Представяме ви Таня Иванова – журналист от БНР, запален по екстремните спортове и високите върхове, неуморно следящ какво се случва по света и у нас. Всяка седмица Таня ще ни представя по една актуална тема, част от седмичния бюлетин на БНР “Екстремните спортове”, развита специално за нас.
Снимки: Jason Torlano / Facebook
В края на миналия месец двама американски катерачи осъществиха първото цялостно спускане със ски по Халф Доум в долината Йосемити, САЩ. В продължение на 5 часа 45-годишният Джейсън Торлано и 40-годишният Зак Милиган се спускаха по супер стръмния терен, сочен в края на 19 век за невъзможен за изкачване.
Халф Доум е гранитен купол, издигащ се на близо 2700 метра височина. По Североизточната му стена е класическият маршрут – наречен е “Cables”, тъй като в горната си част има опънати метални кабели. По тях през лятото се придвижват туристите, за да могат да изкачат последните стотина метра гладка скала с наклон между 45 и 60 градуса.
40-годишна мечта
Джейсън Торлано е бивш военен, с дългогодишен опит като рейнджър в Националния парк Йосемити, участвал в множество спасителни акции. Доброволец е към “Free Burma Rangers” и всяка година прекарва по няколко месеца във военните зони в Сирия, Ирак и Бирма.
Казва, че не може да промени света, но може да помогне на хората и това има значение.
Живее в Йосемити от 5-годишна възраст. Спускането със ски по Халф Доум е негова детска мечта, която успява да осъществи 40 години по-късно, след 3 неуспешни опита.
Първите, които предприемат подобно дръзко спускане, са Боб Белман и Ерик Пърлман, през 1981 г. Те обаче се осигуряват по стръмните участъци – т.нар. Смъртоносни плочи, и не карат там. През 2000 г. Джим Зелърс прави първото спускане със сноуборд, без да се осигурява с въже, но то не продължава, както в случая с Торлано и Милиган, по целия маршрут до долината. Зелърс се спуска за по-малко от час, а подготовката му отнема 5 години наблюдения, изследване и планиране. Гранитният купол е покрит със сняг веднъж на две години и дори тогава, за твърде кратка част от деня. А за да се спускаш по 47-градусов наклон, са нужни много умения и опит, освен чистия късмет – разказва тогава Зелърс.
Миналия месец Джейсън Торлано осъществява мечтата си да се спусне със ски, заедно със своя приятел Зак – катерач (известен със своите фрий солота в Йосемити), който отива да снима, но в последния момент решава също да се включи. Двамата прекарват студената нощ на 20-и срещу 21 февруари под върха, до едно дърво без спални чували, за да спестят от теглото, и започват опасното предизвикателство по изгрев слънце. Изминават линията, дълга 1500 метра, в продължение на над 5 часа, включително през Смъртоносните плочи. По част от маршрута се налага да пускат рапели, тъй като скалите не са покрити със сняг. Използват стара екипировка, тъй като и двамата нямат спонсори.
На косъм от смъртта
В един момент Милиган преминава със ските си над част от кабел и загубва контрол. Успява да се самозадържи с пикела си, а после, при целия адреналин, да продължи със спускането, знаейки, че евентуално падане би завършило на стотици метри и със сигурна смърт. Зак дори заснема спускането на своя приятел.
Специално за списание 360, Джейсън Торлано разказа подробности за уникалното спускане.
Таня: Как са краката ти, Джейсън?
Джейсън: Ха-ха, добре са!
Таня: Това не е първият ти опит за подобно спускане. Какво стана по време на предишните опити? Понеже, доколкото разбирам, там изобщо няма място за грешки.
Джейсън: И трите ми предишни опита бяха много опасни, тъй като лавинната обстановка не беше подходяща – имаше много навявания от сняг. При сегашния опит имаше много сняг по линията, но не в участъка с т.нар. кабели, там скалата беше оголена.
Таня: Знам, че това е била детската ти мечта. Защо това те е привличало толкова дълго?
Джейсън: О, човече, аз бях дете, израснало в долината Йосемити – гледах Халф Доум от класната стая в училище, от площадката за игра. Много е впечатляващо да наблюдаваш гръмотевичните бури лятно време над това магическо природно образувание…
Много пъти съм изкачвал “Cables”, не мога да ги преброя – още като хлапе, а после и когато работех в спасителната служба в Йосемити. Първото ми изкачване по Северозападната стена беше, когато бях на 17.
Таня: Колко дълга е линията, която изминахте със Зак – от върха до Огледалното езеро в долината?
Джейсън: Около 1500 м.
Таня: А т.нар. Смъртоносни плочи ли бяха най-рисковите места за вас?
Джейсън: Да, те са заледени, има каменопади и има голям риск там.
Таня: Би ли казал малко повече за “Кабелите”, как успяхте да карате и да снимате?
Джейсън: Това е летният маршрут, по който всяко лято се изкачва от хиляди хора. Смешното е, че Зак, всъщност, не е скиор. Той е супер катерач, но се подхлъзна и се хвана именно за кабелите, докато падаше. Той засне и видеото с телефона си. Никой от нас не е професионален скиор и дори използвахме стара екипировка.
Таня: Как беше снегът? Спирахте ли за някакви почивки?
Джейсън: Твърд сняг, дори по кабелите, имаше десетина сантиметра сняг на пасажите. Спряхме десетина пъти по Смъртоносните плочи.
Таня: Правил ли си други спускания в района?
Джейсън: Да, от години карам ски в Йосемити, имам над 20 премиерни линии, но това спускане беше специално и се чувствам благословен, че го направих.
Таня: А как се отрази ковид кризата на катеренето и другите дейности в Йосемити?
Джейсън: Не е така натоварено, както преди, правилата и рестрикциите сега за влизане в парка са строги. Миналата седмица нямаше резервации.
Таня: И сега, след като сбъдна детската си мечта, какво ще правиш?
Джейсън: Има толкова много красиви линии за ски спускания в Йосемити…
Статията развива седмичния бюлетин на БНР “Екстремните спортове”, като обръща по-сериозно внимание на една избрана тема.