Световната карантина остави у дома повече от половината свят и това неимоверно се отрази на икономиката във всяка страна. Затвориха предприятия, индустриални зони, малкият и среден бизнес пострада значително от взетите мерки за спиране на разпространението на COVID-19.
Но излизането от зоната ни на комфорт може да има и добра страна. Такава откриваме във вдъхновяващата история на американецът от български произход Филип Тод Лазаревски, който въпреки кризата намира начин да развива собствен бизнес и при това го прави доста добре.
Филип живее в Сан Франциско, завършва инженерно проектиране и специализира интериорен дизайн. Той е голям почитател на уличната култура и столичните градове. Пътешественик, страстен разказвач на истории и основател на Free SF Tour – компания, организираща безплатни обиколки из Сан Франциско.
Поради карантината обаче, Филип, както и голяма част от населението на САЩ и в света изобщо, прекратява временно своята дейност. И захваща друго, с което да помага на хората, около себе си и в същото време да си „плаща наема“, както самият той казва.
ВИЖТЕ: Какво не виждат туристите
История за куража да имаш мечти във време на пандемия, силата на импровизацията и колко е важно да бъдем приспособими към заобикалящото ни, което не можем да променим. Филип Тод разказва:
„Преди около месец направих проучване за моята компания, което включва нейния бюджет за лятото на 2020 г. Калкулирайки колко тура ще направим и колко хора ще са ни необходими за тях, създадохме план за обмен на тур гидове. По този начин ще се запознаем с много приятни и вежливи хора от различни националности, които с радост биха ни развели из градовете, в които живеят.
В рамките на 24 часа обаче, светът се обърна пред очите ми.
Когато на 16-ти март президентът Доналд Тръмп въведе национални мерки, за да контролира коронавируса, след по малко от 24 часа Сан Франциско бе един от първите градове в САЩ, които потвърдиха пълната карантина. Това означаваше да си седим вкъщи и да имаме право да отидем само до магазина за най-нужното и продукти за бита.
„всички трябва да спазваме социалната дистанция.”
Аз никога не бях чувал за подобни мерки. Бях на Юнион Скуер, когато видях на живо предаването за карантинните правила.
Сега не мога да провеждам моите турове и обиколки из града и това най-вероятно е за добро, но въпреки всичко трябваше да приема факта, че фирмата ми ще бъде затворена временно.
Появи се същественият въпрос: как да останем здрави, спазвайки социалната дистанция и въпреки това да изкараме достатъчно пари, за да си покрием разходите?
Всеки път, когато изпаднете в такава ситуация, трябва да се запитате „как“. Трябва да възприемете фактите, да осъзнаете това, с което разполагате и какво ще ви бъде нужно, за да оцелеете до края. Не трява да се притеснявате, че може да „излезете от пътя”. Трябва да пренебрегнете зоната си на комфорт и да започнете да работите за себе си. Така поне постъпих аз.
Моят добър приятел Хосе е бил главен готвач в ресторант преди да стане гид и има десет години опит в тази сфера, също така е работил по круизни кораби и частни мероприятия.
И така се роди идеята!
„Какво ще кажеш да започнем да готвим в собствения си апартамент?“
По принцип съм човек, който винаги се съобразява с всички в сградата, в която живее. Взех решението, допитвайки се до моите съквартиранти. Те ме подкрепиха и дори пожелаха да се включат. Единственият проблем в цялата схема беше, че всички сме заети сутрин и това всъщност се превърна в пречка, защото тогава трябваше да готвим. Трябваше да се съобразя с това, но карантината промени всичко.
С Хосе живеем под наем на 29-тия етаж в красив апартамент в центъра на Сан Франциско. Да живея на подобно място с най-добрия си приятел за мен е сбъдната мечта. Тъй като не исках да я изгубя, двамата решихме да се борим.
Заменихме намерението си да организираме турове с идеята да направим система за меню за хранене за сградата, в която живеем.
Като начало се съобразихме с възможностите на нашата кухня. Хосе направи две менюта – вегетарианско и месно, за дните от понеделник до петък, като заедно с това изготвихме и план за доставка.
Имахме нужда от двама човека за тази работа – един доставчик и един готвач. Логично, Хосе прие ролята на готвача, който заради карантината не трябва да излиза от апартамента. Аз поех ролята на доставчика, затова за мен тези правила не важат, но пък не трябва да ходя в кухнята, за да нямам досег с храната. Всичко, което трябва да бъде закупено от супермакета го купувам аз и следователно, когато излизам, трябва да съм с различни дрехи от тези за апартамента.
За три часа след старта на идеята ни, вече имахме 29 поръчки. Някои хора от входа бяха много вежливи и ни оставиха бакшиш като ни благодариха за това, което правим. Други дори ни попитаха дали могат да кажат на съседите за нас. Бяхме зашеметени от постигнатия резултат.
На следващия ден се събудихме рано сутрин и продължихме да готвим за нашите съседи.
Легално ли е?
Да, разбира се. Прекарахме дълго време в проучването на тази идея. Говорихме с много адвокати и стигнахме до извода, че това е легално в щата Калифорния и няма проблем да продължим да го правим.
Страхотно е чувството да знаеш, че можеш да помогнеш на своята общност.
Докато обикалям, уведомявам абсолютно всички, че това е временно положение, с което трябва да се справим, разчитайки един на друг. Ние отваряме широко вратите си за нашата общност, защото всички сме късметлии да бъдем задно и да си помагаме. Надявам се абсолютно всички да бъдат здрави и да пазят хората, около от тях , където и да се намират.
