В нощта на 12 срещу 13 август 2011 г. е максимумът на един от най-активните метеорни потоци – Персеиди, който се наблюдава всяка година в периода от 18 юли до 20 август. Радиантът на потока се намира близо до звездата γ от съзвездието Персей. За един час е възможно да се видят около 95 метеора* на час. Персеидите са бързи и бели метеори със следи. Те са породени от кометата 109P/Swift-Tuttle (Суифт-Тътъл) с период на въртене около Слънцето около 133 години.
Метеорите най-добре се виждат от места без светлинно замърсяване. В нощта на 12 срещу 13 август Луната ще се вижда през цялата нощ и ще бъде във фаза 99%, което ще затрудни наблюдаването на по-слаби метеори.
*Метеори се наричат краткотрайните светвания в земната атмосфера, възникващи при навлизането в нея на твърди частици от междупланетното пространство, които наричаме метеорни тела. Често обаче в термина метеор се влага по-широк смисъл, включващ както явлението, така и обекта, който го предизвиква. Отделните метеори, видими в различните участъци на небето, се наричат спорадични (гръцката дума „спорадис“ означава единичен, случаен). За един час средно се наблюдават 5 ярки спорадични метеори и много повече слаби.
Понякога в течение на една нощ може да се регистрират няколко (или много) метеори, за които продълженията на видимите траектории се пресичат в една точка от небето, наречена радиант. Такива метеори образуват метеорни потоци. Всъщност метеорите в потока се движат по успоредни пътища, но поради ефекта на перспективата, техните видими траектории като че ли произлизат от една точка. Радиантът показва направлението, от което потокът се приближава към Земята. Метеорните потоци получават имената на съзвездията, в които лежат техните радианти.
Народното име на явлението метеор е „падаща звезда”, но метеорите нямат нищо общо със звездите!
