В началото на март 1862 г. във Виена е основан и Австрийският алпийски клуб. За негови учредители се считат покорителят на Доломитите Паул Гремон, виенският студент Едмонд фон Мойсизович и барон Гвидо фон Самарута. Основаването на клуба е голямо събитие и за негови членове веднага се записват 627 души. Много важен момент в устава на клуба е, че в него няма никакви ограничения. Австрийските алпинисти и днес се гордеят с факта, че ако с изкачването на Монблан се ражда алпинизмът, то с изкачването на техния първенец Грос Глокнер /3798 м/ се потвърждава неговото съществуване.
В историята на австрийския алпинизъм са записани много имена, които няма как да споменем, но няма как да отминем: Херман Бул, Курт Димбергер /с премиерни изкачвания по на два осемхилядника/. Петер Хабилер с първо безкислородно изкачване на Еверест. Ентусиаста Херберт Тихи за своята мини експедиция. А какво да кажем за това, че с 9-те си алпинисти, участници в първи изкачени осемхилядника, Австрия изпреварва всички свои конкуренти. Няма как да не отбележим имената на смелчаците от 1938 г – Франц Каспарек и Хайнрих Харер, които в съюз с германците се справиха със страхотната Северна стена на Айгер, спечелила правото да бъде наречена „Стената на смъртта”.
На 19 април 1863 г. се учредява и Швейцарският алпийски клуб. В него не се допуска членуването на жени и поради това през 1918 г. в страната на банките се основава и клуб на жените алпинистки. Той обаче не е първият и единствен, тъй като по същата причина през 1907 г. в Англия е основан Лейдиз алпайн клуб.
Разположена в сърцето на Алпите, Швейцария играе важна роля в историята на алпинизма. Нима някога ще се забрави последният представител на класическото катерене Франц Лохматер – алпинистът, изкачил на свободно въже маршрут, по който е имало и пасажи в надвес. Едва 30 годинипо-късно, същият маршрут е преминат повторно с ползването на клиновата техника. А хималаистите Марсел Рюди и Ерар Лоретан? Вторият е алпинистът, който събра пълната колекция на 14-те осемхилядника веднага след Меснер и Кукучка, а с Марсел Рюди, изкачват 5 осемхилядника за пет месеца. И не са само те – има още редица големи имена на световния алпинизъм.
На 4 октомври 1863 г. е положено началото на Италианския алпийски клуб. Основаването му става в Торино и негов инициатор е Куинтино Села, на когото се преписват знаменитите думи:
„Ако всеки италианец – мъж, жена, деца и възрастни хора се изкачат поне веднъж на най-високите ни върхове , обещавам – в случай, че имам щастието да стана минисър на финансите, да отменя всички данъци.”
Италианците имат първо изкачване само на един осемхилядник, но ако той се нарича К2 коментарите са излишни. Там овациите обраха Лино Лачедели и Акиле Компаньоне. Но кои не знае за Емилио Комичи – царят на Доломитите, за железният Рикардо Касин, за големия Валтер Бонати и най-вече за великия Райнхолд Меснер.
Едва през 1869 г. в Мюнхен е учреден Германският алпийски клуб, който 4 години по-късно /1873 г./ се обединява с австрийския под името Немско-австрийски клуб и до Втората световна война е най-големият в света. След Втората световна война двата клуба се разделят и поемат по своя възходящ път. Много са светлите страници на немския алпинизъм, но дори и само няколко от тях да са останали те говорят за едно голямо дело – Величавата битка за Нанга Парбат, дала основание на специалистите за винаги да запазят в историята имената на Вили Меркъл, Вило Велценбах, Карл Вин, а върхът да остане като „Съдбовната немска планина”.
А братята Тони и Франц Шмит, напълно заслужили златни олимпийски медали за подвига си на Северната стена на Матерхорн, както и победителите на „Стената на смъртта” Айгер – Андеирл Хакмайр и ЛудвигФьорг…
През 1874 г. е основан и Полският алпийски клуб, който бързо набира скорост и прави значими изкачвания по световните планини. Особено силни са изявите на полските алпинисти по най-високите върхове на планетата – осемхилядниците. Те първи от бившите соц. страни напуснаха пределите на страната си, излизайки зад „Желязната завеса”. Натрупаха опит по планините на Южна Америка и Хиндукуш, за да постигнат завидни резултати в Хималаите. И най-вече въвеждането на зимните изкачвания на Хималайските и Каракорумски гиганти – Йежи Кукучка, Кшиштов Виелицки, Лешек Чихи, Ванда Руткевич… Много, много са имената, които заслужават да бъда споменати, но не тук, а на друго място и по друг повод.
ВИЖТЕ:Кътче от рая: Как е изграден заслонът на БАК в Рила
На 2 април 1874 г. в Париж е основан и Френският алпийски клуб. Преди това в Шамони и Сотерет съществуват две самостоятелни сдружения на гидовете, но те са без всякакъв надзор и бързо се разпадат. Официално организирането на гидовете става през 1875 г. На френските алпинисти принадлежи първото изкачване на връх над 8000-те хиляди метра – връх Анапурна /8091 м/ на 3 юни 1950 г., както и на трудния технически Макалу. А какво да кажем за многобройните изкачвания на най-трудните и популярни върхове на родните Алпи. Ще забравим ли някога Морис Ерзог, Луи Лашенал, Жан Франко, Гастон Ребюфа и редица още светила на световния алпинизъм.
В края на декември 1874 г. в Загреб се основава и Хърватското планинарско и алпийско дружество. То е първо не само в Хърватия и бивша Югославия, но и сред балканските страни. Негови основатели са Буда Будисавлевич – сърбин, Джура Пилар – хърватин и проф. Йоханес – австриец. Редица интересни изкачвания на хърватски алпинисти може да пропуснем, защото само първото цялостно преминаван по „Жестокия път” на Еверест е напълно достатъчна атестация. Имената на сборния югославски екип – Нейц Заплотник, Стане Белак, Стипе Божич, Андрей Щемпфел записват имената си в златния списък на Еверест. Кой друг,ако не те първи преминаха математическия ръб по Западния гребен, наречен „Жестокия път”. А Томо Чесен, Даво Карничар…
Много интересна е и историята на Руския /Съветския/ алпинизъм. Първият опит за организиране на алпинистите е направен още през 1872 г. в Тифлис, но официално алпийски клуб се учредява след 5 години /1877 г./ и просъществува само 2 години. Двадесет години по-късно в Русия се основават два клуба – в Москва и Петербург, но уставите и на двата клуба са утвърдени едва през 1901 г. Междувременно през 1890 г. в Одеса се основава Кримски планински клуб, а две години по-късно се основава и Кавказки алпийски клуб със седалище – зимата в.Петербург, а лятото в Сочи. За дейността на горните алпийски организации се знае малко, защото през 1923 г. на вр. Казбек се изкачват две групи. Първата от 18 души, водена от Григорий Николадзе и втора, водена от А. Дидебуладзе от 8 души. Поради важността на тези две събития се приема, че именно тогава се полагат основите на Съветския алпинизъм…
На 19 ноември 1929 г. или 72 години след учредяването на първия в света алпийски клуб в София се учредява и Българският планински клуб, преименуван по-късно в Български алпийски клуб – БАК. Негови учредители са 18 членове на ЮТС, предимно студенти. За председател на клуба е избран инициаторът на това събитие Стефан Попов. През миналата годинина за него писахме достатъчно, защото отбелязахме неговия 90-годишен юбилей.
ВИЖТЕ: Хората, които поставиха началото на българския алпинизъм