тях?
Стефан: Лично за мен беше най-трудно, когато някой от групата имаше много енергия и търчи напред, а на мен не ми е ден и бера душа някъде на опашката. Тъкмо настигна групата и пак тръгват (смее се ).Също тези режещи болки в гърдите и десния крак. Тежко е да те боли при всяко вдишване или при всяка крачка.
360°: А кой е най-вълнуващият момент?
Стефан: За мен може би бяха два или три… Едното беше при тръгването от вр.Ком със започването на нещо, което не знаеш точно какво ще представлява, как ще се справиш, какви трудности ще срещнеш. Следващият беше на табелката, където пишеше:“Ком-Еминеецо, оттук можеш да видиш морето!“ – е, не го видяхме, защото минахме там по тъмно, но щом по принцип се вижда, това ме окуражи, че вече сме близо. И последният момент беше вече като се спускахме по баирчето на Емона към морето – болката в крака си я имаше все така силна, но вече ми беше все тая за нея и дори се опитвах да потичвам.
360°: Защо си заслужава да се включат и други хора?
Стефан: За да преживеят нещо, което не се съпреживява само от разкази. За да опознаят и да се насладят на красотата на Балкана. За да видят къде са им лимитите на психиката и физиката… и да ги надминат.
360°: Какви съвети към следващите участници ще дадете?
Стефан: Да се възползват от времето за тренировка на макс, за да им е по-леко после. Да имат разнообразни тренировки и като денивелация, и като разстояние, като наблягат на 30+км. Да се опитат да разберат предварително къде им е слабото място и да работят по въпроса – пазех се много от пришки и нямах, но имам проблеми с течението и настиването.
