Никога не знаем какво ще ни поднесе утрешният ден и на какво сме способни, докато животът не ни постави в ситуации, от които на пръв поглед няма измъкване. Екстремното е мамещо, вълнуващо, предизвикващо, но често опасно и непредсказуемо.
В рубриката “(НЕ)възможно оцеляване” ще ви срещнем с няколко суперличности и техните реални истории. Тези хора, излязоха от утъпкания път, за да оставят следа и се срещнаха с ужаса лице в лице.
Какво направиха и как преодоляха уж непреодолимото, колко тънка е границата между живота и смъртта и къде в човешкото съзнание се намира онзи предел на оцеляването…?
127 часа между живота и смъртта?!
Арон Ралстън е американски авантюрист, катерач, машинен инжинер, а от близо 15 години и мотивационен говорител на тема „оцеляване“.
Шокиращата история на американеца започва през 2003 г. в каньона Bluejohn в Националния парк Каньонландс, югоизточната част на Юта. Тогава 27-годишният катерач предприема изкачване на част от каньона сам и докато се спуска в един от отдалечените и изключително тесни скални процепи, камък пада върху дясната му ръка и буквално я заковава към скалата..
В продължение на пет дни той оцелява само с малко останалата му вода и два боритос сандвича, надявайки се някой да го намери. Но проблемите за намирането му са два – единият, че мястото е много отдалечено, вторият, че не е казал на никого къде отива…
Ралстън започва отчаяна битка за изваждането на ръката си из под камъка. Разполагайки само с около 350 мл вода и два сандвича, той предполага, че ще умре много скоро. Многократните му опити да извади ръката си се оказват повече от неуспешни. Камъкът тежи цели 360 кг. След три дни опити да повдигне и отмести частта от скалата, обезводненият и отчаян Ралстън се приготвя да… ампутира собствената си ръка.
Решава да я счупи по средата на предмишницата. Но не се получава и на четвъртия ден осъзнава, че за да освободи ръката си, ще трябва да пререже костите в нея, но за целта няма необходимите инструменти.
След като на петия ден свършват храната и водата му, младият катерач е принуден да пие собствената си урина. От отчаяние издълбава името си, датата на раждане и предполагаемата дата на смъртта в стена в каньона и го заснема с малка камерка. Надява се да оцелее през нощта, но започва да халюцинира как си играе с бъдещето му дете, докато дясната му ръка липсва. Това приема за сигурен знак, че трябва да оцелее.
На сутринта открива, че ръката му е започнала да некротира поради липсата на циркулация, и прави втори опит да я отреже. Тогава катерачът извива дясната си ръка и срязва костите с многофункционалния си инструмент, използвайки малко острие и клещи за по-здравите сухожилия. Процесът отнема час, а кръвтта не може да спре.
Животът надделява
След като се „освобождава“, Ралстън трябва да върви 11 км през каньона, докато стигне до автомобила си. На 9 км обаче изважда късмет – среща семейство Майер, които били на почивка в района. След като извикват помощ, надеждите за оцеляване на катерачът значително се увеличават.
Но все още нищо не се знае – Ралстън изпитва страх, че ще умре от кръвозагуба. Той губи 18 кг, включително и 25% от обема на кръвта си и е спасен приблизително четири часа след ампутацията на ръката му.
След спасяването му ръката и предмишницата му са извадени изпод скалата от властите на парка. Според телевизионния водещ Том Брокау са били необходими 13 мъже, лебедка и хидравличен крик, за да преместят камъка, така че ръката на Ралстън да бъде извадена и кремирана, а пепелта и да бъде разпръсната шест месеца по-късно на същото място.
Към момента Арон води мотивационни лекции за оцеляване в няколко университета в САЩ и предава на следващите поколения частица от силата на човешкия дух и воля за живот. Изпитанието му вдъхновява и номинирания за Оскар филм „127 часа“ с Джеймс Франко в главната роля.
ВИЖТЕ:(НЕ)възможно оцеляване: Сър Дългас Моусън – канибал или герой?
